Русия – страната на булгарите

Политком.ру

Подводен кадър на потъналия кораб „Булгария“. Снимка: от тв екрана

Ако съдим по фактите, разкривани от следствието за трагичната гибел на кораба „Булгария“, нищо чудно Русия да бъде сполетяна от същата участ като историческата Волжка Булгария (или Волжка България – б. р.), потънала в историческото небитие. Така се наричала някога една страна, разположена по течението на Волга. От нея обаче останало само името, наследено от България – държава със славянско население. Булгарският народ не оставил практически никакъв друг спомен за себе си; същото може би очаква и жителите на Русия.

Руският речен флот е прогнил до основи (също както през царуването на императрица Ана Иоановна изгнил по пристанищата морският флот, построен от Петър Първи) и това отдавна не е никаква тайна. В момента по реките в Русия не плават кораби, ненавършили 25-30 години. Изключенията са единици: пробни проекти и речни яхти на разни руски бизнесмени, чиновници и криминални босове. Някой би отвърнал, че и в Европейския съюз браздят реките множество плавателни съдове, по-стари и от „Булгария“, произведен в Чехословакия през 1955 г. Да не забравяме обаче, че там въпросните кораби редовно се ремонтират. Инак, даже и да плават, с тях не би пътувал никой.

Чешките корабостроители обясниха пред руски журналисти, че потъналият кораб е бил в чудовищно състояние. Двигателите не са били ремонтирани, а явно „закърпвани“ тук-там с какви да е части руско производство. Бордовете са били изгнили и също оставени без ремонт. Сиреч, простичко казано, речните моряци са плавали с една ръждясала черупка. И чудесно са го знаели, както са знаели и за постоянния наклон към десния борд. Той си бил технологична особеност на всички кораби от проект 785.

Включително на „Булгария“, който легнал на десен борд и след броени минути потънал. Загинали над сто души, включително капитанът Островски. И нека отбележим: той е бил наясно с всички проблеми на своя кораб и очевидци разказват, че не горял от желание да отплава с него в този последен рейс. При все това обаче качил на борда и семейството си. Просто смайващо нехайство и пренебрежение дори към живота на близки хора.

Разбираема донейде, макар и незаслужаваща оправдание, щеше да е логиката на някой хладнокръвен убиец – защо да не кани пътници на кораб, който може всеки момент да иде на дъното, щом знае, че си е скътал сигурна спасителна лодка и стопроцентово ще се отърве. Но да плаваш с повреден кораб и да мъкнеш там свои роднини . . . Това е по-лошо от предателство, това си е идиотизъм, направо кретенизъм на квадрат, възможен само в една страна, където животът ти не струва нищо – нито пък този на другите.

Просто невъзможно е било капитанът да не знае всичко, което широката публика научава едва днес. Че „Булгария“ е бил взет под аренда, после под субаренда, за да си няма проблеми реалният собственик, ако се случи нещо с кораба. Че въпросният собственик освен дялове в Камското параходство е притежавал и кораборемонтен завод – значи сигурно сам си е издавал справки за фиктивен ремонт на собствените си кораби. Че вписването на „Булгария“ в Речния регистър явно също не е минало без „корупционен компонент“. Това обаче не е спряло капитана – разчитал човекът на късмета, както правим ние, руснаците. И тая надеждица е надвила чувството за самосъхранение.

Както става впрочем и с туристите в Русия, които не бързат да връщат билетите за речни круизи, нищо че през последните дни изплуват все нови данни за ужасяващото състояние на руския речен флот. От корабните компании наистина заявяват, че напоследък се купуват четворно по-малко нови турове. Броени туристи обаче се отказват от направени вече заявки.

Хората сигурно вярват, че „Булгария“, както и пожарът в нощния клуб „Куцият кон“ в град Перм, или трагедията в Саяно-Шушенската ВЕЦ, или пък неотдавнашното смъртоносно аварийно кацане на Ан-24 са само случайности. А правилото според тях е, че макар самолетите да са остарели, а корабите – вехтории, ако изобщо паднат или потънат, това ще се случи друг път. Когато пътува някой друг.

Колкото до другите, те нека си се давят. Така са разсъждавали вероятно капитаните на корабите, минали спокойно край потъващия „Булгария“. Или хората, снимали от брега с мобилните си телефони корабокрушенците, сред които е имало над 50 деца.

Точно в тази смесица от нихилизъм, цинизъм и апатия се крие основният проблем на Русия, който заплашва да я превърне във втора Волжка Булгария – оставила на своите „наследници“ само името, тази страна е вече бяло петно в историята: от нея не е запазено кой знае колко, по-точно нищо на практика. Явно просто не е имало какво да помнят хората.

Защото е направо невъзможно да си представим един германски турист примерно да се качи на кораб, видимо наклонен настрана, или примерно в самолет с повредена обшивка. Германецът няма нужда от никакви държавни контролни органи, технически надзор, полиция и речен регистър, за да реши самостоятелно, че няма да пътува с неизправен кораб, че ще предпази себе си и своите близки.

После той естествено ще се разтича, ще се оплаче пред всички гореизброени инстанции и ще издейства вероятно по съдебен ред корабът да бъде спрян от плаване като опасен за живота на пътниците. Но вече няма да е твърде необходимо, тъй като собственикът на кораб с очебийни за всички повреди просто ще се разори – ще си изгуби клиентите. И то завинаги, дори ако развие друг бизнес, защото всяка работа идва и си отива, а лошата репутация остава.

Така стоят нещата – но не и в Русия. Жителите на тази страна, изгнила като 56-годишния кораб, и пет пари не дават за своя живот, за живота на своите близки, камо ли за живота на съвсем непознати мъже, жени и деца. А при този светоглед всички модернизации и иновации (освен модернизация на съзнанието) само ще предизвикват техногенни аварии с още по-завъртени технически подробности и стотици жертви. И естествено всички ще гледат час по-скоро да забравят една такава докрай прогнила страна, ако потъне в небитието. Още повече, че ако изчезне, ще погине също тъй ненадейно, бързо и безвъзвратно като кораба „Булгария“ – за броени минути.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.