„Мюсюлманските братя“ пред портите на властта

Франс прес

„Арабската пролет“, приветствана от световната общественост като зора на демокрацията в район, в който от половин век господстват диктатури, се отрази много добре на ислямистката организация „Мюсюлмански братя“, която се превърна в основна политическа сила. Макар заради слабостта на опонентите си организацията да има огромни шансове да спечели следващите избори, най-вече в Египет и Тунис, повечето анализатори смятат, че тя, поне на първо време, ще се стреми да сподели властта.

Днес „Мюсюлманските братя“ са важна фигура на политическата шахматна дъска в Египет, Тунис и дори в Либия“, твърди Франсоа Бюрга, автор на „Ислямизмът по времето на Ал Каида“. „Би било твърде самонадеяно да се каже, че те ще прескочат бариерата от 50 процента, но всъщност няма да е изненада, ако вкарат най-голям брой депутати. Освен това, поне за момента както в Тунис, така и в Египет, те нямат намерение да издигнат официално свой кандидат на президентските избори“, добавя той.

Организацията, създадена през 1928 г. от египтянина Хасан ал Бана, е най-влиятелното ислямистко движение в арабския свят. Неговият девиз е „Господ е нашата цел. Пророкът Мохамед е нашият водач. Коранът е нашият закон“, макар че преди няколко години то прие „демокрацията“. Ограничавани от бившите президенти на Тунис и Египет – Зин ел Абидин бен Али и Хосни Мубарак, „братята“ отново стават главно действащо лице на политическата сцена.

През март египтяните гласуваха масово (77 на сто) с „да“ на референдума за промяна на Конституцията, предложена от армията и подкрепена от „Мюсюлманските братя“. Те са по-добре организирани от съперниците си и създадоха партията „Свобода и справедливост“, която – за да не се превръща в хегемон – ще се съревновава едва в половината избирателни райони на парламентарните избори през есента и няма да издигне кандидат за президентския пост. Въпреки това тази партия ще може да доминира на политическата сцена чрез коалиционни игри и ще бъде в състояние да налага своите идеи при промяната на Конституцията, макар вече да е поотслабена поради инакомислието на редица млади членове, оспорващи консерватизма на по-възрастните.

В Тунис „Еннахда“ („Възраждане“) възприе сходна тактика. Лидерът й Рашид Гануши потвърди пред Франс прес, че неговата формация е „най-голямата“ и че „едно правителство без „Еннахда“ би било много слабо“. Той увери, че е привърженик на „подялбата на властта“. Проучванията показват, че засега най-много избиратели имат намерение да гласуват за кандидатите на „Еннахда“ на изборите за учредително събрание на 23 октомври. Освен това на партията се отпускат и значителни финансови средства.

Според Джон Еспозито, преподавател по религия и международни отношения в Джорджтаунския университет (САЩ), „Мюсюлманските братя“ в Египет и „Еннахда“ в Тунис са много добре организирани (…) и ако останалите партии останат все така слаби, ислямистите рискуват на първите избори да се справят по-добре от другите. Но това не означава, че те ще управляват“.

В Йордания „Мюсюлманските братя“ са ключова фактор в политическия живот и се борят за конституционна монархия. За да докажат, че „Арабската пролет“ е не друго, а ислямистка манипулация, други режими ги представят като подбудители на въстанието и не може се прецени какво е действителното им влияние. В Либия заместник-министърът на външните работи Халед Хаим смята, че „Мюсюлманските братя“ са „най-активни и най-отдадени на работата си“ в структурите на Преходния национален съвет.

В Сирия властта уверява, че проявите на недоволство са възраждане на бунта на „Мюсюлманските братя“, смазан през 1982 г. В Йемен Съюзът за реформа, основна част на парламентарната опозиция, е представен от режима като силата, която подклажда демонстрациите. Освен това властите обвиняват движението във връзки с Ал Каида.

„Целта на „Мюсюлманските братя“ на този етап е да участват в управлението, а не да управляват, тъй като те са достатъчно интелигентни, за да съзнават, че не могат да осъществят веднага това си намерение в Египет, Тунис, Йемен и евентуално в Сирия“, смята ливанският журналист Хазам ал Амин, автор на книгата „Осиротелите салафити“. „Това е реалистична тактика, но е ясно, че „Мюсюлманските братя“ определено имат амбиции да дойдат на власт, дори това да отнеме време“, обяснява журналистът от вестник „Ал Хаят“.

БТА