Шокираните британци се замислят за свободата на пресата

Асошиейтед прес

Великобритания е шокирана, поразена от скандала с подслушване на телефони, който разтърсва медийния й свят. Но дали наистина той ще промени пресата в страната?

Много зависи от това колко време ще трае възмущението от предполагаемите мошеничества на журналисти, работещи за британски вестници, притежавани от Рупърт Мърдок, който закри един вестник, отказа се от голяма бизнес сделка и се съгласи да свидетелства пред парламента в опит да успокои възмущението.

Проучване, възложено от министър-председателя Дейвид Камерън, и наказателно разследване целят да изяснят цялата бъркотия. Реформирането на медиите и разплитането на разяждащите връзки между политиката и пресата, което според някои е вроден културен дефект, изисква обаче дългосрочното обществено внимание. Без натиск от обикновените хора британската преса ще има по-малък стимул да се промени.

Съществува обаче една основна дилема: британците се отвращават от недостойните методи на таблоидите, но купуват подобни вестници с милиони, гладни за пикантните клюки, до които вестникът е стигнал със същите тези незаконни средства, които хората заклеймяват. Закритият вече в. „Нюз ъв дъ уърлд“ на Мърдок беше всъщност най-продаваният вестник във Великобритания.

„Общественият интерес към тези въпроси е меко казано променлив. Мърдок вероятно си мисли: ами, ако успея да издържа около шест седмици, тогава всичко отново ще се нормализира“, каза преподавателят по политическа история в Нотингамския университет Стивън Фийлдинг. Фийлдинг заяви, че британците повече се тревожат за икономиката, заетостта, услугите и качеството на живот, особено във време, когато правителството прави болезнени икономии, целящи да вкарат в ред държавните финанси. Мартин Мур, основател на групата „Хакд оф“ (Нacked Off), която иска пълна информация по скандала с подслушването, се безпокои, че „лятната пауза“ би могла да охлади страстите и да се загуби импулсът за реформа. „Това е момент и възможност да се променят нещата“, заяви той.

Вицепремиерът Ник Клег каза в реч в четвъртък, че Великобритания би трябвало да погледне отвъд скандала и да направи промени, които да гарантират свободата на пресата, без която демокрацията не може, но също така да осигурят прозрачност чрез строго корпоративно управление и здрава рамка, която укрепва разнообразието на собствеността на медийните организации.

„Знам, че реформаторите наистина се страхуват, че тази удобна възможност ще ни подмине, че ще има много горещене, но без огън. Песимистите имат основание. През последните десетилетия политическата класа трайно не успява да се изправи срещу медиите, стремейки се да печели благоразположението на влиятелните медийни магнати или да опази личния си живот от излагането му на показ на първите страници“, каза Клег.

Наистина, успехът и провалът в британската политика отдавна зависят до голяма степен от благословията на националната преса, която, меко казано, е нелюбезна към тези, които не уважава. Медиите дават оценки с ледено, поразяващо красноречие или – какъвто е случаят с някои таблоиди – се нахвърлят върху теб като яки ръгбисти в битка за топката.

Близостта и единоборството между британските политици и пресата датира от поколения. През 1931 г. собственикът на в. „Дейли експрес“ лорд Бийвърбрук и собственикът на в. „Дейли мейл“, лорд Родърмиър, предприели кампания за отстраняване на тогавашния лидер на намиралите се в опозиция консерватори Станли Болдуин, който атакувал вестниците им.

„Те са пропагандни машини за постоянно променящите се политики, желания, лични прищевки, лични симпатии и лични антипатии на двама мъже“, е заявил Болдуин, който е бил и министър-председател. Той е казал, че магнатите на пресата се стремят към „власт без отговорност – вечната привилегия на блудницата“. Критиките не убедили Бийвърбрук и Родърмиър да променят подхода си, въпреки че по-късно Родърмиър заложил на погрешния кон, когато с въодушевление подкрепил лидера на Британския съюз на фашистите Осуалд Мозли.

Мърдок, от друга страна, е принуден на направи отстъпки, отказвайки се от стремежа си за пълен контрол върху сателитната телевизия „Бритиш Скай броудкастинг“. В петък Ребека Брукс се оттегли от поста изпълнителен директор на британското подразделение на неговата компания, въпреки че преди това той отказваше да приеме оставката й. Издателят на в. „Уолстрийт джърнъл“, който е бил председател на борда на директорите на британското подразделение на компанията по време някои от предполагаемите нарушения и е работил за „Нюз корпорейшън“ повече от пет десетилетия, бързо последва примера й.

Но зад тези сензационни развръзки се крият въпроси как да се постигне баланс между свободата на медиите и отчетността, дали би трябвало да бъдат въведени нови разпоредби или прилагането на съществуващите закони за корупцията и други престъпления е достатъчно, до каква степен политиците, които сега призовават за преразглеждане на начина, по който се преплитат медиите и политиката, са насърчавали съмнителните практики. Камерън, който е лидер на консерваторите, заема отбранителна позиция, защото назначи бившия редактор на „Нюз ъв дъ уърлд“ Анди Коулсън за началник на връзките с обществеността въпреки опасенията на либералните демократи на Клег, които са по-малък партньор в управляващата коалиция.

Преподавателят по история в Ексетърския университет Джеръми Блек каза, че отклонявайки вниманието, скандалът е добре дошъл за политическите партии, които се мъчат да намерят отговори на икономическите предизвикателства у дома и в Европа, и че не се мисли за по-широките тревоги за „загрубяване на обществения живот“ и за нецензурния характер на голяма част от британските медии.

Той посочи някои съобщения за британското момиче Мадлин Маккан, чието изчезване в Португалия през 2007 г. привлече вниманието на целия свят. Нейният баща Джери Маккан се оплака, че в случая журналистите са търсели сензация, и родителите получиха обезщетения за клевета от някои британски вестници във връзка с твърдения, че те били отговорни за смъртта на дъщеря си. „Това е една преувеличена криза. При това положение тя предлага чудесна възможност за хората да изразят натрупалото се в тях недоволство“, каза Блек за аферата с подслушването на телефони.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.