Амр Муса – новият силен играч в Египет

сп. Нюзуик

Амр Муса. Снимка: топнюз

Генералният секретар на Арабската лига Амр Муса има дългогодишна традиция в антиизраелска реторика. На пръв поглед изглежда, че Муса има минимален шанс да спечели предстоящите президентски избори в Египет – първата наистина свободна надпревара за поста в най-новата история. Няма липса на кандидати, искащи да ръководят страната, но никой от тях не е по-идентифициран с омразната диктатура на Мубарак, отколкото Муса. Той заемаше поста външен министър на Мубарак в периода 1991-2000г., а през последното десетилетие оглавяваше Арабската лига, в своята същност асоциация на близкоизточните диктатори като Мубарак, преди падането му от власт по-рано тази година.

И все пак, след като изборите бяха планирани да се състоят някъде през есента, фаворитът за @спелчаването им е не кой да е, а именно Муса. Привличайки подкрепа от голям брой най-разнородни групи, той води с много пред главния си опонент Мохамед ел Барадей, макар бившият шеф на Международната агенция по атомна енергия МААЕ да е фаворит сред протестиралите срещу Мубарак, които през зимата изпълваха площад „Тахрир“ в Кайро. Те търсеха повече от всичко скъсване с политиките и режима, управлявал Египет три десетилетия с репресии и лошо ръководство. Скъсване с подобните на Амр Муса.

Каква е неговата тайна? Мнозина се възхищават на достойното поведение на 74-годишния Муса и на неговия плътен баритон, но това е само част от обяснението. Това, което най-много обичат неговите поддръжници е неговата дълга и шумна традиция в антиизраелската реторика. В интервю за списание „Нюзуик“, което даде в кабинета си в представителството на Арабската лига в Кайро, гледащ към площад „Тахрир“, той не скри гнева си към Израел. „Мирният процес се превърна в мръсна дума, защото ние разбрахме, че това е само израелски трик, за да има за какво да се говори, и е само за пред светкавиците на медиите. Но „мирният процес“ е изпразнен от съдържание. Ние няма да бъдем въвличани повече в подобно нещо. Никога.“

Израел е бил важна тема през голяма част от професионалния живот на Муса. Дипломат от кариерата, той е протеже на египетския външен министър през 70-те години Исмаил Фахми. Когато президентът Ануар Садат прави историческата си визита в Ерусалим през 1977 г. Фахми се оттегля от поста си, обосновавайки се, че започването на тези преговори може да струва лидерската позиция на Египет в арабския свят. Муса, който тогава е на 41 години, скъсва отношенията си с Фахми и в крайна сметка се присъединява към екипа, който участва в изготвянето на мирния договор между двете страни.

Споразумението върна на Египет Синайския полуостров, но точно както Фахми бе предупредил, то подкопа авторитета на Египет сред другите араби. Когато Муса стана външен министър, строежът на израелски селища на Западния бряг и в Газа и намиращите се в задънена улица преговори с палестинците попречиха на сближаването.

Муса се превърна в един от най-непреклонните критици на Израел в Египет. Той се конфронтираше с израелците на конференции и ги атакуваше в интервюта. Заради своите тиради той дори беше възпят в песен, която се превърна в хит: песента на египетския певец Шабан Абдел Рахим от 2000 г. „Ана Бакра Израел“ – „Аз мразя Израел.“ След като повтаря отново и отново заглавието, певецът добавя: „Но обичам Амр Муса.“ Муса казва, че се е срещнал с Абдел Рахим преди години на сватбено тържество, където певецът изпълнявал песни. В разговор между изпълненията Абдел Рахим му казва, че репликата за Муса предизвикала завист у Мубарак. За да избегне проблеми, певецът записва нова версия, в която обект на неговата любов е Хосни Мубарак. Муса злорадства, че оригиналът е направил Абдел Рахим милионер, а версията с Мубарак се е продавала много слабо.

Нагуи ел Гатрифи, който четири години е говорител на Муса във външното министерство, твърди, че гневът на бившия му шеф към Израел е истински. Все пак Муса изглежда е напълно наясно с отзвука, който имат неговите избухвания в обществото. От проучване на изследователския център „Пю“, публикувано през април, става ясно, че 54 процента от египтяните са за анулиране на мирното споразумение с Израел срещу 36 процента, които искат то да бъде запазено останалите нямат мнение . Западен дипломат, който се запознава с Муса, когато работил в региона, го казва директно: „Неговата популярност почти изцяло се дължи на неговия образ на арабски националист, който е много критичен към Израел.“

Дори и такъв, Муса изключва идеята да се прекрати договора. „Ще ви кажа две неща: първо, няма да анулираме договора. И второ . . . Искаме да възстановим страната си, а възстановяването на страната означава да не се подвеждаме по авантюристични политики.“

Отделно от дългогодишната му омраза към Израел, политическото минало на Муса е неясно. Той настоява, че често е критикувал режима, на който служеше – толкова много, че той и Мубарак се скарали. „Отношенията между нас станаха много напрегнати, дори и личните“, казва Муса. Все пак е трудно да открием доказателства за усилия за някакви сериозни реформи. В телевизионно интервю преди две години той изрази подкрепа за Мубарак: „Докато президентът Мубарак се кандидатира на изборите – а аз го познавам много добре и знам как ръководи нещата – ще давам гласа си за него“, каза той.

Муса беше на път към Световния икономически форум в Давос, Швейцария, когато започнаха протестите през януари. Когато размириците се засилиха, той напусна рано конференцията и отлетя обратно за Кайро. В своя кабинет в представителството на Арабската лига, гледайки към стотиците хиляди, изпълнили площад „Тахрир“, той се обадил на президента Мубарак. „Казах му: Господин президент, това е революция! И настоях да няма кръвопролития. Трябва да се вслушате в това, което те казват – и без кръвопролития.“ С оглед на това, че Мубарак е под домашен арест и е недостъпен за журналисти, тази история е невъзможно да бъде потвърдена.

Според няколко съобщения, появили се в египетски вестници, Муса се присъединява към протестиращите през втората седмица от демонстрациите, но се опитва да ги убеди да не искат свалянето от власт на Мубарак. Попитан за тези съобщения, той казва, че те са разпространявани от политическите му опоненти и в тях няма нищо вярно.

Проучванията на политическите нагласи бяха забранени по времето на Мубарак, но международната компания за проучване на общественото „Ипсос“ компенсира изгубените десетилетия. Последното проучване на компанията през юни показа, че Муса води с 25 процента от гласовете срещу 5 процента за Ел Барадей, а процентите на другите кандидати са още по-малки. Но тенденцията при Муса е по-малко оптимистична: подкрепата за него намалява постоянно – от 40 процента през март. А значителният брой на хората, нерешили още за кого да гласуват – 57 процента през юни – означава, че състезанието все още е с неизвестен победител. Както констатира политическият анализатор Марк Линч от университета „Джордж Вашингтон“: „Като че ли никой от изброените кандидати засега няма очевидна преднина.“

Все пак името на Муса е по-добре познато, отколкото на конкурентите му. Освен това той разчита на гласовете на ислямистите. Муса всъщност може и да спечели. След революциите от 1989 г. в Източна Европа мнозина бивши комунистически апаратчици започнаха да се представят за реформатори и спечелиха постове по демократичен път. Стивън Фиш, политически анализатор от университета „Бъркли“ в Калифорния, който изследва следреволюционните общества, смята, че Муса може да направи същото. Вашингтон може да приеме бившия външен министър за по-приемлив от някои антиамерикански настроени противници, казва Линч: „Предполагам, че Западът може да живее с него.“

Но какво да кажем за протестиращите, които свалиха режима – могат ли те да живеят с него? Ще се откажат ли от демокрацията, ако той бъде избран? За да избегна безнадеждно блокирания трафик на Кайро, наскоро взех метрото. На всяка карта, която виждах във вагоните и на метростанциите, името на една спирка беше заличено. Когато попитах един пътник за това, той ми отговори, че спирката се казвала преди „Мубарак“. Сега името й е променено на „Шухада“ – „мъчениците“. Египтяните изглеждат решени да оставят миналото зад себе си. Изборите може да зависят от това дали Муса е готов да направи същото.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.