Терористична заплаха № 1 е под земята

Асошиейтед прес

След взрива в московското метро. Снимка от мобилен телефон на пътник

На метростанцията на Таймс Скуеър е сутрешният час пик, обичайното струпване и преминаване на огромен брой хора в оживения Ню Йорк. С пътниците в метрото се смесват служители на Полицейското управление на Ню Йорк с тежки бронежилетки и пушки, полицейски началници със сини униформени ризи и радиационни детектори в ръце. С тях е и запъхтяното полицейско куче Сабу. „Това е новото нормално състояние“, казва инспектор Скот Шанли от отдела за борба с тероризма на Нюйоркското полицейско управление. „Единствените, които понякога се притесняват от това, са туристите.“

Откакто терористите взривиха кулите-близнаци на 11 септември 2001 г., метрото бе мишена на терористични атаки из целия свят, включително в Мадрид, Лондон, а тази пролет и в Минск, Беларус. Възможността следващата мишена да е метрото в Ню Йорк – огромно и с много голям брой входове и изходи – се превърна в източник на постоянна тревога. Затова предупрежденията за подозрителни пакети, кучетата, обучени да откриват бомби, камерите, наблюдаващи пътниците и постоянно звучащото послание „ако забележиш нещо, кажи“ станаха съвсем обичайни.

Кампаниите, приканващи хората да съобщават за всякакви подозрителни действия, напомнят на 57-годишната писателка от Манхатън Ан Нелсън на роман на Оруел. „Ню Йорк е изпълнен с живот и зареден с енергия“, казва тя, вървейки по Таймс Скуер. „На този град не подхожда атмосферата на страх.“ Властите тук обаче смятат, че атентат срещу системата на метрото с повече от 400 метростанции, която работи 24 часа в денонощието, може да парализира града по много по-тежко, отколкото атаките от 11 септември. Тази тревога споделят и други страни, разчитащи на подземната железница като основен масов транспорт и смятани за врагове от терористите.

Броят на жертвите – ако започнем от далечната 1995 г., когато в атентата на сектата Аум Шинрикьо с нервнопаралитичен газ в токийското метро загинаха 12 души, а хиляди бяха ранени – е ужасяващ. В Мадрид ислямисти взривиха 10 бомби, внесени в раници във влакове през 2004 г., убиха 191 души и раниха над 1800; в Лондон в самоубийствен атентат загинаха 52-ма пътници и бяха ранени 700 в най-смъртоносната атака в града от Втората световна война; тази година в Минск бомба с дистанционно управление уби 12 души и рани 200 в най-голямата подземна гара.

В Ню Йорк досега не е извършван атентат, но страховете са силни. Миналата година местният член на Ал Каида Наджибула Зази се призна за виновен в подготовка на самоубийствен атентат, замислен за часа пик, за да предизвика възможно най-голямо кръвопролитие. Бившият шофьор на летищен автобус-совалка заяви пред съдията, че планирал „да извърши мъченическа операция в метрото, щом материалите бъдат готови“. Нюйоркската полиция през 2004 г. осуети заговор за атентат в метростанцията на манхатънския площад „Хералд“. Имаше и сведения, че Ал Каида замисля атентат с цианид срещу метрото през 2003 г.

Нюйоркската метро система, най-голямата в САЩ, има над 465 големи метростанции, повечето от които имат множество входове, и 800 мили релси, които ще стигнат до Чикаго, ако се наредят в права линия. Миналата година в делнични дни през нея са минавали средно по 5,2 милиона пътници – над два пъти повече от пътниците, които минават всеки ден през американските летища.

„Това е потенциално силно уязвима среда, която не можеш да защитиш напълно“, казва Уилям Братън, директор в охранителната фирма „Крол“, който е оглавявал полицейските управления на Ню Йорк и Лос Анджелис и е отговарял за транзитното преминаване на пътници в Ню Йорк. „Такава е реалността. Това е небивало предизвикателство.“ Полицейският комисар Реймънд Кели заяви, че Полицейското управление на Ню Йорк се опитва да посрещне предизвикателството с всекидневно кръстосване из метрото, „за да бъде нашето присъствие видимо и усещано по всякакъв начин. Това ще накара терористите и обикновените бандити да се замислят. Трябва да покриваме голям периметър“, казва той.

Преди 11 септември покриването на периметъра означаваше предимно борба с конвенционалната престъпност – от грабежи и нападения до побоища между пътници и притежание на наркотици. След 11 септември Управлението поиска от своите 2500 униформени и цивилни служители да се включат и в борбата с тероризма. Служителите преминават обучение как да забелязват предполагаеми терористи, оглеждащи метрото. Те са инструктирани да следят за хора с необичайна походка, облени в пот и говорещи си сами – знаци за възможен атентатор-самоубиец.

Антитерористичният арсенал включва над 30 кучета, обучени да надушват бомби; тихи аларми и детектори за движение, чието предназначение е да предотвратят действия във вентилационната система, за да бъде евентуален атентат с химическо или биологично оръжие по-смъртоносен; и огромна мрежа от охранителни камери с картина в реално време от метростанциите Пен Стейшън, Гранд Сентръл Търминал и Хералд Скуер.

Още нещо ново в нормалното състояние: произволни проверки на багажи – които преди това бяха оспорвани в съда като нарушение на човешките права – се извършват десетки хиляди пъти в годината в метрото, без да предизвикват почти никакви оплаквания. Управлението използва високотехнологични средства за засичане, с които проверява пътниците за пероксиди и нитрати, с които се правят самоделни ескплозиви. Понякога на полицията помагат командировани агенти от Службата за сигурност на транспорта.

Стратегията за сигурност включва също постоянни проверки на тунелите под Ийст Ривър, както и периодично изпращане на служители във вагоните на мотрисите, които да приканват пътниците към бдителност за съмнителни пакети. Обикалящите екипи могат да успокоят пътниците, да обезкуражат атентаторите или да осуетят на задействани планове за нападения, посочва полицията.

Тя разчита на антитерористични учения, за да поддържа готовността си, казва Шанли. При едно от тези учения служител под прикритие, който носи макет на устройство, скрито в раница и излъчващо гама лъчи, се промъква в метрото, за да се провери способността да се засече и неутрализира истинска радиоактивна заплаха. Над земята анализаторите на нюйоркската полиция постоянно търсят информация за потенциални атентати, въз основа на която да решат как полицията да разгърне силите си. Управлението изпрати детективи в Москва, Мадрид, Лондон и Мумбай, за да проверят какви поуки могат да се извлекат от атентатите в чужбина.

Транспортната мрежа на Лондон отдавна е заплашвана от бомби – например, в метростанциите и гарите няма кофи за боклук, наследство от годините, когато Лондон беше мишена на Ирландската републиканска армия. След атентата от 2005 г. екипите за спешна помощ бяха разкритикувани заради пропуски при тяхната реакция – объркване, недостиг на средства за оказване на първа помощ и радиостанции, които не работят под земята. Оттогава полицията е снабдена с дигитални радиостанции, които работят в цялото метро.

Най-голямата промяна след атентатите е решението някои служители на британската Транспортна полиция, които патрулират в транспортната мрежа, да бъдат въоръжени. Повечето британски полицаи не носят огнестрелно оръжие. Имаше и пропуски в разузнаването. Британското вътрешно разузнаване МИ-5 наблюдавало двама от лондонските атентатори в разследване на по-ранен осуетен опит за атентат. Срещу тях обаче не било предприето нищо, тъй като служителите били претоварени със заплахи, смятани за по-сериозни. Вътрешният министър Тереза Мей, която отговаря за МИ-5, заяви по-рано тази година, че са извършени „значителни подобрения“ след 2005 г., но отказа да даде подробности поради съображения за сигурност.

В Испания националната железопътна компания РЕНФЕ заяви, че мерките за сигурност в тази мрежа са били засилени след атентатите. Компанията отказа да даде подробности, определяйки въпроса като поверителен и деликатен. Друга държавна компания – АДИФ, която управлява испанските железопътни гари, заяви, че са изпратени повече охранители на гарите и е увеличено използването на охранителни камери за видеонаблюдение. Тя също така е потърсила повече координация с национални и местни правоприлагащи органи, за да се идентифицират заплахите.

Значителните мерки на сигурност в метрото се превърнаха в нещо като втора природа за Ню Йорк, но все пак страховете остават. На метростанция Гранд Сентръл Търминал миналата седмица 54-годишната консултантка Робин Гант заяви, че 10 години след 11 септември страхът от тероризма продължава да тегне над нея. Но тя не знае как човек може да предусети заплахата. „Гледам хората и се питам – кой може да е опасен? Никога не се знае“, казва тя. „Колкото и сигурен да се чувстваш, винаги си нащрек.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.