Гърция попада за 30 години в ямата на длъжниците
Гърция навлиза в един дълбок тунел на кредитиране от над 30 години, при едно несигурно бъдеще за излизане на страната от международния финансов контрол и при наличието на явна опасност от поставянето на гръцката икономика в „селективен дефолт“ от международните рейтингови агенции. Това са някои от обстоятелствата, при които късно снощи в Брюксел приключи срещата на върха на лидерите от еврозоната с приемането на споразумение за нова финансова помощ на Гърция.
Макар че на нея всички страни направиха отстъпки, най-вече гръцкото правителство, европейците заедно с Международния валутен фонд (МВФ) решиха, че за спасителния план за Гърция има само един път и това е пътят на „една нова програма за страната, съвместно с МВФ и с доброволното участие на частни кредитори“. Според окончателния текст на споразумението тази нова програма ще бъде съпътствана и с една по-ниска лихва. Тя бе занижена от 4,5 на 3,5 на сто.
Данните в споразумението на еврозоната за Гърция обаче будят силно безпокойство и доста въпросителни, които произтичат най-вече от следните неща:
Доброволното участие на частните кредитори с около 37 млрд. евро (делът им е общо 50 млрд.) не представлява нищо друго, освен една „ролоувър-програма“ за преобразуване на дълга, която няма да остави незасегната Гърция. Този „ролоувър“ на дълга, който се базира на френския план, освен че се оказа решение, приемливо за европейците, тъй като дава време на Гърция да подобри финансите си, в крайна сметка значително ограничава потенциалните щети, които би могъл да понесе банковият сектор.
Недостатъците на това решение обаче се свеждат до факта, че при решаване на проблема с дълга и неговото преобразуване не е изключено гръцката икономика отново да бъде поставена от рейтинговите агенция на крачка от „селективен дефолт“. Осигуряването на ликвидност на банките се смята за задължително условие, тъй като те могат да изпаднат в трудна ситуация и за това трябва да получат европейски гаранции. Гъцките банки досега са получили свежи пари и гаранци в размер на 100 млрд. евро.
Според ЕС важното за момента е да се насърчи растежът, тоест да се хвърлят пари на пазара, за да се стимулира бизнесът, за да може де факто да заработи така нареченият план Маршал. Неизвестно е обаче дали новата програма за Гърция ще се сведе до някакъв нов меморандум с кредиторите и дали тя ще изисква нови мерки за икономии. Текстът й все пак е ясен. Засега става въпрос за нова програма.
Единственото сигурно неща на този етап е, че технократите европейци и американци се готвят да се настанят трайно в Гърция поне за 30 години напред. За това подсказа и шефът на МВФ Кристин Лагард. Тежестта от кредитирането е огромна за Гърция. Към 110-те млрд. евро, отпуснати миналата година на страната по силата на първия меморандум с кредиторите от ЕС и МВФ, ще бъдат прибавени още 60 млрд. евро. Общо 170 млрд. евро. Остава да се види обаче колко ще е намаляването на гръцкия дълг.
Според гръцкия премиер само замяната на едни облигации с други 30-годишни ценни книжа ще донесе изгода за страната в размер на 26,1 млрд. евро или 12 на сто от БВП. Френският президент смята, че тази облага може да е по-голяма и да достигне 24 на сто намаление на гръцкия дълг, тоест над 80 млрд. евро. Дали тя обаче ще е временна или дългосрочна? Засега ръководителите от ЕС и гръцкото правителство говорят за дългосрочно и жизнеспособно решение.
Компетентни представители от пазара се опасяват, че това ще е един временно жизнеспособен дълг. Те изтъкват, че от 159 на сто от БВП сега дългът може да падне до 129 на сто тази година и да скочи до 142 на сто догодина, така че ползата от това намаление да е 17 на сто. Премиерът Папандреу смята, че дългът е управляем през следващите 40 години.
В същото време възниква въпросът колко време ще продължи този международен финансов контрол над Гърция? По първоначални изчисления от Европейския механизъм за подкрепа Гърция ще получи заеми, които ще погасява до 30 години. Удължаването на погасителния срок на първия заем от 110 млрд. евро до 7,5 години може да достигне 15, а даже и 30 години, при положение че гратисният му период е 10 години. С други думи, заемите, които Гърция ще получи, ще надхвърлят значително 2040 г.
Надзорът на „тройката“ кредитори от ЕС, ЕЦБ и МВФ върху Гърция ще продължи 30 години. Довчера не стана ясно кои са частните кредитори, които ще участват в новите заеми и дали към банките ще се включат и осигурителните фондове. Гръцките осигурителни фондове притежават облигации в размер на 25 млрд. евро и едно евентуално „бръснене“ от порядъка на 20 на сто би могло да донесе загуби за тях в размер на 5 млрд. евро.
Други открити въпроси са как тези фондове ще бъдат компенсирани, а също и как ще се процедира с лихвите. Защото Европейският фонд за финансово стабилизиране ще предоставя заемите при лихва от 3,5 на сто, а при частните кредитори тя ще е 4-5 на сто. И в двата случая лихвите са драматично високи, защото всяка загуба на частните кредитори ще трябва да се поема от гръцката държава.
БТА