Беден живот в богатия Израел

Асошиейтед прес

Първо дойде бунтът заради сиренето, който принуди най-големите млекодобивни компании в Израел да понижат цените. Сега, с нарастващия гняв на потребителите заради зашеметяващите разходи за живот, палаткови лагери се появиха в Израел в знак на протест срещу цените на жилищата, които се покачиха, докато в останалия свят падат заради глобалната финансова криза. Лагеруващите черпят вдъхновение от масовите демонстрации в арабския свят и показват парадокса в Израел: икономиката процъфтява, но много израелци не се радват на добрите времена.

Страната е с едно от най-високите нива на бедност и разлики в доходите в развиващия се свят. Цените на храните се повишиха през последните месеци, както и цените на горивата, а неотдавнашните стачки на социални работници и лекари показаха как разочарованието обхваща всички прослойки на обществото.

След като обаче цените на скромните апартаменти скочиха доста над 500 000 долара, именно кризата с жилищата разгневи израелци като Литал Ицхак и нейния съпруг, управител на склад. Преди осем месеца двамата били принудени да се преместят у майка й, тъй като наемът от 900 долара месечно, който плащали за малък апартамент с две спални в един от най-бедните квартали на Ерусалим, ги накарал да затънат в дългове. „Не знам какво може да направи една млада двойка“, казва Ицхак, предучилищна възпитателка, която заедно със съпруга си печели около 1800 долара месечно – най-ниското ниво на заплащане, при което работническата класа в Израел затяга коланите.

Въпреки това кризата, която засяга мнозина като тях, не е отразена в главните икономически показатели на страната. Преди месец израелската централна банка повиши официалната си прогноза за растежа на 5,2 процента, двойно повече от оценката на Международния валутен фонд, направена през юни за реалния растеж на брутния вътрешен продукт за развити икономики. Безработицата в Израел се понижи до 5,8 на сто – най-ниското й ниво от десетилетия.

Сегашното правителство „има значителни икономически постижения“, похвали се финансовият министър Ювал Стейниц в телевизионно интервю във вторник. На повърхността постиженията са впечатляващи. Строят се скъпи жилищни комплекси, нови коли се движат по улиците, а скъпите ресторанти са претъпкани.

Много израелци обаче се оплакват, че външните показатели за икономически растеж са подвеждащи – те отразяват облагите, с които се ползва богатото малцинство, докато мнозинството изпитва затруднения. Заради високите данъци, бензинът например струва 8 долара на галон, а един автомобил от среден клас струва 35 000 долара и повече. Стандартен апартамент от 100 квадратни метра лесно може да достигне 600 000 долара в метрополиси като Тел Авив и Ерусалим и между 200 000 и 300 000 долара в по-малки градове.

Междувременно средната заплата в Израел е около 2500 на месец, като важни специалисти като учители, чиновници и социални работници обикновено вземат по-малко от 2000 долара месечно. Много от работните места са открити само за почасова работа или предлагат ниско заплащане с малко бонуси, казват експерти. А критици на правителството посочват недобре развития обществен транспорт като причина за ограничаване на достъпа до по-добре заплатена работа.

„Проблемът е, че твърде малко се процежда навън и твърде много остава в ръцете на твърде малка част от населението, която със сигурност стана много по-богата през последните години“, каза Джон Гал, декан на факултета по социална работа и социални грижи в Еврейския университет в Ерусалим.

Жилищната криза се задълбочи до голяма степен, защото предлагането не отговаряше на търсенето. Между септември 2007 и август 2010 г. цените на жилищата скочиха с 35 процента според данните, отчитащи инфлацията. Рязкото покачване на цените предизвика народно недоволство, като епицентърът на протестите бе в Тел Авив, където предимно млади хора разпънаха десетки палатки покрай булевард в богат квартал. Двайсетина палатки се появиха върху малко зелено петно в Ерусалим точно срещу стените на Стария град.

„Цените се покачиха главоломно в цялата страна“, каза Мерав Коен, общинска съветничка в Ерусалим, която е активист за достъпни цени на жилищата. „Положението е отчайващо“. Кадри с палатковите лагери, появяващи се във вечерните новини и първите страници на вестниците, привлякоха вниманието на премиера Бенямин Нетаняху – отчасти защото идват в момент, когато иконичните кадри с палатки в центъра на Кайро говорят за политическия катаклизъм в съседен Египет. Голяма част от тези вълнения също се дължат на дългогодишно икономическо неравенство и разширяваща се пропаст между богати и бедни.

Нетаняху обеща да реши жилищния проблем, като освободи държавни земи за строителство, намали бюрокрацията, така че апартаментите да се строят бързо и предложи данъчни облекчения, за да накара инвеститорите в недвижимо имущество да предложат на пазара празни апартаменти. Критици обаче се усъмниха дали увеличаването на броя на апартаментите ще доведе до понижаване на цените.

Скептицизмът е свързан с относително уникалната динамика в Израел. Големият бюджет за отбраната и социалните грижи доведе до високи данъци. Друг голям фактор е концентрирането на икономиката в ръцете само на няколко компании, което окуражи онези картели, които станаха причина за бунт срещу цените на сиренето няколко седмици преди това. Този протест свърши, когато израелските млекодобивни компании отстъпиха пред масова кампания във Фейсбук и понижиха цените с 25 процента.

Предложенията за стимулиране на конкуренция в ключови сектори като производството на електроенергия от години са на масата. Тези усилия обаче или буксуват, или водят до прехвърляне на държавните монополни предприятия в частни ръце. От обратната страна на медала, израелските профсъюзи предупреждават, че отварянето на пазара за по-голяма външна конкуренция може да доведе до загуба на работни места и затваряне на фабрики.

За средностатистическата работническа класа обаче от значение е как цените се отразяват на портфейлите. 49-годишният Мерав Палачи работи като държавен служител на пълен работен ден през последните над 30 години, а нейният съпруг работи почти 20 години в пощите. Двамата си докарват чисто около 3200 долара на месец. Заплатите им едва стигат за покриване на разходите за четири деца, ипотека, заеми за две коли и храни, чиито цени растат. Плодовете са твърде скъпи за нашия бюджет, казва тя, „не смея да ги погледна в супермаркета“.

Мерав купува стоки с намалени цени от кооперативен магазин в квартала. Двете й по-големи деца, на по около 20 години, живеят у дома, защото не могат да си позволят да излязат на свободен наем. „Ако не живеят с мен, няма да се справят“, казва тя.

БТА