Европа пред избор – валутен или финансов съюз

в. Ню Йорк таймс

Ако има някаква поука от европейската криза с държавния дълг, тя е, че валутният съюз сам по себе си не може да работи безкрайно. Ако Европа наистина иска да запази предимствата на евровалутата, тя ще се нуждае от много по-голяма финансова и икономическа интеграция. Държавите ще трябва да се откажат от значителна част от суверенитета си.

Европейските лидери изглежда са готови да приемат тази реалност. Убеждаването на обществеността обаче може да се окаже доста по-трудно. След като повече от година се твърдеше, че Гърция може да бъде спасена без значителни загуби както за кредитори, така и за останалата част на Европа, европейските лидери обещаха вчера да влеят големи суми пари, за да се опитат да съживят гръцката икономика, като в същото време забавят изплащането на дълга и намалят лихвите върху съществуващите заеми.

Изглежда сделката означава, че платежоспособни европейски държави ще трябва да напишат няколко доста големи чека. Кредиторите ще понесат загуби, а някои банки може да се нуждаят от повече финансова помощ, която Европа ще даде чрез общия фонд, който ще може да заема пари, подкрепян от европейските държави индивидуално и колективно.

Този фонд, наречен Европейски фонд за финансова стабилизация, ще поеме също даването на заеми на Гърция с лихви, близки до тези, които е принуден да плаща, когато самият той взема заеми. В други части на комюникето, издадено от европейските лидери след срещата им на върха в Брюксел, те обещават да има повече централен контрол върху националните бюджети и данъчна политика. Нека наречем това федерализирането на Европа.

За разлика от първия спасителен пакет за Гърция през пролетта на 2010 г. европейските лидери сега приемат, че континентът носи отговорност не само да предотврати сривове, но и да задвижи отново гръцката икономика.

На практика с новите решения се признава, че стратегията, която може да бъде наречена „просперитет чрез икономии“, се е провалила безнадеждно. Почти няма съмнения, че гръцката разпуснатост е важна причина за настоящата бъркотия, но комбинацията от намаляване на държавните разходи и повишена събираемост на данъците никога няма да доведе до възстановяване, което да направи възможно Гърция да изплаща дълговете си.

През 12-те месеца до март гръцката икономика отбеляза спад от 5,5 процента, а безработицата, която бе 12,2 на сто, когато страната получи първата финансова помощ, се повиши на 15 процента. „Призоваваме за цялостна стратегия за растеж и инвестиции в Гърция“, се казва в изявлението. Премахната бе формулировката „европейски план Маршал“ от предварителната версия на изявлението, която изтече по-рано, но се дава обещание, че останалата част на Европа „ще работи с гръцките власти за конкурентноспособността и растежа, създаването на работни места и обучаването на кадри.“

Вливането на пари само по себе си няма да превърне отново гръцката индустрия в конкурентноспособна и да накара държавата да процъфти. Всъщност именно вливането на пари през последните десет години помогна за създаване на този проблем. Тогава инвеститорите бяха готови да заемат пари на Гърция на практика със същата лихва, с която дават на Германия, с теорията, че обща валута трябва да значи и общи лихви. Тези спестявания – лихвата по задълженията на Гърция бе намалена почти наполовина от 1998 до 2005 г. – позволи на правителството да харчи повече и да облага по-малко с данъци, отколкото иначе би било принудено да направи.

Не това прогнозираха защитниците на еврото, когато то бе създадено преди повече от десет години. Тогава теорията бе, че страните членки на еврозоната ще пуснат в действие реформи – на пазара на труда, по отношение на финансовата политика и дори работните навици – за да заприличат повече на Германия. Те биха постъпили така, понеже ако не го направят, съответната страна ще загуби конкурентната си способност, тъй като разходите й биха се повишили много по-бързо, отколкото тези в Германия, а цените не биха могли, след като двете страни използват една и съща валута.

Сега Европа твърди, че това ще се промени, но очевидно има някаква съпротива да се поемат подробни ангажименти. Проектоспоразумението включва обещание да се „въведат законообвързващи национални финансови рамки“ до края на 2012 г. В окончателното комюнике думата „законообвързващи“ бе премахната. Страните бяха обещали да не допускат големи бюджетни дефицити, но те даваха подобни обещания и когато светът изпадна в рецесия. Този път обаче получаваме уверения, че ще удържат думата си.

С по-голям контрол над финансовата политика на европейско ниво Европа се движи и към нещо подобно на европейски валутен фонд в механизма си за финансова стабилност, известен като Европейски фонд за финансова стабилност. Той ще може да купува гръцки държавни облигации на вторичните пазари и на практика ще намали гръцкия държавен дълг, тъй като Гърция ще дължи суми по облигациите, които фондът е закупил, и които са по-ниски от тези на свободния пазар.

И ако досега имаше слаб ентусиазъм в Европа за такова централизиране на властта, още по-малък е той за очевидната алтернатива – да се изостави еврото. Ако Гърция не бе в еврозоната, вероятно щеше да последва пътя на Аржентина преди почти десет години – неплатежоспособност и девалвация. И понеже песото загуби голяма част от стойността си само за няколко седмици, аржентинската индустрия възвърна конкурентната си способност, а експортът и икономиката на Аржентина се възстановиха по-бързо от очакваното. Няма обаче ясен път за страна от еврозоната да изостави еврото и нито един лидер не препоръчва това.

Все пак усилията за евтино спасяване на Гърция очевидно не проработиха. Споразумението, което Европа сега препоръчва, ще доведе до загуби за банките. Големи банки се съгласиха с планове, които ще ги принудят да приемат по-ниски лихви и удължени падежи или, ако предпочитат, по-високи лихви върху облигации, чиято главница ще бъде намалена с 20 процента. В замяна на това Европа като цяло ще гарантира евентуално изплащане на главниците.

По принцип няма нужда една по-финансово и икономически обединена Европа да бъде повече като Германия и по-малко като Италия и Гърция. Германия обаче едва ли ще приеме по-малка финансова дисциплина, а за останалата част на Европа да възвърне конкурентната си способност, докато се придържа към еврото, би означавало да остави тези страни без никакъв избор.

Възможно е, разбира се, решенията, взети в Брюксел, да бъдат анулирани или разводнени, докато подробностите се обмислят. Неуспехът обаче на предишни спасителни операции и очевидният риск от разпространяване на дълговата криза, принуди Европа да тръгне към консолидиране, за да запази еврото. Този натиск ще е налице, дори ако политици искат да отменят свои решения на по-късен етап.

Положителната реакция на пазарите вчера също трябва да се има предвид. Доходността на 10-годишните италиански облигации, които се повишиха до над 6 процента в хаотичната търговия в понеделник, паднаха под 5,4 процента вчера с появата на новината за очевидното споразумение. По същия начин 10-годишни гръцки държавни облигации се продаваха за над 55 на сто от номиналната им стойност, докато преди няколко дни вървяха за под 51 процента. През февруари обаче те се продаваха за почти 75 на сто от номиналната си стойност.

Преди няколко седмици Европейската централна банка не искаше да признае дори наум, че Гърция ще трябва да обяви неплатежоспособност. Германия не искаше да се съгласи да предостави спасителен план с отворена цена. И двете отстъпиха пред лицето на икономическата и пазарна реалност. Тази действителност ще продължи да оказва натиск върху европейците или да изоставят валутния съюз, или да приемат по-тесен финансов съюз. Засега обаче те избират второто.

БТА