Марин Марковски: Престъпни групировки влияят за промени в Наказателния кодекс

Българските съдии издават три пъти по-малко оправдателни присъди от европейските, казва адвокатът

Марин Марковски. Снимка: Булфото

Адвокат Марин Марковски е 64-годишен. Занимавал се е с някои от най-шумните наказателни дела в България. Критикуван е, че защитава обвиняеми по тежки престъпления, пораждащи отрицателни нагласи в обществото. В практиката му има над 250 тежки наказателни дела, които по думите му са много и за световната практика. Адвокат е по делото за убийството на сестри Белнейски, за убийството на Андрей Луканов, бил е защита на Вальо Топлото, Райчо Стойнев от групата „Килърите“, обвинен в оказване на помощ за убийството на шуменския бизнесмен Румен Рачев. Защитавал е част от семействата на децата от „Индиго“ и Мила Гешева по делото срещу Тодор Славков, обвинен с още двама души за изнасилването й.
Марковски е потомствен юрист – баща му е бил адвокат с 56 години практика, но в гражданските дела. Марковски избира наказателното право, заради предизвикателството да застане срещу държавната машина да защитава тежко обвинение, и с убеждение, че подсъдимите не са зверове, които трябва да бъдат зачеркнати от обществото, а сбъркали хора.

– Отказвали ли сте се от дело с тежко престъпление?

– Само един единствен път. И съжалявам, защото принцип на адвоката е, че не бива да се отказва от наказателното дело, когато обвинението е много тежко. Един път отказах на Здравко Петров, сериен убиец от Русе, който имаше шест или седем извършени убийства. И когато се срещнахме, вече беше признал подробности от престъпленията. Фактически той нямаше шанс. Тогава беше времето на доживотна приъда без замяна.

– Заради липсата на шанс ли се уплашихте или от тежестта на престъплението?

– Не се уплаших от тежестта на обвинението, той просто нямаше шанс за делото, при условие, че сам се беше уличил и аз не исках да подхранвам никакви надежди.

– Същността на някое дело, обвинение не ви ли е стряскало?

– Никога. Хората, които живеят в един приличен свят, които са лишени от подобни срещи с извършили тежки престъпления хора, си представят убийците като уроди. Голяма част от извършилите убийство го правят случайно и безкрайно съжаляват. Няма извинителна причина, но има мотив, който може да бъде разбран. Може да прозвучи парадоксално, но има хора, извършили престъпление, които не са се лишени от човечност. Нека не звучи съвсем милозливо, че и убиецът е човек.

– Близките на жертвите обаче не разсъждават така. Те смятат, че няма прошка, дори да видят, че срещу тях стои човек?

– Тук въпросът е за наказанието. Законът казва така: целта на наказанието е да поправи и да превъзпита, да предупреди другите хора да не правят престъпления, а не да отмъсти. Справедливостта не е в това да се удовлетвори мъката на близките с тежката присъда. Нищо не може да удовлетвори близките, дори да го разчекнат на четири коня. На мен ми е било тежко да гледам родителите на делата на извършилите престъпления, разбирам ги съвсем по човешки. Но нищо няма да им върне детето. Труман Капоти пише как в някои щати в САЩ родителите присъстват на изпълнение на смъртната присъда и не са щастливи, защото знаят, че тази смърт не може да им върне близкия. Това, което е правна норма у нас, е философия на Аристотел, който е разсъждавал, че наказанието е насочено към бъдещето на извършителя. Друг е въпросът, че българските затвори са “морилня”, не възпитават. Там трябва да формираш престъпен дух в себе си, за да оцелееш, да се спасиш от изнасилване, побой…

– Защо е така?

– В България не уважаваме децата, хранят ни с отровни храни, в медицината е пълна катастрофа… Не правя политически обобщения, но мога да кажа спокойно – когато една държава не се грижи за майките, пенсионерите, как да се грижи за престъпилите закона? Това е част от общото мачкане на българския народ, така че нищо не ме учудва.

– Убеждавали ли сте се, че при човека може да настъпи промяна, когато сте се срещали със свои клиенти?

– При някои действа, при други не действа.

– Ако пък престъпилият закона получи по-малка присъда, не се ли губи превъзпитаването? Ако обвиняемият сметне, че е надхитрил системата?

– Да, има го този момент. Ако се отърве с оправдателна присъда, а е направил престъпление, практиката показва, че може да повтори престъплението.

Марин Марковски. Снимка: Булфото

– Често ли се стига до оправдателни присъди, ако човек извърши тежки престъпления?

– За убийство е почти изключено. А при другите тежки престъпления е сравнително рядко срещано. В България на сто дела има десет оправдателни присъди. Българските съдии четат много малко оправдателни присъди – три пъти по-малко от европейските. Българският съдия не е толкова милозлив, независимо какво пишат за него медиите.

– А за тежките престъпления като цяло не ви ли тревожи, че може да издействате по-малка присъда от това, което заслужава обвиняемият?

– Можем да поставим и въпроса така – имам ли скрупули при издействане на оправдателна присъда на човек, който знам, че е направил престъпление… Имам скрупули, но съм длъжен да направя всичко възможно, за да го оправдая… Друг е въпросът има ли присъди на невинни хора, има ли случаи на съдебни грешки.

– Има ли такива случаи?

– Да, такъв е случаят с делото на Лазар Колев (б. р. – осъден за убийството на сестри Белнейски), първата присъда е съдебна грешка.

– И друг път сте казвал, че сте убеден в невинността му… Така ли е?

– Категорично. Най-страшното нещо е, че съдът не е убеден в неговата виновност, защото в делото има доста професионалисти.

– А често ли ви се случва да заявявате, че някой ваш клиент е невинен?

– Когато съм убеден, че мой клиент е невинен, независимо от делото, го казвам. Цялото дело на Колев почива на една експертиза, според която първо се казва, че под ноктите на сестрите Белнейски няма генетичен материал. След това казва, че има, след това, че е свършил.

– По пътя на логиката, ако Лазар Колев е невинен, има виновен, който в момента е скрит?

– Да, разбира се. Убиецът… убийците – защото това е много зверска и тежка работа, за да бъде извършена от един човек – убийците са на свобода, страшното е, че пак могат да извършат убийство.

– Спекулациите по случая и са големи…

– То бяха статии, телевизионни предавания. Даже бяха написали в в-к “24 часа” статия с подвеждащо заглавие: “До живот без замяна за убиеца на Белнейски?” преди издаването на присъдата (б.а. статията е от дата 02.06.2011) . Това е ужасяващ натиск от медиите той да бъде осъден… Да, той ще бъде изкупителна жертва, ако поеме вината на друг. Аз имам уникален случай в кариерата си. Един беден човек беше признал чуждо убийство, защото му бяха дали 30 хиляди лева да си направи къща.

– А заплахи получавал ли сте по това дело или по други дела?

– Никога, при никакви обстоятелства. Преди 10 ноември съм бил защита по дела за тероризъм срещу турци по време на Възродителния процес. Никога от Държавна сигурност не са се обадили да ми кажат: “Марковски, защо ги защитаваш, това са терористи? Просто никой не ме е заплашвал никога.

– В момента Наказателният кодекс отговаря ли на необходимостта за справедливи процеси? Например родителите на убитите младежи пред дискотека “Соло” водят кампания срещу поправките в Наказателно процесуалния кодекс, с които се дава възможност за съкратено съдебно следствие при дела за умишлено убийство.

– Машината трябва да улавя нюансите. Например при съкратеното съдебно следствие, когато подсъдимият признае  вината си, се освобождава от доживотна присъда без право на помилване. Този текст не е съобразен с реалностите и принципите на справедливост, защото има изключителни престъпници. Аз съм се сблъсквал с ужасяващи престъпления. Хората, които правят такива зверства не са безобидни хора. Може да не се случи години наред, но някой път се налага доживотна присъда завинаги.

– Защо е толкова честа промяната?

– Аз не мога да си обясня, това е свързано със законодателни усилия и време веднъж да направят правилния според мен вариант, после неправилния, после правилен и пак неправилен.

– Кой е правилният?

– Според мен правилният е да не може по себе си признаването на вината да те освободи от санкцията на доживотната присъда. По въпроса за правното законодателство. Там трябва да се пипа много внимателно. Там всички са скочили в един глас. “Хайде да правим реформа”. Тръгнат ли да правят нов наказателен кодекс, ще потънат и ще се удавят. Има текстове, които са неотменими, има други, които трябва да се променят, защото се променят условията, има нови видове престъпления. Но да се промени изцяло е много опасно. Виждате, че за съкратеното съдебно следствие има три промени и пак няма удачен вариант. Когато някой идва на власт, смята, че светът почва от него. А този кодекс от 1968 г., който е действащ в момента, е възпроизведен от кодекс, в който е събрана мъдростта на Европа, особено на германския закон.

– А ще успеем ли да направим нужните промени вътре в кодекса?

– Няма да успеем… Имам предвид настоящия парламент. Там има много надарени опитни колеги,  но им трябват още хора. Освен това  – политическа воля, гордост и интелектуална самостоятелност… Трябва да разберат, че трябва да се борят за разпоредби, които да дадат възможност на обществото да живее по-добре. Римската империя е просъществувала векове не защото легионерите са били непобедими, а защото е създала уникално законодателство, от което 60-70 % е възприето в днешното гражданско право.

Марин Марковски. Снимка: Булфото

– А смятате ли, че има влияние на престъпни групировки върху политически елит и парламента?

– Категорично. Имам подозрения, като гледам някой път даже в Наказателния кодекс какви промени се правят, какви текстове се променят.

– А изчистени ли са към днешна дата?

– Не, не. Остават.

– А защо не сте насочили опита и познанията си към изчистването на тези неща?

– Аз съм го насочвал, но не съм удобен… Защото може би това, че съм свободен човек, ние началници нямаме, не съм склонен да славословя този или онзи. Ето я борбата – вашето интервю. Ще кажа нещо, което те не искат да го направят 20 години. Ето един текст от НК – провокацията подкуп се наказва с лишаване на свобода. Тоест, престъпление е, ако един офицер от полицията се облече като търговец и отиде при началника на пазара и го попита :”Колко рушвет искаш за една сергия”. И онзи му каже и полицая му даде, а след това го заловят с белязаните пари. Най-ефективният начин за борба с подкупите е въздигнат до престъпление.

– Никой не иска да го промени?

– Никой, стои си така. Сега ще ви кажа защо. Защото, когато някой отиде с торбата пари при някой най-горе, “големецът” ще си каже дали това не е провокация. Сега не го е страх, защото полицията няма право да се бори по този начин. И, представяте ли си, в България има комисия за борба с корупцията, има към президентството институция, към Народното събрание. Толкова се е изписало за борба с корупцията, а един ефективен способ са го въздигнали в престъпление, за да не може да го използват ефективно.

– По време на прехода от 1989 г. насам, мислите ли, че нещата се подобряват по отношение на прокарването на влияние?

– Ще кажа нещо еретично. Преди 10 ноември ’89 г. комунистическата система беше осигурила добра действаща машина. Нямаше подкупи, защото се режеха глави. Да се забави дело беше невъзможно. Т.е. имаше го страхът от държавата и той действаше. Аз не съм бил член на комунистическата партия. Това изказване не е любов към комунизма. Но имаше добри механизми, не биваше да ги разрушават. След 10 ноември години наред комунистите бяха обидени, че ги отвя вятъра на промяната. Но понеже контролираха лостове, направиха огромни пари, наказваха наркотиците с глоби и условни присъди… В други държави отрицанието беше по-крайно, управляващите бяха по-морални и затова икономиката на Чехия и Унгария е по-добре и няма такава престъпност. Преходът не само не подобри нещата, а създаде законодателни условия за развитие на престъпността и натрупване на огромни пари, придобити чрез престъпления. Което съсипа морала на хората. Преходът е тежък и лош период в българската история по отношение на правосъдие, законодателство, права, справедливост. Има опити да се преодолява това наследство, но по-бавно, отколкото трябва.

Марин Марковски. Снимка: Булфото

– Има хора, които ще предположат, че вследствие на тези тежки дела се забогатява. Така ли е?

– Няма адвокат милионер. Има адвокат, починал в залата от инфаркт. Но аз не се оплаквам, печеля прилично, издържам се нормално. Но мога да кажа категорично, че не съм станал богаташ. Един адвокат от Велико Търново, който получи един по-голям хонорар, го разстреляха. Има дялове от фирменото, търговско право, където хонорарите са въз основа на исковете, там по някой път хонорарите са от четири нули нагоре. По едно наказателно дело, хората които извършват престъпления, не са богати. Аз винаги съм се съобразявал с възможностите на хората. Ние изпитваме не по-малко удовлетворение, когато в рамките на закона помогнем на човек по наказателно дело. Когато делото е интересно, това компенсира.

– Преди време казахте, че бихте съдил държавата, ако бяхте на мястото на хората, засегнати от експлозията в Челопечене. Защо има такава безнаказаност при подобни случаи?

– Хората нямат навици да се борят, когато са пострадали от държавата. Българинът е много патил и съобразителен човек. И законите са така направени. В Щатите нещо да гръмне, хора да получат респираторни проблеми, тази компания ще я разкъсат. След Челопечене нищо не стана. И затова трябва да има законодателство, което е облекчено. Направиха крачка с колективните искове, но оттам нататък тези хора трябва да бъдат облекчавани по отношение на държавните такси, да има по-съкратени процедури при водене на дело. Сега човек трябва да започне с пари от 2 хиляди лева, да се влачи едно дело 4 години.

– Какво ще отговорите на упреци, че си правите пиар по тези шумни дела?

– За съжаление се появи част от професията “медийна защита”. Когато мълчиш, се повлиява общественото мнение. У нас няма закон, както в Щатите. Там съдебните заседатели ги вкарват в хотел и не им дават да четат вестници, да гледат телевизия, не се допуска влияние върху съзнанието. Ето делото “Белнейски”. Ако сравним интервютата, които е дал следователят и други хора, моите ще са по-малко. Аз съм длъжен да отговоря, да проведа публична защита. За мен това е по-трудно, вместо само да работя по делото.

– Какво мислите за системата по събиране на доказателства, силно или слабо звено е то?

– Ужасяващо слабо. Това е най-главният проблем. Не че не са трудолюбиви, добросъвестни, но трябва техника. Не е моя работа да давам акъл на полицията, но те не направиха нещо, което беше задължително – т. нар. “имунитет на извършителя”. В много държави го има. Ако аз например участвам в престъпна група с канал за наркотици, и при последното раздаване на пари, ми дават по-малко (практиката сочи, че тези хора винаги се карат за пари), трябва да имам право по закон да отида при прокурор, да кажа: “Ние сме 12 човека, каналите са еди-къде си и т. н.”…Те трябва да освободят един такъв човек от наказателна отговорност за престъпленията, които е извършил. Вярно е, че той довчера е носил хероин… Но по този начин например ще хванем 11 човека, които разпространяват наркотици за милиони хора. Ползата и вредата като се съпоставят, се вижда, че ползата е много голяма. Но и това няма да направят. Ако издам организирана престъпна група за пране на пари, не се знае дали някой отгоре не взима проценти. Защото как изкарват милиони без ревизии? Значи някой отгоре пази. Ако тези неща се направят, ще има много арестувани.

ИнтервюМнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.