Сирене и вестници от ония работи
В последно време кой знае защо всички сме се вторачили в сиренето – може би заради шопската салата. Какво има в него, има ли изобщо мляко, колко му е палмовото масло и дали солта е повече от него. Дори държавата взе, че въведе стандарт – според него „сирене“ щяло да се нарича само онова нещо, направено от мляко, а това, с палмите – „нещо бяло за ядене“ или „продукт за мазане“.
Идеята се възприе добре от населението и то се нахвърли върху по-евтините бели продукти за мазане. Въпреки бойните заглавия (да речем – в „24 ЧАСА“) „Проверяват за сирене от ония работи“.
От кои „ония“ – не става ясно, става ясно само, че успешното сирене е бяло, евтино и направено от тях.
Как се прави успешен вестник става все по-ясно. Първа съставка, разбира се, са екскрементите на популярни (основно телевизионни) лица. Отваряме „ВСЕКИ ДЕН“ и с възторг четем за „ТВ драма с акото на Гала“. За да не си помисли читателят нещо погрешно, подзаглавието успокоително конкретизира, че „Блондинката се посрала от мляко, а не от краставици“…
Следващо по рейтинг, разбира се, е мръсното бельо на знаменитостите – „БЪЛГАРИЯ ДНЕС“ ни трогва с папарашки фоторепортаж за простряното пране на балкона на Васил Найденов и недоумява „защо щипките му са изключително в два цвята – синьо и зелено“. Наблюдателният репортер отбелязва, че „дори и сатенените гащи, принадлежащи я на Васко, я на Ивайло, са в турската гама на синьото“…
Да не забравим аромата на кръв и сперма, без който никой вестник не може да разчита на успех – отваряме „ТЕЛЕГРАФ“ и радостно четем, че „Дядо ръга внук за септична яма“, а „Племенник изнасилва леля си 2 часа“.
„МОНИТОР“ не е успял да намери достатъчно продаваем случай на кръвосмешение, затова се задоволява с „Арменец накълца жена си на пържоли“.
Черешката върху смърдящия коктейл слага „ВСЕКИ ДЕН“ с „Варненка е курва № 1“. Симпатична варненка обявила в интернет, че е спала с 962-ма мъже и това е напълно достатъчно, за да се напълни почти цяла вестникарска страница с пикантни откровения.
Да не забравим и образователната функция на вестника – от него трябва да научим и непреходни истини за живота, който ни заобикаля. В случая „МОНИТОР“ е от изключителна полза – според него „Пенисът на бръмбар е най-шумен на планетата“. Според написаното пенисът на миниатюрна брамбулечка с трудно за изговаряне латинско име вдигал шум 99,2 децибела – „звукът, който човек чува, ако седи на първия ред пред симфоничен оркестър…“ Защо ви е симфонична музика – слушайте как бръмбар трие пенис в коремчето си – шумът е същият!
Като стана дума за изкуство – вестниците обичат изкуството! То им сервира хиляди начини да се подгаврят с хората, които се опитват да направят нещо различно от това да се посират и онождат публично, та да не ги забравят медиите.
Рекламката в „24 ЧАСА“ за третия том от събраните съчинения на Йордан Радичков е гудена под комерсиалното заглавийце „Хуйовините на Радичков“. За тазгодишните кандидат-студентски бисери е вече късно, догодина бихме могли да очакваме палави разсъждения около творчеството на класика от дечурлигата, които са чували за него само от вестниците и кръстословиците.
За евтиното сирене държавата все пак измисли определение – „продукт за мазане“. А какво да се направи с евтините вестници? Да ги наречем „продукт за четене“? За четене не стават. „Продукт за продаване“? Това май ще е по-точно. Но – да продължим разсъжденията – за какво ги използва средният българин, след като прехвърли картинките и заглавията?
Е, това май е най-точното – „продукт за забърсване“.
На разлятото по масата – ама и вие какво си помислихте! Май е време да понамалите вестниците!