Сърбия губи вяра в европейското бъдеще

в. Гардиън

Магрит (Рене Магрит, белгийски художник сюрреалист – бел. ред.) щеше да се влюби в това – дърво, подаващо се от четвъртия етаж на висока сграда на ъгъла между улица „Неманя“ и „Княз Милош“.

Но в този случай, сградата, която някога е била част от централата на сръбската армия, е руина: девететажна камара от почернял бетон, деформирани тавани и изкривени дограми. От едната страна има дупка, която е зейнала толкова широко, че разкрива цели три етажа.

Сградата е точно срещу канцеларията на сръбския премиер Мирко Цветкович – едно всекидневно напомняне, че само преди 12 години неговата страна бе бомбардирана от същите тези европейски държави, към чийто специален клуб Сърбия иска сега да се присъедини. В сряда (20 юли) неговото правителство направи огромна стъпка към постигането на тази цел, когато полицията залови Горан Хаджич, зачерквайки последното име в списъка на 161 бегълци, обвинени във военни престъпления при разпадането на Югославия.

Арестът на Хаджич премахна последната формална пречка пред преговорите по присъединяване. Въпреки това много сърби остават скептично настроени, че светлото европейско бъдеще наистина се приближава. „Не мисля, че можем да влезем в ЕС“, каза младият мениджър в ресторант Велко. „Имаме бремето на крадци в политиката и много проблеми в нашата икономика“.

Белград е лъжовен. Той вече не е подземният, зле осветен, гъмжащ от гангстери град, в който се бе превърнал в края на войните на Сърбия. Червеният плюш и текстилните тапети отдавна ги няма в някога опушения, напомнящ съветската епоха хотел Москва и клиентите в кафенето пред хотела са достатъчно добре облечени.

Но Мирослав Здравкович, който ръководи икономически сайт, изчислява, че средните реални доходи в Сърбия днес не са по-високи от тези през 1971 г. Преди да се разпадне на части, Югославия, наред с останалите комунистически държави в Източна Европа, преживя десетилетие на икономическа стагнация. После дойдоха войните и, за Сърбия – болезнените санкции.

След 2000 г. Белград и следващият по големина град Нови Сад може и да са се възстановили. Но останалата част от страната не е.

Тодор Голе е собственик на фирма, която произвежда седалки за автобуси в Прибой, Западна Сърбия. „През 2003 г. имахме 40 работници. Днес аз и моето семейство сме единствената работна сила на компанията, каза той. Като много други, той критикува политиката, която е позволила приватизацията на компании и след това разпродажбата на авоарите им. „Видях компании, които бяха приватизирани и след това закрити – компании, с които работех в края на 90-те“, каза той.

Сърбия, както и други държави, трябва да се бори с тежката световна рецесия. „Има места, където реалните доходи са на същото ниво като през 60-те години“, каза Здравкович и допълни: „на някои места са и под това ниво“. Неговите изчисления показват, че злочестите жители на Бор – източен град с минна промишленост, са толкова бедни, колкото са били през 1939 г. Една пета от сърбите са безработни, а средната нетна заплата на тези, които не са, е между 300 и 350 евро месечно.

Облечен в грижливо изгладен костюм, с яка и вратовръзка, Милош Томшин седи на външен бар на сенчеста улица в центъра на Белград, отпивайки по малко от бирата си, със силно усещане за несправедливост. Той се е върнал в Сърбия през януари, след като загубил работата си в чужбина. „Не съм имал нито едно прилично предложение за работа от шест месеца“, каза той. На 40 години, Томшин е принуден да живее с майка си в апартамент в покрайнините. „За всяка работа с адекватно заплащане, са ти необходими политически или семейни връзки, които аз нямам“, обясни той на превъзходен английски. „Има невидима бариера за хора като мен от около 600 евро месечно“.

Икономическите затруднения на Сърбия би трябвало логично да се преобразуват в пламенен ентусиазъм за членство в ЕС и отворените граници и външни инвестиции, които то носи. Но с наближаването на момента на преговорите по присъединяване, обществената подкрепа за членство в ЕС стабилно намалява.

Поръчано от правителството проучване на общественото мнение през юни показа, че само 53 процента от запитаните биха гласували за присъединяване към ЕС. През ноември 2009 г. същата социологическа агенция, със същия въпрос, бе получила 71 процента подкрепа. Резултатите от друго, частно поръчано изследване през март, показаха, че по-малко от половината от гражданите подкрепят членството.

Няколко фактора изглежда влияят на нагласите. Горан Николич, който работи за правителствен научен институт, каза, че страховете от нови приватизации са важен момент. „Над половин милион души работят в държавния сектор и са уплашени, че ще загубят работата си: да работиш за държавния сектор е привилегия“, каза той.

Мнозина се тревожат, че след като предадоха своите заподозрени във военни престъпления, Брюксел ще поиска от сърбите да направят неприемливи отстъпки към съседите. „Сърбия има проблеми с Косово. Има проблеми с Черна гора, с Босна и Хърватия“, каза Николич и допълни: „и във всички тези случаи западната гледна точка по тези въпроси е различна от тази на Сърбия“.

Основното опасение е, че ЕС ще поиска от Сърбия да признае Косово и, както е Кипър за Турция, това може да се превърне в непреодолимо препятствие или удобно извинение. „Как можем да признаем Косово, след като това е против нашата конституция и всякаква историческа и законова логика?“, попита Томшин.

Според ръководителката на правителствената канцелария за интеграция в ЕС Милица Делевич мнението, че ЕС ще стане по-резервиран към приемането на нови членове, се разпространява все повече и повече. „Мисля, че е важно ЕС да изпрати сигнал, че разбира колко важна стъпка е арестът на Горан Хаджич“.

Според нея обаче, „намаляващият стремеж към Европа е бил очакван“. „Ако погледнете във всяка държава, която се е приближила към членство, хората тръгват с голям ентусиазъм и след това, по-късно, те разбират, че трябва да дадат нещо и затова правят разумна оценка на своите интереси“.

Сърбите трябваше да дадат повече от повечето, включително над 100 свои сънародници, на които мнозинството не гледа като на военнопрестъпници (анкета показа, че само 34 процента подкрепят предаването на Международния трибунал за военните престъпления на босненския сръбски генерал Ратко Младич, който в останалата част на Европа е смятан масово за въплъщение на военната свирепост).

Парадоксално, но повечето анкети, които показват намаляване на подкрепата за членство в ЕС, показват също увеличаваща се подкрепа за средствата за постигането му. Резултатите от последното проучване по поръчка на правителството показа 85 процента подкрепа за необходимите реформи – цифра, която очевидно влиза в противоречие с позицията, че сърбите стават все по-резервирани към Европа с осъзнаването на жертвите, които крие това.

Освен това, изискването, което получава най-голяма подкрепа, според Делевич, е настояването на Европейската комисия за изкореняване на корупцията. Така че резултатите от анкетата може би не са толкова парадоксални, колкото изглеждат.

Обещанието за членство в ЕС може да бъде мощен стимул в борбата с връзкарството и протекциите, но губи цялата си ефективност след присъединяването. Съзнателно или не, сърбите може би изпращат посланието, че не искат корупцията, която е широко разпространена в тяхната държава, да бъде заключена отвън, както изглежда е станало в Румъния, България и може би в Гърция. „Ние трябва да станем членове на ЕС“, каза Здравкович, „но ние първо трябва да станем по-добра държава“.

БТА