Учат хърватски пчели да откриват противопехотни мини
Нова технология за намиране на неизбухнали мини разработват в Загребския университет в Хърватия
„Захванахме се с това, защото мините представляват голям риск за гражданите,” обяснява проф. Никола Кежич, докато една пчела бръмчи около главата му. „За щастие имаме дълги традиции в отглеждането на пчели и в добива на мед. И идеята ни изпозва всички знания, които сме натрупали.”
Хърватия, също като Босна и Херцеговина и останалите страни от бивша Югославия, има голям проблем с противопехотните мини, наследени от войните през 90-те години на миналия век. Според груби изчисления мини са заложени на повече от хиляда кв км от хърватската територия. Близо 250 000 от тях все още са в земята, а от 1998 година при експлозии в Хърватия са загинали повече от 100 души.
Примамени от храната
Отстраняването на мините е бавен и много скъп процес. И дори след разминирането някои от взривните устройства остават в земята. Идеята на проф. Кежич е проста – медоносните пчели трябва да намерят експлозивите, пропуснати от разминиращите екипи.
Пчелите се обучават в палатки, направени от мрежа, опънати на поляните на факултета по агрономия на Загребския университет. Вътре се пуска рояк пчели, а по краищата й се поставят няколко хранилки. Номерът е, че само в някои от хранилките има храна, а почвата непосредствено около тях е напоена с взривни вещества. Целта е острото обоняние на пчелите да започне да свързва миризмата на експлозиви с храната. Засега очакванията се оправдават.
Проф. Кежич казва, че обучението на пчелите отнема само 3-4 дни. През първия пчелите се обучават в голямата палатка да свързват миризмата на ТНТ с храната. След това се взимат няколко от тях и се проверява дали реагират правилно на наличието на остатъци от експлозиви. „През тази година усилията ни са насочени към това, да засилим чувствителността на пчелите към миризмата на ТНТ,” казва проф. Кежич. Той предупреждава, че трябва още време, преди екипът да се убеди, че „системата” работи безотказно и може да се използва.
Усърдие и прилежание
Когато стане ясно, че „технологията” е благонадеждна, пчелите ще се използват в регионите, които вече са били разминирани. Рояците специално обучени насекоми ще бъдат пуснати в тези области и ще бъдат следени със специална топлочувствителна камера.
Очаква се пчелите да се съберат там, където мирише на експлозиви. Ако кацнат на място, където преди не е намерена мина, разминиращият екип ще провери участъка, за да се убеди дали не е пропуснат някой заряд.
Ако методът се окаже успешен, ще бъде осигурен евтин и достъпен похват за работа на разминиращите екипи по целите Балкани.
Досега за откриване на експлозиви са използвани и други животни. В няколко африкански държави, особено в Мозамбик, разчитат на гигантския гамбийски торбест плъх. Подобно на пчелите в Хърватия, той е обучен да свързва миризмата на ТНТ с храна. Кучетата също могат да намират мини и да надушват скрити експлозиви, например по летищата. Но за разлика от плъховете и пчелите, теглото им крие опасност да се взриви мината, която открият.
Кучета се използват и за военни действия по време на война. През Втората световна война Червената армия например ги е тренирала да бягат под вражеските танкове. На гърба им били връзвани бензинови бомби, които се взривявали, когато се ударели в танка.
В Хърватия пчеларството е популярно от векове. Почти навсякъде по пътищата може да се купи вкусен мед направо от пчеларите. Въпреки че работи с пчели от много години, проф. Кежич не е загубил страстта си към тях. Офисът му е пълен със схеми, диаграми и модели на пчели и е доказателство за интереса му към тези социални насекоми. В хладилника му също има свидетелства за това, колко специални са те за него: буркани с мед и възхитителна аркия с аромат на мед.