Убиецът от Осло и баналността на злото
в. Гардиън
Б. р. – Шведският писател Хенинг Манкел (1948 г.) е най-превежданият съвременен скандинавски автор, станал световна знаменитост благодарение на криминалните си романи с главен герой комисаря Курт Валандер, в които смразяващата интрига се преплита с нелицеприятни прозрения за съвременното шведско общество. Те са преведени на 34 езика, спечелили са множество литературни награди (сред които и Голямата награда за криминална литература на Шведската академия) и нееднократно са служили за основа на игрални филми и телевизионни адаптации. У нас са издадени романите му „Защитна стена“ (Колибри, 2006) и „Петата жена“ (Унискорп, 2009).
Това е едно кошмарно завръщане на манталитета на Свръхчовека, който бе емблема на хитлеровия нацизъм. Една идилична страна отново е изложена на баналността на злото. Тридесет и две годишният норвежец, който призна, че е убил над 70 души поиска две неща за появата си в съда – да носи униформа и делото да се гледа публично.
Това усложнява случилото се. Извършителят на това отвратително престъпление изглежда е развил политическа програма в защита на деянията си. Той не може просто да бъде отписан като „откачен“, той е нещо повече. Той се възприема като войник и смята, че има да каже нещо важно. Въпросът е какво.
Вероятно можем да намерим отговора в книга, която германско-еврейският философ Хана Аренд написа по време на процеса срещу Адолф Айхман в Израел през 1961 г. За тези, които не си спомнят случая, Айхман е бил всяващ страх комендант на нацистки концлагер, който не се колебаел да изпълнява даваните му заповеди за изтребление на евреи, роми и други хора, които Хитлер смятал, че трябва да се премахнат от лицето на земята. Той избяга след разгрома на нацистка Германия през пролетта на 1945 г., но бе заловен от агенти на Мосад в Аржентина и тайно отведен в Израел, където бе осъден на смърт и обесен.
В книгата си „Айхман в Ерусалим: Репортаж за баналността на злото“ Аренд се опитва да разбере съзнанието на хората, които са готови да избиват безразборно човешките си събратя без капка съчувствие. Често това са обикновени хора, които обичат градинките си и си играят с кучетата и децата си. Никой на улицата не би ги заподозрял, че са неуравновесени убийци.
Това, което знаем за убиеца в Норвегия също сочи към баналност. Той е разкъсван от вътрешна ярост. Той е против мюсюлманите. Против това е различни типове хора да общуват в едно мултикултурно общество. Мрази амбициите на глобализма и иска да атакува самата идея за модерната епоха. Той е като Дон Кихот, който хладнокръвно се нахвърля на живи, дишащи хора.
Всичко е било добре планирано. На повърхността не се е виждало нищо или почти нищо, което да сигнализира какво се подготвя. Твърди се, че след арестуването си той е описал действията си като отвратителни, но необходими. Започнал е собствена война, за „да пробуди“ сънародниците си. Искал е да се яви в униформа, а изслушването в съда да се превърне в сцена, на която да играе и да предаде посланието си. Може би си представя, че след време ще се превърне в героя, който е „спасил“ Норвегия. Или може би ще го удовлетвори включването му в „залата на славата“ на хората-чудовища.
Можем да запитаме дали сме очаквали това – брутална терористична проява, извършена не от хора, които са си присвоили ислямската вяра и твърдят, че действат в нейно име, а от човек с различни политически и религиозни мотиви. Десен екстремист, националист с елементи на християнски фундаментализъм. Би могло да се каже, че случилото се в Норвегия е ужасно завръщане на манталитета за Свръхчовека, който бе емблематичен за хитлеровия нацизъм, окупирал и измъчвал Норвегия през Втората световна война.
Поне сега знаем едно нещо, за което до вчера не сме били сигурни – хората могат да намерят оправдание за терористични прояви във всякакъв религиозен, политически и идеологически контекст. Сега знаем, че тези, които твърдяха, че терорът винаги е бил синонимен с ислямската вяра, са грешали.
Далечната и в много отношения идилична Норвегия, страната с петрол и богатства внезапно е изложена на баналността на злото. Може би е невъзможно човек напълно да защити себе си и страната си от тези действия, но трябва да се опитаме. Трябва да защитаваме отвореното общество, защото ако започнем да си заключваме вратите, ако оставим страха да решава, извършителят на терористичната проява ще спечели. Той ще е инжектирал страх в обществото ни. Както каза Франклин Д. Рузвелт: „Единственото, от което трябва да се страхуваме е самият страх.“
Каквито и усилия да полага младият норвежец да оправдае постъпките си, винаги ще има нещо, което не можем да разберем – какво минава през ума на човек, който насочва огнестрелно оръжие срещу непознат мъж или жена и натиска спусъка. Във всяка варварска постъпка има човешки елемент. Точно това я прави толкова нечовешка.
БТА