Здрач посред лято – в разгара на информационните войни

в. Култура

Илюстрация от сайта на ФБР в раздела за тероризма.

Четем из медиите, че хакерската група „Лулз Секюрити“ била „отстреляла“ сайта на ЦРУ. Същите Лулз „убиха” Обама, „бомбардираха” „Нюз ъв дъ уърлд”, а после „убиха” и собственика му, Рупърт Мърдок. Това, защото „Нюз ъв дъ уърлд” писаха лоши неща за Асанж, а той, както знаем, е от добрите. Накрая светът научи, че Лулз на свой ред са били „убити” от колегите си Анонимъс.

А пък Мърдок, според злата мълва, бил убил Шон Хор, при това в съвсем биологичен смисъл. (Шон Хор, разбъбрилия се журналист от „Нюз ъв дъ уърлд”, бе намерен мъртъв в дома си скоро след капитулацията на Мърдок.)

Не е ли странно: агресията става все по-символична, протестите – все по-мирни, революциите все по-кадифени, а войните все по-студени, докато накрая реалността не нахлуе през екрана или от страниците на някоя медия по най-шокиращ за сетивата ни начин! Но дори и тогава много от нас просто посягат към пуканките.

Докато пиша това, се случват две трагедии – бомбен атентат и стрелба в Осло и смъртта на Ейми Уайнхаус в Северен Лондон. Не е ли прекалено много за един уикенд? А за един месец? При всичката софистицираност на живота и проблемите ни и методите, с които ги решаваме, що за ситуация е тази, в която се намираме? Прилича на война! Точно така, намираме се в ситуация на война, само че информационна. Напоследък май този термин е доста употребяван. Само в българоезичната мрежа, която е пословично бедна, той ни препраща към цели 11 000 ресурса!

Но какво, все пак, означава „информационна война”? Кой и срещу кого я води? И как? Ако възвишената представа за войната като продължение на политиката с други средства е била актуална по времето на Клаузевиц, то Агамбен преобърна уравнението: политиката на съвременността е вече продължение на войната с други средства – медийни.

Медиите изместиха отдавна оръжията от ръцете на властта, а битката от бойното поле се изнесе в други полета, тези на възприятията ни. PR щабовете на големите корпорации воюват срещу отделни държави, организации и личности. Медии се изправят срещу други медии. Журналисти срещу журналисти. Симулакруми срещу симулакруми.

Ние, армията потребители, сме просто пушечното месо в тази игра! Медиите, тези могъщи корпорации, притежавани от още по-големи конгломерати, ни продават на едро на други отрасли, така че посредствената картина на този „свят от неща”, очертана от хоризонта на нечии частни интереси, не бива нито да ни учудва, нито възмущава.

Властите ни забраняват да се разхождаме с марихуана в джоба? Да употребяваме алкохол и обезболяващи? Да прилагаме билколечение? Да проституираме? Да продаваме органите си? Властите вместо нас решават, че трябва да регулират нашите собствени здравни, сексуални, семейни навици и стил на живот?

Но чия собственост са тялото и животът ни и по какъв начин нанасяме вреда на обществото, позволявайки си да разполагаме с тях, както намерим за добре? Този държавнически стил на регулиране на популацията и нейния най-интимен свят Фуко нарече биополитика. А информационната война е интерфейсът на тази биополитика. Статистиката пък – сърцето на нейната (привидна?) рационалност.

Във времена, когато властта изглежда легитимна единствено, когато демонстрира здрав разум, мерки като горе изброените се провеждат под благовидния претекст за опазване на обществената хигиена, респ. живота, а не под заплахата от смъртно наказание. Но властта си е власт и от raison d’état до налудните теории като евгениката и т. нар. „state racism” крачката е нищожна.

Ето, например, малко официална статистика от страницата на ФБР, която драстично се разминава конкретно с мейнстрийм мнението за някои нечисти малцинства и по-точно – с пословичните с тероризма си мюсюлмани. Ето и малко европейска статистика от сайта на Europol.

Изводът е ясен: терористичните актове, извършени от мюсюлмани, са нищожен процент в сравнение с този на буйстващите латиноси в САЩ и все по-набиращият популярност нацизъм в Европа.

Наскоро не чухме ли по БНР някакъв псевдонаучен коментар на арабиста Чуков за исляма като религия, „склонна да се фундаментализира”?

От в. Култура
Виж още текстове в блога на Райна Маркова

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.