Блогърът, направил сайт за изчезнали хора: МВР е като черна кутия, има нужда от реформи
За много случаи на изчезнали българи не се съобщава, казва Боян Юруков
Един от популярните блогъри в българския интернет Боян Юруков е автор и стопанин на сайта за изчезнали хора lipsva.com. Досега в него са регистрирани с имената и снимките им 273 изчезнали деца, млади жени и пенсионери. Според Боян публикуваните в lipsva.com случаи са около четвърт от всички известни в страната.
Боян Юруков живее и работи във Франкфурт. Роден е 1984 г. в Добрич, където през последните години има доста случаи на изчезнали. В България няма единен бюлетин за изчезналите, информацията за тях не е структурирана. Информационните механизми са най-отработени в София, но остават проблематични в други градове, не е ясно има ли други райони на географска концентрация на изчезнали хора, подобно на Добрич.
Боян е завършил изчислително инженерство в Tехническия университет в германския град Дармщат. Сега работи в компания, която предоставя платформа за търговия на финансови инструменти на над 5000 компании на пет континента. Боян обяснява, че работата му се състои в “интеграция на системи и огромни потоци от данни”, което той прилага и в сайта lipsva.com, и реди пъзела на изчезванията у нас – издирва, събира и подрежда информация.
Една трета от регистрираните в сайта изчезнали са от последните две години, а за повечето изчезнали преди това не се знае нищо. В момента в Lipsva има 270 нерешени случая, и анонимни данни за 100 решени случая.
Юруков е автор на блог и различни инициативи, човек от групата на т. нар. млади технократи, който обаче остава незасегнат от обществената апатия и умора.
– Защо създадохте сайт за изчезнали хора?
– През февруари миналата година бях на една конференция One Young World, където срещнах стотици млади и активни хора от цял свят. Оттам дойде вдъхновението да направя нещо със социална насоченост. По това време имаше доста нашумели случаи на изчезване, потърсих информация за тях и за мое учудване нямаше единен портал, където човек да научи повече. По-късно разбрах, че много от случаите въобще не се обявяват, въпреки желанието на роднините. Тъй като физически не съм в България, реших, че най-доброто, което мога да направя, е да събирам и разпространявам информация. Така се роди платформата Lipsva.
– Всички сме гледали по американските филми как на продаваните кутии с мляко има портрети на изчезнали деца. Защо у нас липсва подобен механизъм?
– Имаше такива идеи и у нас – mms-и към таксиметровите шофьори, билбордове, електронни табла, т. н. amber alert и др. Всичко остана на идейна основа. Миналата година опитах да се свържа с вериги магазини и компании с много офиси из страната, за да изградя вид „мрежа за бързо реагиране“. Идеята ми е при изчезване, магазини и офиси в дадения град или квартал автоматично да получават мейл с описание и готов плакат „Издирва се“, който да отпечатат и залепят. Така в рамките на часове след изчезването клиенти и колегите им ще виждат снимката. За да е ефективно това, трябва и помощ от бизнеса, символична за тях. За жалост не получих отговор от никого. Разбрах, че без собствено НПО и без активната подкрепа на МВР това няма да стане.
– Имат ли МВР добър механизъм за реакция при изчезването на някой човек?
– За мое щастие, сред познатите ми няма изчезнали, нямам личен опит с МВР и процеса на издирване. Събирам само истории на роднини и полицаи и някои от тях съм публикувал. Като цяло впечатленията на всички са за липса на ефективност. Важното е да се попадне на правилния човек в полицията – в такива случаи близките се радват на бърза реакция и добри резултати. В повечето случаи обаче отнема седмици, докато изкарат кучета-следотърсачи да търсят възрастен човек или да се публикува съобщение в медиите за изчезнало дете. Има правило, че се чакат два-три дни, за да се обяви някой официално за издирване, но и след това не се прави това, което сме свикнали да чуваме в чуждите медии. Истината е, че всеки случай е труден и без свидетели е почти невъзможно да се направи нещо. Важно е обаче да се реагира бързо, а това не се случва. Доколкото знам, вътрешните им процедури са доста неуредени и нерядко делата изстиват заедно със следите. Вярвам, че никоя инициатива не може да компенсира това, но при близка работа с МВР може да се побутнат нещата в правилна посока. С новия номер за изчезнали деца, който очакваме в най-скоро време, това ще се случи.
– През април сте се свързали с МВР и оттам са казали, че “има интерес” към проекта. После са изразили резерви заради споделянето на лични данни на изчезналите. Може ли обаче подобна инициатива да е ефикасна без споделяне на данни? Какво се случи в крайна сметка, има ли подкрепа от МВР?
– Сега информация за изчезнали се публикува на 30 отделни бюлетина на отделните РПУ-та. Най-често това се случва седмици след изчезването и дори след изрично настояване на близките. Няма единен бюлетин за изчезнали, информацията не е структурирана и систематизирана. Опитах се да ги убедя, че трябва да променят подхода си, както вече се прави в редица държави по света, но досега нямам успех. Не искаме да публикуват повече от това, което дават като информация, а тя да е надеждна и навременна, за да може обществото да помогне, когато е най-важно – в първите дни на изчезването. За жалост от разговорите ми с настоящи и бивши полицаи, разбрах, че в полицията информацията за тези случаи отнема страшно много време, докато стигне до отдела за издирване. Процедурите им са доста тромави и изглежда самите полицаи не знаят точно какво да правят. МВР към този момент е черна кутия, която има нужда от реформа и отвореност, но това не се случва.
– Минала е година и близо два месеца от създаването на сайта. Какво се случва с него? Какъв е темпът на добавяне на нови данни?
– Близки на изчезналите могат да добавят сами профили, злоупотребите са незначителни. От всички добавени случаи между една трета и една четвърт са добавени или от роднини, или информацията ми е пратена на мейл. Останалите са събрани от бюлетините на МВР, новинарски сайтове или Интерпол. В рамките на три месеца прегледах хиляди бюлетини на полицията и изкарах информация за решени и нерешени случаи. През времето добавих доста нови функции като банери, интеграция със социални мрежи, автоматично генериране на плакати и прочие.
– Има ли открити хора чрез сайта досега? Случаи на спасен от опасност човек?
– Сайтът има за цел да информира и разпространява лицата им. Ако някой разпознае изчезнал, го съобщава на полицията. Нямам информация директно чрез сайта да е открит някой изчезнал, но и нямам илюзии, че това непременно ще стане. Друга важна цел на сайта обаче е и да убеди хората, че тяхната помощ е от критично значение. Сама полицията не може да се справи, а както видяхме в редица случаи, обществеността сякаш смята, че тя няма роля в издирването. Този начин на мислене се изменя и това е видно в социалните мрежи. Ще ми се да вярвам, че визуализацията на изчезванията в Lipsva е помогнала. Проследяването на стари случаи помага и да се посочат грешките на полицията и може би и там хората ще упражнят натиск за реформи.
– Може ли да изброите някои най-чести причини за изчезване на хора? Какви са най-честите подозрения – убийство, трафик на органи?
– Най-честата причина при младите е бягство, а при възрастните – изгубване. Има и случаи на убийства и отвличания на деца (предимно от роднини), но те са малко. Нямам конкретни данни за трафик на органи и хора, но немалко роднини имат такива съмнения – особено при по-старите случаи. Полицията не пуска информация за тези неща, което затруднява статистиката. За съжаление нямам достатъчно данни назад във времето, за да се направи точен анализ. От разговорите ми с полицаи си вадя извод, че май и полицията не прави такива. Важни са обаче всички случаи, защото първите 48 часа са критични при изгубено дете или пенсионер. Често когато минат, шансовете за щастлив изход намаляват драстично.
– В блога си пишете, че в Добрич преди години са изчезнали над 20 млади хора, и че местната полиция не е направила много по случаите. Има ли резултати от разследванията? Какви са версиите?
– Някои от случаите са решени и за жалост хората не са сред живите. След като роднините вдигнаха шум, полицията започна мащабно издирване и претърси кладенци и запустели къщи. Някои бяха открити, други все още се издирват. Не бих искал да спекулирам за причини. Обективно погледнато няма информация за трафик на органи.
Само патоанатомите могат да кажат дали нещо липсва от телата, а доколкото знам, полицията не е разпространила такава информация. Това остава възможността това да е просто насилие. Брутално насилие, вероятно дело на местни банди и биячи. Като се има предвид в кой период са изчезнали, може би тази версия е най-вероятна.
– Какво може да се наблюдава като факти и тенденции за географската карта на изчезванията?
– Случаите в Добрич привлякоха внимание, защото бяха много по едно и също време. Не мога да кажа, че има нещо подобно в други градове, но съм забелязал, че с изключение на София, полицията не пуска толкова често информация когато някой изчезне. Причината донякъде е и в лошата им информационна система и процедури. Това означава, че може да не знаем за още много такива в други градове и е възможно някъде там да се крие друг „Добрич“.
Картографирането на изчезналите има основна цел да покаже на хората, че на стотина метра от дома им е изчезнал човек. Надеждата ми е, че така посетителите на сайта ще се замислят над проблема и ще действат. В началото мислех, че когато полицията съдейства и се съберат достатъчно данни, ще може да направим географски профил, но това така и не стана.
– Има ли други озадачаващи случаи? Има ли в България тревожни тенденции, свързани с вида хора, които изчезват или с нарастването на броя им? Можем ли да говорим например за мрежа за търговия с органи?
– Нямам информация за такава мрежа. Говорих с хора, които изследват и се борят с този феномен. Общото мнение е, че повечето такива случаи са доброволни (поне в началото), колко и зловещо да звучи това. Това е друга тревожна тенденция, свързана с младежите, напускащи страната, за да си намерят късмета другаде, без знанието на роднините. Световният опит учи, че не малко от тях свършват на улицата или се загубват в някоя от тези мрежи. Когато никой няма контакт с тях, е трудно да се разбере съдбата им. В началото на проекта ми писаха няколко майки, които търсеха децата си. Пишеха на случайни хора в чужбина с надежда, че някои ги е виждал. Като вземем огромния брой на млади хора, тръгнали нанякъде с обещание за работа, смятам, че притесненията им са основателни.
– Лесно ли е да се поддържа една подобна инициатива в България? Усещате ли подкрепа?
– Определено има подкрепа. Доста хора ми изпращат информация, статии, контакти на роднини… Всяко съобщение се препраща от стотици в социалните мрежи и впоследствие се вижда от хиляди хора. За съжаление, поради това, че не съм физически в България, не мога да направя организация, която да се занимава постоянно с това. Опитвам се да изградя сътрудничество с неправителствени организации, които помагат в издирването на деца и вече има обещаващи контакти. Целта ми не е Lipsva да стане национален регистър, а да се използва като платформа от други или да бъде вдъхновение за по-добър проект. Най-доброто би било полицията да последва примера и да направи свой проект.
– Имате и блог, в който пишете по различни важни обществени теми, същевременно работите. Трудно ли е да се съчетават ролите на работещия за своето благо и на близките си, и на обществено ангажирания човек?
– Занимавам се с доста подобни неща. От година се опитвам да пусна в действие crime.bg – подобрен на lipsva.com портал, базиран на crowd sourcing, където хората да съобщават за кражби, побоища и катастрофи. Поставил съм си цел в началото на август това да стане и да приложа наученото от регистъра за изчезнали. Също така събирам, обработвам и лобирам за отворени данни за парламента, полицията и други институции. Отнема значителна част от свободното ми време, но това е нещо, което ме интересува и искам да правя.
Много пъти съм искал да спра да се занимавам с Lipsva, но не успявам. Крайната ми цел е проектът да стане излишен. Това ще стане, когато или МВР, или организация работеща с тях, направят нещо подобно. Тогава просто ще настроя сайта да препраща към техни проекти и сигурно ще се захвана с друго подобно нещо.