Може ли Кадафи да остане в Либия?

в. Гардиън

Обратът в изразената от Уилям Хейг позиция за Либия не беше изненада за никого. Единственият повод за чудене беше защо трябваше да се чака толкова дълго. Франция, ключов съюзник на Лондон в многонационалната операция в Либия, отстъпи миналата седмица, давайки съгласието си Муамар Кадафи да остане в родината си, при условие че сдаде властта. Други натовски съюзници, като Италия, бившата колониална сила в Либия, стигнаха до същото заключение. Вниманието на Барак Обама е насочено сега върху друго и Великобритания беше в неблагоприятна позиция, така че трябваше и тя да бие отбой.

Дейвид Камерън беше много ясен в изказванията си през февруари и март, че Кадафи трябва да замине в изгнание. Американският държавен секретар Хилари Клинтън настоя през април, че либийският лидер трябва да се оттегли и да напусне Либия. Но постепенно стана очевидно, че нито една страна не иска да поеме отговорността или да си създаде проблеми, като го подслони, дори и така наречените страни-парии като Сирия, Беларус или Зимбабве. Международният наказателен съд обвини Кадафи в предполагаеми военни престъпления, което направи изгнанието му много по-малко вероятно. Британският външен министър Уилям Хейг с нежелание призна тази реалност.

Великобритания промени позицията си и по други причини. Подкрепата на обществото за военната кампания на НАТО в Либия, чийто край е отворен, не беше силна още от началото, а сега направо избледня. Страни от НАТО като Германия отказаха още в началото да участват в нея, докато други държави като Норвегия намалиха активната си роля. Подкрепата на страните от Арабската лига, поне военната, беше разочароваща. А подкрепа от африканските страни изобщо нямаше.

В следствие на това натискът за уреждане на конфликта чрез преговори нараства. Но въпреки нестихващите бомбардировки – около 40 удара на ден – Кадафи и неговите синове все още държат властта в Триполи и извън него, а техните сили продължават да се противопоставят на бунтовниците. През това време ръководените от ООН усилия за установяването на мир в Либия се придвижват с темпото на охлюв и са на етапа обмен на идеи за начина на действие. Накратко казано, Кадафи няма да отстъпи и надеждите режимът му да рухне не се сбъднаха.

Въпреки че някои говорители на бунтовниците бяха потресени от видимото смекчаване на британската позиция, те не говорят в един глас за Кадафи (а още по-малко за нещо друго). Мустафа Абдел Джалил, лидерът на базираното в Бенгази бунтовническо „правителство в изчакване“ неотдавна каза, че Кадафи може да остане в Либия, ако приеме условията на бунтовниците, в това число и да отстъпи военната и политическата власт. Но други в бунтовническия лагер са категорично против и твърдят, че Кадафи няма да се откаже от властта и че присъствието му в Либия ще бъде както подривно, така и непоносимо.

Вторият аргумент е напълно убедителен. Както със сигурност разбира Уилям Хейг, ако Кадафи остане в Либия, крайният резултат ще бъде, че той никога няма да предаде напълно военните и другите си правомощия, които защитават него и неговото семейство от наказанието, било то съдебно или извънсъдебно, което либийците със сигурност ще потърсят. Оставането на Кадафи в Либия ще бъде политическо, ако не и истинско самоубийство. Всяка сделка, която ще му позволи да остане, но евентуално без власт, не е надеждна още в зародиша си. Тя ще бъде или измама, или капитулация.

Ако гледаме на нещата по този начин, то предишното настояване на Великобритания Кадафи да напусне Либия изглежда и смислено, и е за предпочитане, както Хейг негласно призна, въпреки че промени тактиката. „Онова, което е абсолютно ясно, е, че каквото и да се случи, Кадафи трябва да се оттегли от власт“, каза Хейг. „Очевидно ако той бъде оставен да напусне Либия, това ще бъде най-добрият начин да се покаже на либийците, че те вече няма да живеят в страх. Но както аз не преставам да повтарям, либийците са тези, които в крайна сметка ще трябва да решат това“, заяви Хейг.

Запознати източници казаха, че не е правилно да се губи надеждата за успех в Либия въпреки неизброимите трудности. През цялото време се очакваше, че тази работа ще се окаже доста трудна. Беше възможно Кадафи да бъде убеден да се оттегли и да остане в страната, макар да е трудно да си представим подобен сценарий. Беше също така и вярно, че запазването на единството на коалицията и говоренето в един глас също ще е проблематично.

Според източниците все пак е факт, че НАТО извърши една „забележителна“ кампания, като до голяма степен избегна цивилните жертви или пораждането на хуманитарни проблеми. Бенгази и голяма част от Източна и от Южна Либия бяха защитени и вече не са под контрола на режима. А политическият, икономическият и дипломатическият натиск бавно, но сигурно притискат Кадафи и оредяващите редици на привържениците му. „Развръзката няма да е бърза, но развръзка ще има.“

БТА