Христо Стоичков: Приятел съм с Вагит Алекперов и с Валентин Златев. Подариха ми шикозен часовник

Руският вестник „Спорт-експрес“ публикува голямо интервю с Христо Стоичков, който преговаря да стане директор или треньор на футболния клуб „Ростов“ в Ростов на Дон. Ето текста на интервюто:

„Стоичков се отпуска в креслото и разглежда строителните скелета зад прозореца на генералния директор на „Ростов“ Юрий Белоус.
Ние крадешком го разглеждахме в полумрака – малко е побелял от времето, когато беше играч, носи дебела златна верижка, два пръстена… Какво пише на фланелката му? Името „Stoichkov“ се преплита с осмицата. Номерът, с който играеше.

– Колко време ви трябва? – попита Белоус.

– Около час.

Стоичков вдига вежди, завърта глава и възкликва:

– Аз и с жена си не разговарям толкова!

Това е аргумент, помислихме си ние – и сменихме плановете. Разбрахме се за четиридесет минути. Стоичков се успокои – не е важно колко. Важното е да победиш. Поговорихме си два часа. Христо отговаря на руски. Само в някои случаи му помага Мирчо Димитров – агент на почти всички българи, играли в Русия. От Пеев до Георгиев. През 80-те години Димитров не е имал отношение към футбола – работел е като строител в Грозни.

– Вие винаги сте говорили това, което мислите. Времето не ви ли промени? – търсим мост към носителя на „Златната топка“ – 1994.

– Не! Невъзможно е да ме промени нещо! А и защо трябва да се променям? – маха с ръце Стоичков.

– С годините хората стават по-сдържани…

– Няма такава опасност за мен. Вижте ме – дори външно съм такъв, какъвто бях. Само малко корем се появи. Какво да разсъждавам за характера? Ненавиждам хора, които днес наричат нещо бяло, а утре – черно. Аз през цялото време се движа направо. И в живота, и на терена.

– Вие нали често сте били в Русия?

– Разбира се. Дойдох в Москва за финала на Шампионската лига „Манчестър“ – „Челси“. Тук имам близки приятели. Например президента на „Лукойл“.

– Вие говорите за Леонид Федун? Той вече не е президент…

– Какъв Федун? Говоря за Вагит Алекперов. Мой приятел. Познаваме се от десет години. Дружа и с Валентин Златев – представител на „Лукойл“ в България.

– Дружбата с милиардери носи неочаквани подаръци. Един наш богат човек подари на Роберто Карлуш „Бугати“.

– Трябва. Аз също съм получавал много подаръци. Виждате ли часовника ми?

– Не е лош.

– Да, шикозен часовник. Много е скъп, не се разделям с него! Подарък ми е за рождения ден от вашия „Лукойл“.

– Вие говорите смело руски. Учили ли сте го в училище?

– Не. И не говоря много добре. (б. р. – по времето, когато Стоичков е завършил училище, изучаването на руски беше задължително до 8-и клас).

– Недейте така, Христо. Вие имате изключителни способности за езици. Само един месец след пристигането си в Барселона сте дали интервю на испански език.

– Животът ме принуди. Това бе най-важният момент в кариерата ми. Трябваше да разбирам какво говори Йохан Кройф и какво говорят футболистите на терена.

– Чували ли сте за Вагнер Лав от ЦСКА?

– Има си хас!

– Той за осем години в Русия така и не научи езика.

– Вагнер е бразилец, нали. Това ми обяснява всичко.

– В руските вестници са ви приписвали маса любопитни фрази.

– Какви по-точно?

– Ето какво, например: „Ако някой хвърли върху Мадрид атомна бомба, аз ще стисна ръката на този човек“.

– Каква е тази глупост? Никога не съм казвал такова нещо. Кой е написал това? Той е глупак, така му предайте. Той си няма и представа какво ми е в душата. Аз и затова не се разбирах с всички журналисти. Ако пишеш истината за Стоичков – получаваш всичко. Ако лъжеш – първият разговор ще бъде и последен.

– Ето ви тогава още една фраза – след победата над сборния отбор на Русия през 1997 година: „Руснаците ни освободиха от фашистите, а ние тях – от световното първенство“.

– Аз просто се пошегувах. На 9 септември руските войници освободиха България. А мачът се игра на 10 септември.

– Съдия бе Вацлав Крондъл…

– Наистина? Имате отлична памет. Аз съм забравил кой бе съдията.

– За Русия тази фамилия стана нарицателна.

– Момчета, аз съм играл двадесет години. И нито веднъж не съм молил съдията: „Помагай“. Нито веднъж! Аз въобще не помня някой съдия някога да е помагал на България. Дали Крондъл или някой там. Ние победихме с 1:0 и заехме първото място, Русия – второто, и можете да говорите каквото си искате. Ние имахме потресаващ отбор – Балъков, Лечков, Иванов, Михайлов, Сираков, Костадинов. . .

– Ние веднъж срещнахме Лечков в Турция – той малко се е променил. Каква е съдбата на останалите?

– Лечков е кмет на Сливен. Костадинов отдавна работи в ЦСКА, Пенев – в „Литекс“, Сираков бе много години в Левски,а след това отиде в националния отбор. Сега си почива.

– Вратарят на вашия отбор, който беше плешив, после си присади коса…

– Борислав Михайлов? Президент на федерацията. Трифон Иванов има бизнес… Не зная какъв. Навярно успешен – след като не го тегли към футбола.

-Значи Лечков е кмет, не ви ли блазни политиката?

-Знаете ли от колко време ме канят. Аз не искам. Човек трябва да прави това, в което е добър.

-Смятате ли, че Барселона в началото на 90-те години играеше най-добрият футбол? Ние мислим така.

-Хубаво го казахте. България също игра много добре на Световното в САЩ. Много мразя като ме карат да сравнявам Барселона от моето време с отбора сега. Много ми харесва тимът в момента.

-Ако утре станете треньор на Барселона, какво ще промените?

-Нищо, защото няма нужда. Барселона от много години играе по един начин. Футболистите се избират така, че да паснат на схемата. Така че, Барселона ще бъде силна и сега, и след пет, и след 10 години. Йохан Кройф наложи тази схема през 1988 година.

-С него сте близки в момента, но сте имали и пререкания?

-Глупости. Това са обичайните неща между треньор и играч. Сега сме приятели. Говорим си по телефона на всеки два дни. Йохан Кройф е много важна личност в моя живот.

– Вярно ли е, че Кройф се страхува да лети?

-Да. През 1994 година трябваше да дойде в Париж за Златната топка. От “Франс Футбол” пратили малък самолет и той отказал да се качи. Той се вози само в големи самолети. Аз също се притеснявам. За мен всеки полет е тест, потя се и съм много нервен. Когато попаднем в зона с турбуленция, е истински кошмар.

-Какво ви подсказва интуицията, ще се върнете ли някой ден в Барселона?

-Не правя планове. Ако това се случи, ще бъде голямо приключение. В момента отборът има страхотен треньор. Пеп се справя блестящо.

-Кройф е номер 1 като треньор с когото сте работили, а кой е номер 2?

-Има един Кройф и всички останали. Всъщност класацията е Кройф и всички останали треньори без един.

-Ван Гал?

– Никога не разбрах какво иска. Ван Гал разруши атмосферата в отбора. На мен ми каза: “Ти си роден за защитник”. Глупак.

-В Русия се смята, че има трима велики българи – Тодор Живков, Ванга и Стоичков.

-На Тодор Живков му подарих фланелка на Барселона с моя номер. С Ванга не успях да се срещна.

-Вярвате ли в мистичното?

-Господ е казал: “Помагай на слабите и ще бъдеш щастлив”, вярвам в това.

-Кой е най-трудният ден на Стоичков като треньор?

-Два са. Когато националният отбор загуби у дома в квалификациите за Световното през 2006-а от Швеция и Хърватия. Беше много болезнено. На стадиона имаше по 45 хиляди души, а ние не се класирахме за Световното.

-Кое е най-нестандартното място, на което сте дал автограф?

-Давал съм автограф на памперс. Един баща ме помоли за това.

-Коя е най-интересната книга, която сте чел?

-“100 на 100 Стоичков”. Отлична книга. В Испания я преиздадоха пет пъти. Сега искам и на руски да я публикувам.

-Ще ви върнем към един неприятен спомен. През 1992 година Барселона игра с ЦСКА (Москва). Какво си спомняте?

-Беше в края на годината. След 1:1 в първия мач поведохме с 2:0, но паднахме с 2:3. Не знам какво се случи, бяхме в шок. Тогава ЦСКА ме лиши от „Златната топка“.

-Защо?

-Бях основен претендент за отличието, но отпаднахме във втория кръг. Две седмици след това Марко ван Бастен вкара 4 гола за Милан срещу Гьотеборг и получи наградата, а аз останах втори (б.р.- Стоичков спечели „Златната топка“ две години по-късно)

-На световното първенство в САЩ през 1994 година България написа история, но се срина срещу Швеция (0:4).

-Това е един от най-тъжните дни в живота ми. Но първо беше полуфиналът с Италия. Съдията Жоел Киню от Франция. Пълен идиот, глупак и педераст. Целият свят се смя, когато гледа неговите лудории по терена. Само ние не се смеехме. Италия и Бразилия не бяха играли на финал от 24 години. Ясно е нали, игра на пари, телевизия и публика.

-Вие казвате понякога, че съдиите заслужават да бъдат убити?

-Разбира се! Всички говореха: Възможно ли е френски съдия да свири мач на България, след като не позволихме на Франция на играе на Световното в САЩ

-Никога не сте показвали добри чувства към съдиите. Помните ли онзи случай, когато настъпихте рефера Успитарте и ви наказаха шест месеца?

-Тогава бях много млад. Беше през 1990 година, играхме финал за Суперкупата с Реал (Мадрид). Сега съдията е мой приятел, не пропускаме да се посмеем, когато се засечем в телевизионни или радио студио. Той и сега ми казва: “Христо, ти ме направи звезда”.

Със съкращения