Русия държи Арктика на прицел
Росбалт
ООН обещава през 2014 г. да сложи точката в дългогодишния спор за границите на арктическите държави. Учени и политици спорят за бъдещето на региона, а междувременно руските военни разработват планове да разположат в Арктика групировка, включваща различни видове въоръжени сили. Експерти твърдят, че с оглед на засиления интерес на държави от НАТО към региона тези мерки са напълно оправдани.
В състава на бъдещата сборна групировка в Арктика може да бъдат изпратени подразделения от въздушно-десантните войски на Русия, информират представители на военното ведомство. Въпросът не е решен окончателно, но „веднага щом разработката приключи, проектът ще бъде докладван пред ръководството на министерството на отбраната и ще се сложи точка по въпроса“, обещават военните.
Тази дейност явно е продължение на политиката на Москва, насочена към активно „завоюване“ на арктическия регион. Ще отбележим, че заради големите си запаси от горива и удобните морски и въздушни маршрути Арктика все повече привлича вниманието на развитите държави. В тази връзка се изострят споровете за границите на икономическите зони на арктическите държави, а други страни полагат активни усилия да получат правото за използване на недрата в този регион.
Нека посочим, че от международноправно гледище Арктика си остава „ничия“. Нейни територии обаче редовно се завладяват самоволно, при все че Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. дава на арктическите държави суверенното право да разработват недрата в изключителните си икономически зони от региона – до 200 мили от бреговете, и в континенталния шелф – до 350 мили. За арктически държави са смятани Русия, Канада, САЩ, Норвегия и Дания, но за този статут претендират също Финландия, Швеция и Исландия.
Въпросът за начините, по които да бъде поделена Арктика, още не е решен на международно равнище. Също и въпросът кой има право да я дели: само страните около Арктика или всички държави. Арктическите обаче са формирали и вече са внесли в ООН заявките си за установяване на граници в региона. Последна в списъка е Дания, направила заявката си през май 2011 г.
За момента обаче границите в региона са определени, както е думата, на око. Русия например прокара от Северния полюс въображаеми линии към две точки от своята територия – близо до Мурманск и край Чукотка. Водите в този „триъгълник“ са обявени за руски. Останалите четири арктически държави не признават тези граници на Русия. И ето че ООН обещава през 2014 г. най-сетне да реши дългогодишния спор за границите на арктическите държави.
Но докато спорът още не е приключил, федерацията може да претендира за изключителна икономическа зона, по-широка от 200-милната, предоставена от конвенцията на ООН – ако се докаже, че шелфът, граничещ с бреговете й, се простира отвъд това разстояние.
Днес се спори по-специално за подводните хребети Ломоносов, Менделеев и Алфа. Русия твърди, те са продължение на континенталния й шелф. Ако това бъде доказано, страната може да получи морска територия с площ 1,2 милиона квадратни километра, включително хребета Ломоносов, богат на енергийни ресурси. Тук обаче Москва влиза в спор с Копенхаген, който твърди, че подводният хребет Ломоносов, минаващ точно под полюса, съвсем не е геологическо продължение на Сибир, а на Гренландия.
„Не е лесно, но е възможно“ Русия да докаже правотата си, смята Леополд Лобковски, завеждащ лабораторията по сеизмология и геодинамика в Института по океанология към Руската академия на науките. Според него, „еволюцията на Арктика дава нееднозначна картина“, но в научните среди се среща мнението, че хребетът Ломоносов има континентален характер.
„Има основания и перспективи за консенсус, че хребетът Ломоносов наистина свързва руската брегова линия и стига до Северния полюс на Земята“, твърди ученият. Но същевременно отбелязва, че Канада и Дания може да имат същите претенции, тъй като „геологическото естество на подводния хребет представлява единна структурна единица, включена в незнайни времена към континенталната покрайнина на Баренцово море“.
„Въпросът е да се приеме някаква обща база, върху която ще се гради научна система от доказателства – посочи Лобковски пред Росбалт. – Ако се приеме руската система от доказателства, с нея ще трябва да се съгласят Канада и Дания. Спорът между учените произтича от нееднозначно тълкуване на някои въпроси.“
Експертът допълни, че „Русия подготвя в момента предложения за ООН и още през 2013 г. трябва да представи своята нова система от доказателства за принадлежността на шелфа“.
Очевидно е впрочем, че интересите на различни държави към арктическия регион тепърва само ще нарастват, защото освен откритите наскоро множество полезни изкопаеми, подходящи за добиване в промишлен мащаб, Арктика има и съществено военностратегическо значение. Предлага например удобни позиции за изстрелване на балистични ракети от системите за ПРО, а и на други елементи от стратегическото възпиране. А глобалното затопляне и постепенното намаляване на заледените площи осигуряват на военноморските сили възможността да действат в Арктика през голяма част от календарната година.
Както посочва главният редактор на сп. „Националная оборона“ Игор Коротченко, „налага се подходът към руското присъствие в Арктика да отчита, че трябва да става дума за групировка с разностранни възможности“. Според експерта, разполагането на части от въздушно-десантните войски в региона не бива да се разглежда изолирано, „тъй като трябва да се осланяме на комплексни възможности“.
Естествено, на първо място трябва да сложим руския Северен флот, който включва по-специално атомни многоцелеви подводници, способни да изпълняват разнородни задачи. Второ, възможностите на руската авиационна групировка, по-специално на самолетите от далечната стратегическа авиация като Ту-160 и Ту-95МС. Не бива да забравяме и възможностите на изтребителите прехващачи МиГ-31. „Сиреч трябва да предвидим евентуално не само мониторинг на ситуацията, но и силово влияние, в случай че обстановката се развива по сценарий, неблагоприятен за Русия“, убеден е специалистът.
Безспорно трябва да сложим в сметката и възможностите на военните ледоразбивачи. И чак след това, то се знае, идва ролята на „мобилния компонент“ – подразделенията от въздушно-десантните войски, на които може да се възложат едни или други задачи.
С оглед на научните прогнози за мащабно затопляне и топене на ледовете в Арктика в бъдеще се очаква целогодишно корабоплаване по Северния морски път. А при това положение претенциите на страни, граничещи с Русия, за достъп до транспортния коридор само ще нарастват.
Между другото, наскоро главнокомандващият руския военноморски флот Владимир Висоцки заяви пред Морската колегия към правителството в Москва, че „НАТО е посочила Арктика като зона на своите стратегически интереси“. Действията на страните от алианса в Арктика започват да придобиват системен, коалиционен характер, изтъкна той.
Освен това, по думите на Висоцки, редица държави от Източна Азия също се канят да бранят съвместно интересите си в Арктика. Става дума по-специално за Китай, Япония, Южна Корея и „такива общоизвестни арктически страни като Малайзия и Тайланд“.
Както личи – независимо че руското ръководство изключва възможността от военни сблъсъци в региона, за да може на преговорите за Арктика учените и дипломатите да се чувстват уверено, Москва все пак трябва да включи и военна съставка като допълнителен аргумент. Експертите са убедени, че има и сили, и възможности за това. Основният проблем е политическата воля. Както се знае, стига да има такава, Русия е способна да реши всякакви геополитически задачи.
БТА