Европа под контрола на Германия

Преди седемнайсет месеца агенцията за анализи Stratfor писа за това как бъдещето на Европа е свързано с процеса на взимане на решения в Германия. В периода след Втората световна война останалите европейски страни третираха Германия като хранилка и източник на ресурси (предимно финансови). Като се има предвид касапницата от времето на войната, повечето европейци – и дори много германци – смятаха това положение за напълно разумно и то продължи и през настоящото десетилетие. Германия трудно следваше нарежданията на другите, особено на Франция, но подписваше чек след чек в името на европейската солидарност.

След края на Студената война и обединението на Германия обаче страната отново започна да отстоява себе си. Сегашната финансова криза има сложни измерения, но извън разговорите за облигации, фалити и суапови операции, същината на проблема се състои в следните три пункта:

Европа не може да функционира като обединено цяло, освен ако някой не държи контрол.

В момента Германия е единствената страна с достатъчно голяма икономика и население, за да постигне такъв контрол.

Да държиш контрола си има и своята цена: изисква сериозна и продължителна финансова подкрепа за по-слабите членове на ЕС.

През изтеклите месеци от публикуването на анализа „Изборът на Германия“, в страната имаше дебат за това доколко централно е мястото на ЕС за интересите на Германия и колко е готова да плати тя за това. С одобрението на новия спасителен механизъм на 22 юли, при който гърците получиха незабавно нови 109 млрд. евро, Германия даде отговор на тези въпроси. С това решение Европа навлиза в нова епоха.

Началото на еврозоната

Основите на ЕС бяха положени в ранните години след Втората световна война, но решаващото събитие се случи през 1992 г., когато бе подписано Маастрихтското споразумение за валутния съюз. С това споразумение европейците се ангажираха с обща валута и монетарна система при стриктно поддържан национален контрол върху фискалната политика, финансите и банковия сектор. Предвидено беше да споделят общ капитал, но не банки и лихвени проценти, не и данъчна политика. Също така да имат единна валута, но нито един от политическите механизми не бе свързан с управлението на икономиката.

Едно от многото неизбежни следствия беше, че правителствата и инвеститорите възприеха, че подкрепата на Германия за новата единна валута е тотална, че Германия ще подкрепя всяка държава, която е пълноправен участник в Маастрихт. В резултат драстично се подобриха способностите на по-слабите страни членки да вземат кредити. Специално за Гърция за по-малко от десетилетие лихвите по правителствените облигации намаляха от 18 процентна премия спрямо германските облигации до по-малко от 1 процентен пункт. Тоест, ако имаме ипотечни заеми за 200 000 долара, месечните плащания падат с 2 500 долара.

При безпрецедентно ниски капиталови разходи части от Европа, които векове наред са били в икономически застой – а в някои случаи и цяло хилядолетие – започнаха да се пробуждат. Гърция, Иберия и южната част на Италия преживяха най-бурния си икономически растеж от десетилетия насам.

Те обаче не заемаха пари, генерирани от тях самите. Те дори не заемаха пари срещу доход, който потенциално ще генерират. Тези кредити не бяха работа на правителството. Местните банки, които нормално са изправени пред високи финансови разходи, сега имат достъп до капитал все едно че централите им са във Франкфурт и обслужват германци. Евтините кредити наводниха всяко кътче на еврозоната. Това бе като безумието с ипотечните кредити в САЩ, но в мултинационален мащаб и партито не можеше да продължи безкрай.

Глобалната финансова криза, избухнала през 2008 г., обаче накара всички да си уредят сметките. В традиционно бедните части на Европа този процес доведе до политико-финансово разделение на страните от Маастрихтското споразумение.

След като инвеститорите схванаха, че няма пряка връзка между германското правителство и гръцкия дълг, те отново започнаха да оценяват Гърция според собствените й достойнства. Цената на заемите, които вземаше Гърция, започна отново да пълзи нагоре, достигайки 16 процента лихва. Ако се върнем към примера с цената на ипотечния кредит, гръцката „къща“ сега струва допълнителни 2 000 долара месечно в сравнение с преди пет-шест години. Фалитът бе не просто неизбежен, но предстоящ. Всички очи се обърнаха към Германия.

Временно решение

Лесно е да се види защо Германия не подписа незабавно чек. Ако бе направила това за гърците (и останалите), щеше да налее още пари в същата схема, която първоначално генерира кризата. Но Берлин не можеше да остави Атина да потъне. Независимо от слабостите си, системата, по която сега се управлява Европа, даде на Германия икономическо благосъстояние от световен мащаб, при това без да коства на страната и един човешки живот. Като се имат предвид ужасите от Втората световна война, това не е нещо, което може да се отхвърли с лека ръка.

Нито една друга страна в Европа не е спечелила от еврозоната, колкото Германия. За елита на страната еврозоната не е просто лесно средство за постигане на национална значимост на световната сцена, без каквото и да използване на военни прийоми, което би предизвикало паника в Европа и в бившия Съветски съюз. Освен всичко това германският народ стана богат.

Това обаче не е очевидно за средния германски избирател. От негова гледна точка Германия вече три пъти е плащала сметката за Европа: първо, плащайки за европейските институции в целия период на съществуването на ЕС; второ, плащайки всички разходи за повторното обединение на Германия; трети път, приемайки неравностоен курс при обръщането на германската марка в евро при въвеждането на общата валута. За да компенсират тези жертви, германците бяха принудени да се откажат частично от така обичаната си социална държава, докато гърците (и останалите) се възползваха от предимството на германския кредит, за да разширят своя.

Изборът на Германия никак не беше приятен. Или да позволи на структурите от последните две поколения да се разпаднат и да зачеркне възможността Европа да стане велика сила, или да спаси еврозоната като поеме дълговете емитирани от някои еропейски правителства, възлизащи на два трилиона евро годишно.

Изправени пред такъв тежък проблем, германците колебливо решават да се справят с неотложния гръцки проблем от началото на 2010 г.. Дори спасителният фонд, познат като ЕФФС – Еропейски Фонд за Финансова Стабилност (EFSF) – се оказа времнно решение. Германското председателство трябваше да внимава какви послания изпраща и какви планове гради, докато реши точно какво иска. Това означаваше Берлин да покаже на другите страни членки, че наистина е загрижен, същевременно, успокоявайки инвеститорските страхове, но и угаждайки на многото ядосани, настроени срещу спасяването избиратели у дома.

ЕФФС не най-доброто решение – спасителен механизъм, чиито облигации се радваха на пълна правителствена гаранция от страните членки с добро икономическо състояние, най-вече Германия. Заради тези гаранции, ЕФФС успя да събере достатъчно средства на пазара на облигации и след това да насочи този капитал към бедстващите европейски страни в замяна на програми за икономическо развитие, фокусирани около ограничения и спестяване. За разлика от предишни европейски институции (на които германците силно влияят), ЕФФС получава своите заповеди директно от тях. Този механизъм не е залегнал в европейските договори, а е по-скоро частна банка, чийто директор е германец.

Като цяло ЕФФС можеше да се определи като временна кръпкка, но накрая се оказа недостатъчен. Всички опити за спасяване не направиха нищо повече от това да дадат достатъчно време на инвеститорите да осъзнаят, че дори със спасителните планове проблемните членки на ЕС никога няма да са способни да се измъкнат изпод планините от натрупали се дългове. Тези страни толкова се бяха отдали на евтини кредити по време на първото  десетилетие от въвеждането на еврото, че дори 273 милиарда евро спасителни помощи бяха недостатъчни. Проблемът силно нашумя в Гърция през последните няколко седмици. Изправени пред безполезността на едно временно решение за финансовите неволи на еврозоната, германците най-накрая направиха трудния избор.

Новият ЕФФС

Резултатът беше генерална промяна на ЕФФС. Според новата система страните в бедстващо положение могат (с разрешение от Берлин) да ползват целия им нужен капитал от фонда, без да има нужда всеки път да се минава през Европейския съвет на министрите. Срокът за изплащане на кредит, изтеглен от ЕФФС, е увеличен от 7.5 години на до 40 години, докато лихвата по кредита беше орязана до пазарния минимум (сега е около 3.5% – доста по-ниска от лихвата, която периферните, или дори не толкова периферни страни от ЕС, биха могли да постигнат на международните облигационни пазари). Всички просрочени дългове, включително по предишните програми на ЕФФС, могат да бъдат преработени по новите правила.

На ЕФФС е дадена възможността да участва директно на облигационния пазар като купува държавните дългове на правителствата, които не могат да намерят други заинтересовани, или дори да действа превантивно, в случай че възникнат бъдещи кризи, без предварително да има нужда да изработва програма за спасяване.

ЕФФС дори може да отпусне кредит на държави, които обмислят вътрешни механизми за спасяване на техните банкови системи. Това е мащабна програма за консолидиране на дълга едновременно на частния, и на публичния сектор. За да получат парите, страните в нужда само трябва да направят това, което Германия, управителя на фонда иска. Взимането на решения става вътре във фонда, а не на европейско институционално ниво.

От практическа гледна точка, тези промени пораждат две важни следствия. Първо, те фактически премахват всякаква горна граница за размера на парите, които ЕФФС може да акумулира, елиминирайки опасенията, че фондът може да няма достатъчно средства. Технически погледнато, фондът все още оперира с таван от 440 милиарда евро, но сега, след като германците се ангажираха напълно, тази сума е дребна подробност (преди пък лимитът на финансиране на ЕФФС бе толкова „нисък“ точно заради германската сдържаност).

Второ, всичките неизплатени облигации на страните с проблеми ще бъдат рефинансирани с по-ниски лихви за по-дълъг период от време, така че скоро вече няма да има много „гръцки“ или „португалски“ облигации. Чрез ЕФФС всичките тези дългове по същество ще бъдат нещо като „еврооблигации“, нов клас облигации в Европа, от които по-слабите държави изцяло ще зависят и които германците изцяло ще контролират. Почти цялото икономическо съществуване на държавите изпитващи затруднения, ще бъде обвързано с структурата на ЕФФС.

Да се приеме помощта на ЕФФС, е равнозначно на това  финансовата автономия да бъде предадена на германското командване на ЕФФС. Засега това означава да се приемат германските програми за строга финансова дисциплина, като няма нищо което да спира германците да ограничат своите условия само в чисто финансовата (фискална) област.

За чисто практически цели, следващата глава от историята е вече отворена в Европа. Без значение от намеренията, Германия в момента изпитва значително развитие в умението си да оказва влияние върху другите страни членки, особено върху страните с финансови затруднения. Сега германците могат лесно да изземат национален суверенитет. Вместо да ограничава геополитическия потенциал на Германия, Европейския съюз го повишава. Германия е на ръба пак да се превърне във велика сила. Това не означава, че предстои възраждане на Вермахта, но германското въздигане изисква радикално преосмисляне на европейската и евразийската архитектура.

Реакции към Нова Европа

Всяка страна ще реагира различно към този нов свят. Французите са едновременно развълнувани и ужасени – развълнувани, защото германците най-накрая са се съгласили да отпуснат ресурсите, необходими за функционирането на ЕС, и ужасени, че Берлин е намерил начин да направи това, като същевременно запазва своя контрол върху тези ресурси. Французите осъзнават, че бързо губят контрол над Европа. Франция изгради Европейския съюз точно с цел да се ограничи немското влияние, ефективно използвайки немската икономическа сила за да захрани собствения си възход към величие. Кошмарният за французите сценарий с неограничена Германия е вече възможен.

Британците от своя страна са изпаднали в дълбок умисъл. Те винаги са били аутсайдерите в Европейския съюз, присъеднили се само, за да могат да поставят препятствия от време на време. С разширяването на германското финансово влияние извън европейските структури, най-важното вето на англичаните е вече почти безполезно. Точно както германците се нуждаят от национален дебат за тяхната роля в света, британците имат нужда от национален дебат за своята роля в Европа. Европа вече не е клетка, която да удържа Германия. Което означава, че Обединеното кралство сега е член на друга организация, която вече може и да не отговаря на неговите цели.

Руснаците чувстават, че се намират в изгодно положение. Те винаги са били недоверчиви към ЕС, защото и той, също като НАТО, е организация, формирана отчасти с цел да ги държи отвън. През последните години ЕС съобразява външната си политика със страната, която е най-засегната от даден проблем, и в много случаи тези страни са бивши съветски сателити в Централна Европа, които имат особена гледна точка по отношение на Русия.

С възхода на германското лидерство руснаците вече ще си имат работа само с една страна, която взема решенията. Между нуждата на Германия от природен газ и капацита на руския износ, достатъчен да отговори на тази нужда, германско-руското сътрудничество процъфтява. Не че руснаците не се притесняват от силна Германия – спомените от Великата отечествена война горят все така силно. Но сега между двете държави има пояс от  цели дванадесет страни. Руско-германските двустранни отношенията няма да са идеални, но трябва още една глава от историята да бъде написана, преди Берлин и Москва да започнат да се притесняват един от друг.

Тези 12 страни са хванати между въздигащата се германска и укрепващата руска сила. На практика Беларус, Украйна и Молдова са реинтегрирани в руската сфера на влияние. Естония, Латвия, Литва, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния и България се намират под все по-засилващо се германско влияние, но се борят, за да запазят независимостта си. Колкото и да не вярват на руснаците и германците, тези девет страни нямат друга алтернатива за момента.

Най-очевидното решение за тези страни, както и за французите, е подкрепата от САЩ. Но американците са объркани и заети с обмислянето на нов период на политическа изолацията, принуждавайки деветте страни да разгледат други, по- неприятни опции. Това включва всичко – от вътрешен съюз между тях, който в най-добрия случай би бил проблематичен, до избор или на руснаците, или на германците и пазарене за условията. Кошмарният за Франция сценарий е на хоризонта, но за тези девет държави, измъкнали се само преди 22 години от съветския камшик, този сценарий вече е на дневен ред.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.