Бунтът на сиренето – как в Израел потребителите взеха на прицел магнатите

Ройтерс

Масовият протест в Тел Авив. Снимка: аарец

Достатъчни бяха две седмици бойкот срещу бялото сирене, за да започнат израелците да се съмняват във властта на магнатите в страната. Ядосани от високите цени, миналия месец потребителите се вдигнаха на бунт срещу любимия си млечен продукт. Когато кутиите със сирене се натрупаха по рафтовете в супермаркетите, най-богатите хора попаднаха във фокуса на медийното внимание, каквото обикновено е запазено за политиката и националната сигурност. Медиите, отдавна критикувани, че пренебрегват масираната концентрация на корпоративна власт в ръцете на малка група компании и фамилии, отразяваха бойкота като водеща новина дни наред.

Сиренето може да е само началото. През октомври миналата година израелското правителство създаде комисия, която да проучи нивото на конкуренция в икономиката. Очаква се тя да представи заключения след няколко седмици. Централната банка заяви, че Израел има една от най-големите концентрации на корпоративна власт в развития свят. Критичен парламентарен доклад от юни м.г. установи, че 10 големи бизнес групи контролират 30% от пазарната стойност на публичните компании, а 16 контролират половината пари в цялата страна. Това е далеч повече, отколкото в западни икономики като Великобритания, Испания или Германия. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), която прие Израел м.г., заяви, че нивото на корпоративна концентрация е проблематично.

Ако правителствената комисия се съгласи с тези оценки, тя може да препоръча ликвидиране на най-големите олигополи и отваряне на израелския пазар за нова конкуренция и инвестиции, местни и чуждестранни. Въпреки че още нищо не е решено, промяната изглежда все по-вероятна. Ликвидирането им ще помогне за конкуренцията и растежа. Подобен ход би имал огромни последици за магнати, чийто бизнес с млечни продукти е само част от империя, включваща четвъртата по големина банка в Израел, компания за бутилиране на „Кока Кола“ и мажоритарен дял в една най-големите фирми за недвижими имоти.

Подобно на мнозина други изрелски магнати, Музи Вертхайм, собственик на един от най-големите производители на млечни продукти, притежава и голям дял в популярна медийна група. Редица от по-големите холдингови компании са оказали съпротива под предлог, че регулацията вече е толкова строга, че принудила „Израел ООД“ да инвестира навън, вместо у дома. В необичайно публично изявление Нохи Данкнер, притежател на контролния пакет акции в „Ай Ди Би Холдинг“, който притежава всякакъв бизнес – от мобилен оператор до застрахователна компания, заяви, че „здравата финансова система на Израел се дължи на „умни и строги правила“ и той „не намира никаква разумна причина да бъде разклатена“.

Концентрацията на иврит често е наричана „хон в’шилтон“, което означава „богатство и управление“, но всъщност има предвид тясната връзка между двете. Виждаме „богатството“ да се разхожда из залите на парламента. То все повече взема под контрол преценките на хората, избрани от народа да бранят държавата Израел и нейните интереси“, заяви председателят на парламента Рубен Ривлин. Един от проблемите според ОИСР е, че израелският едър бизнес упражнява контрола си чрез „каскадна собственост, пирамидални структури и крос-холдинги (терминът се използва, когато листвани корпорации притежават ценни книжа, емитирани от други корпорации, което позволява двойно счетоводство – например, ако крос-холдингите бъдат включени в един и същ индекс, стойността на дела в едната компания се отразява в цената на акциите на другата).

При пирамидалната структура една холдингова компания контролира дъщерен клон, който на свой ред контролира свои филиали и т.н., докато накрая върхът на пирамидата технически може да контролира компания на дъното с по-малко от 10% капитал. Ай Ди Би е класическа пирамида, въпреки че Данкнер и партньори имат дял от поне 30% във всички основни активи на компанията. На върха е Ай Ди Би, която контролира „Ай Ди Би Дивелъпмънт“, която от своя страна контролира няколко други холдингови компании.

Потребителите може да не го знаят, но те влизат в контакт с дъното на пирамидата, когато правят нещо толкова просто като пазаруването в някой мол. Те може да посетят „Супер-Сол“, най-голямата верига супермаркети в Израел, да пазаруват в „Голф и сие“, една от най-големите вериги за мода и стоки за дома, или да си купят мобилен телефон от „Селком“, най-големия израелски мобилен оператор. След това може да посетят някое интернет кафе и да влязат в мрежата с помощта на един от водещите интернет доставчици в Израел – „Нетвижън“, или да се отбият в някой клон на „Дийзенхаус“, за да си направят резервация за полет на „Изреър“. Подът, по който стъпват, вероятно е направен с цимент от „Нешер“, най-големия израелски производител на цимент.

Групата Делек, контролирана от милиардера Ицхак Тшува, може да се похвали с внушително разнообразие от активи – от няколко гигантски газови находища до автомобилна компания, кабелна телевизия, биохимическа и застрахователна фирма. Най-богатата фамилия в Израел, Офер, контролира чрез своята холдингова фирма „Израел Корп“ шестата по големина в света фирма за поташ, най-голямата корабоплавателна компания в Израел и петролна рафинерия. Фамилията е и най-големият инвеститор в „Бетър илектрик кар венчър“ за производство на електромобили. Най-богатата жена в Израел, Шари Арисон, контролира чрез групата „Арисон“ втората по големина банка в страната и най-голямата строителна компания, която преговаря за закупуването на производителя на геотермална енергия „Ормат Индъстрис“.

Миналогодишният парламентарен доклад посочи, че повечето израелски банки също се контролират от такива групи, предлагайки на конгломератите достъп до лесни кредити, често пъти за сметка на по-дребния бизнес. Това е рецепта за рисковани решения, заяви израелската централна банка в годишния доклад за 2009 г. Понеже е трудно да се регулират тези мощни групи с техните сложни структури, те представляват системен риск.

Проучване, извършено от сайта за финансови новини Калкалист, показа, че 10 от най-големите магнати ще трябва да изплатят 24 млрд. шекела ($6,9 млрд.) на притежателите на ценни книжа през следващите две години, което поражда опасения, че може да не успеят да погасят всичките си задължения. „Ако не създадеш разпределение на властта, много е вероятно, когато стане грешка, тя да е огромна и много скъпа“, каза Даниел Дорон, основател на Израелския център за социален и икономически прогрес. Вероятно е комисията за конкуренцията да вземе на мушка както пирамидалните структури, така и тесните връзки между финансовите институции (банки и застрахователни компании) и компании от „реалния“ бизнес като супермаркети и рафинерии.

Израел е пословично известен с хапливата си свободна преса. Израелските медии атакуват безмилостно политиците и не щадят никого, дори министър-председателя. Но през последното десетилетие те станаха популярна инвестиция за бизнес елита въпреки, или може би именно заради финансовите неволи на медийната индустрия.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.