Сирийската армия остава вярна на режима

Ройтерс

В сирийската армия, стълбът, на който се крепи властта на президента Башар Асад, няма много признаци за сериозно разцепление или дезертьорства, каквито опозицията би искала види в редиците й, въпреки напрежението, предизвикано от военните репресии срещу протестиращите. Танковете бяха в авангарда на репресиите срещу град Хама, но Асад трябва да се замисли дали разполага с достатъчно много наистина верни и добре въоръжени войници, които да могат да бъдат разположени веднага на няколко различни места, ако е необходимо.

Мюсюлманският месец на пости рамазан – който е време за семейни събирания и размяна на подаръци, когато през нощта може да се събират по-големи тълпи от обичайното – може да се окаже сериозно предизвикателство за военната мощ на Асад, ако простестите ескалират и сирийската криза стане още по-кървава. „Има отделни случаи на дезертьорство, но те не са достигнали критична маса, която да говори за начало на сериозен бунт сред сунитските войници“, казва Андрю Терил, изследовател и преподавател по национална сигурност във Висшето военно училище на сухопътните сили на САЩ.

Командването на сирийската армия се формира от представители на алаутите – малцинствената религиозна общност, към която принадлежи и Асад, а редниците и младшите офицери са от сунитското мнозинство. Повечето от протестиращите, станали мишена на военните операции, също са сунити. Фирас Аби Али, анализатор в базираната във Великобритания компания за прогнозиране „Ексклузив Анализис“, каза, че той оценява единството на сирийската армия като „доста високо“, ако става дума за евентуално разцепление, което да доведе до държавен преврат. Проблемът обаче е в числеността.

„Ако не разполагат с достатъчен брой верни части, за да завземат Хама, значи не разполагат с достатъчен брой военни части, за да превземат доста по-големи градове като Хомс, Халеб Алепо или Дамаск“, каза той. „Не смятам, че разполагат с достъчен брой такива части, така че масирано да ударят по много градове по едно и също време, не и без да започнат дезертьорства или да рискуват разширяване на протестите.“

Силите за сигурност в продължение почти на един месец държаха под обсада Хама, предимно сунитски град с население от 700 000 души, където през 1982 г. въстание на ислямисти бе жестоко смазано от бащата на Башар, Хафез Асад, преди да започнат щурма си на 31 юли. Тежкото положение на Хама накара мнозина сирийци да организират шествия на солидарност след началото на рамазана, но твърдият отговор на Асад подсказва, че той няма да откликне на призивите за промяна, които заляха Сирия и голяма част от арабския свят тази година.

Няма публикувани надеждни сведения къде точно са разположени сирийските въоръжени сили. Дори когато времената бяха мирни, информацията за военните бе оскъдна заради правителствената политика на затъмнение и ограниченията, наложени на медиите. Сега повечето чуждестранни медии в Сирия на практика са забранени, а кореспондентите на Ройтерс бяха изгонени от страната скоро след началото на безредиците през март.

Сирийци, живеещи в изгнание, и специалисти по сигурността казват, че случаите на дезертьорство са малко, че да се тълкува като признак за разцепление в армията. Това е резултат от строгия контрол, който осигурява господството на алауитите сред военните. Той включва назначаване на офицери алаути на ключови длъжности, а в някои части се прилага моделът сунит – алауит – сунит – алауит за назначенията на висши постове, създаден, за да се парират всякакви опити за подривна дейност.

„Не е лесно да се предизвика разцепление в сирийската армия“, каза за Ройтерс бившият служител на сирийското разузнаване Самер Афенди. „Структурата е многопластова, като руска матрьошка. Пробив в единия пласт няма да засегне другите.“ Дисциплината при нисшите чинове се налага жестоко. Сирийци, живеещи в изгнание, позовавайки се на разкази на роднини, казват, че когато на предната линия пращат сунитски войници, те просто са принудени да стрелят по демонстрантите, защото агентите на службите за сигурност, намиращи се зад тях, ще ги застрелят, ако не изпълняват заповедите.

„Ако не убиеш, ще убият теб“, казва Ахмед Хюсеин, протестирайки срещу Асад пред сирийското посолство в Лондон. Той е родом от източния град Деир аз Зор. „Всеки, който е сунит и има възможност на направи нещо, е внимателно следен“, казва Терил. „Няма да поискаш да избягаш, ако се страхуваш, че нямаш особено големи шансове.“

Ясно е също така, казват анализатори, че най-верните армейски части – предимно алауитските дивизии, командвани от брата на Асад, Махер, включително Републиканската гвардия и 4-та бронетанкова дивизия – не могат да бъдат навсякъде. Личният състав на всяка от тези части наброява около 10 000 войници, подкрепяни от танкове, и те често пъти действат в синхрон с тайната полиция и подкрепящите режима на Асад алауитски паравоенни формирования „шабиха“.

Терил каза, че при това положение в някои райони армията трябва да използва сунитски части, прибягвайки до „жестоки условия“, при които войниците могат да бъдат екзекутирани за неподчинение. Талял ал Майхани, работещ във Великобритания изследовател, който помага на опозицията за връзките им в чужбина, каза, че повторящият се през последните седмици модел на военни операции срещу редица градове и населени места показва, че армията не разполага с достатъчнен брой верни части, които да разгърне навсякъде едновременно.

Други анализатори твърдят, че армията показва признаци за по-бавно разгръщане, отколкото през предходните седмици, а това навежда на мисълта, че е трябвало да жонглира с числеността, за да може да изпраща елитни подкрепления на сунитските части. „Те не разполагат с достатъчно части, които да са лоялни… Затова навлязохме в един продължителен етап от тази борба, в който нито армията, нито хората ще постигнат решителна развръзка“, казва Ал Майхани, който за последно е бил в Дамаск в средата на юли.

Застанал сред десетина протестиращи пред сирийското посолство в Лондон миналия понеделник, 34-годишният Афенди, който е от северния град Джиср аш Шугур, каза, че дезертьорствата са ключова цел за опозицията, въпреки, че той лично разбира страха на войниците. Той добави: „Силите за сигурност са наясно, че избиват собствените си братя, сестри и деца от името на режима. Сега е моментът те да престанат да правят това и да докажат, че са патриоти.“

За повечето убийства в продължаващото вече пет месеца въстание правителствата обвинява т.нар. от него въоръжени терористични групи и заявява, че са загинали повече от 500 войници и членове на силите за сигурност.

БТА