Медведев предизборно заплашва Грузия с военна база в Абхазия
Президентът на Русия Дмитрий Медведев „прави предизборен ход с военна база“, пише руският в. „РБК дейли“. Медведев внесе за ратификация в Държавната дума споразумения с Абхазия и Южна Осетия за разполагане на руска военна база на абхазка територия, посочва печатът. Високопоставен източник от Кремъл потвърдил пред „РБК дейли“, че датата не е била избрана случайно. Точно преди три години руските военни се намесиха в конфликта на Грузия с Южна Осетия, напомня вестникът.
Тези дни Медведев бе настоял също грузинският лидер Михаил Саакашвили да бъде изправен пред международен трибунал. Това може би сочи, че новата конфронтация с Грузия представлява обмислена от Кремъл предизборна стъпка, предполага всекидневникът. В годината преди президентските избори във федерацията „е необходимо да бъдат показани известни резултати“, включително „конкретен резултат – Русия се е укрепила на тези територии, а сега е създала и свои бази там. Това е някакъв предизборен ход“, заявява руски експерт, цитиран в статията.
В Абхазия и Южна Осетия всъщност вече са разположени руски сили, останали след войната през август 2008 г., посочва изданието. Според негов източник от руското министерство за отбраната, в двете отцепнически грузински републики са останали по 4800 руски военнослужещи, а след година Генералният щаб в Москва е решила да ограничи броя им до 1700 във всяка база.
Няма достоверна статистика за военната техника; знае се само, че Русия вече доставя там танкове Т-90 и зенитно-ракетни комплекси. Според източника от министерството, федерацията няма да плаща арендни вноски на Абхазия и Южна Осетия – ще им предостави вместо тях военнотехническо сътрудничество, военна техника и боеприпаси на безвъзмездна основа и ще обучава техни военни кадри. Ратификацията на споразуменията в руския парламент е твърде важна за руските военноморски сили, изтъкнал събеседникът на „РБК дейли“. „След това кораби от Черноморския флот ще могат на легитимна основа да се отбиват и да „паркират“ на абхазкото крайбрежие“, обяснява той.
Споразуменията за руските бази бяха сключени още преди година. Остава двете камари на руския парламент да ги ратифицират; това безспорно е само въпрос на време, пише „Новие известия“. Според експерти, тези споразумения са станали гарант на стабилността в региона и са били по-резултатни от разположения там по-рано руски миротворчески контингент, отбелязва вестникът.
Руските бази в Абхазия и Южна Осетия не бива да се сравняват с военните контингенти на Русия в други държави като Армения или Беларус. В случай на реална заплаха Ереван и Минск биха могли да изправят срещу нея собствени войски, а сигурността на Абхазия и Южна Осетия ще зависи изцяло от руската военна мощ, изтъква всекидневникът. Цитиран в него руски политолог обаче не е съгласен с позитивните оценки за очакваната ратификация на споразуменията. „Всичко това е част от пропагандна кампания. Това е опит да се затвърди и узакони териториалната анексия, непризната почти от никого в света“, заявява той пред „Новие известия“.
Седма руска военна база в Абхазия и Четвърта – в Южна Осетия, са структурни подразделения на федералния Южен военен окръг. Броят на личния състав е 3500 души във всяка база – това са бригади от по три батальона, снабдени с модерна техника, информира „Росийская газета“. Официозът изброява разположени там оръжейни системи и подчертава „множеството допирни точки“ във военното сътрудничество на Москва с Цхинвали и Сухуми, по-специално „съвместния контрол над въздушното пространство“.
Двете бази „може с пълно основание да бъдат смятани за миротворчески. Основната им задача не е да осигуряват руското надмощие над цял Кавказ и Закавказието, а да възпират евентуални агресивни стремежи срещу Абхазия и Южна Осетия и да гарантират защита на руските граждани, каквито има доста в тези републики“, заявява „Росийская газета“.
Междувременно „Москва подаде иск срещу Тбилиси в Международния наказателен съд“, съобщава „Комсомолская правда“. В навечерието на годишнината от нападението на Грузия срещу Южна Осетия руският Следствен комитет се отчете за разследването на наказателното дело за геноцид и масови убийства на руски граждани по време на тази агресия. Сензации нямаше. Руските следователи за пореден път потвърдиха неща, известни отдавна и признати вече не само в Европа, но и в САЩ, пише вестникът.
„Нападението срещу Южна Осетия с цел да бъдат ликвидирани осетинското население на територията на републиката и руските миротворци в зоната на грузинско-южноосетинския конфликт е било планирано и организирано директно от висшето политическо и военно ръководство на Грузия“, цитира „Комсомолская правда“ извода на руското следствие.
Негови данни за броя на убитите, ранените и лишени от подслон мирни жители на Южна Осетия, за „убити от грузински войници 10 и ранени 40 руски военнослужещи – миротворци“, както и констатации за щетите, са изпратени до прокурора на Международния наказателен съд, който разследва престъпления срещу мира и сигурността на човечеството, заявил Следственият комитет. Изданието вижда тук „адекватен отговор, даден на грузинското ръководство, което и до днес се опитва да представи Русия като агресор“.
Разследването на 600 жалби от 60 селища не е установило престъпления на руски военни в Грузия, твърди всекидневникът. Международният наказателен съд е приключил аналитичната проверка на материалите и скоро се очаква да вземе решение дали да започне разследване, твърди „Комерсант“. Така че може да се сбъдне пожеланието на Дмитрий Медведев лидерите на Грузия да бъдат пратени на международен трибунал, забелязва вестникът. Негови събеседници в руските ресорни ведомства обаче не са убедени, че ще се стигне до съд. За разлика от Грузия Русия не е ратифицирала Римския статут на Международния наказателен съд, посочва един от чиновниците.
Ако главният му прокурор Луис Морено-Окампо откаже да разследва делото, „нямаме инструменти, за да накараме Международния наказателен съд да започне да прави нещо“, признава руският служител. Освен това, според статута му този съд разследва военни престъпления в големи мащаби. „В случаите с Югославия, Руанда, Либия, Уганда, Конго и Судан ставаше дума за хиляди жертви. В случая с Южна Осетия не е сигурно, че съдът ще сметне броя на жертвите за достатъчен“, посочва събеседникът на „Комерсант“.
Руските въоръжени сили изгубиха през август 2008 г. около 67 души, армията на Южна Осетия – близо 90. Според Следствения комитет, били са убити и 134 мирни жители. Генералният прокурор на Южна Осетия Таймураз Хугаев спомена за 1694 загинали, но това не бе доказано. От грузинска страна загинаха 184 служители на силови ведомства и към 240 мирни граждани, пояснява вестникът. Същевременно Грузия също настоява Международният наказателен съд да образува дело срещу Русия, посочва той, като се позовава на Хатуна Иосава, която оглавява пресслужбата на министерството на правосъдието в Тбилиси.
БТА