Гневни, без възможности, в социалните мрежи – какво кара младите да се бунтуват

Ройтерс

Размириците в Лондон. Снимка: ЕПА/БТА

Млади, лишени от възможности, гневни на системата и феноменално бързо организиращи се с помощта на социалните мрежи, лондонските размирници показват някои от характерните черти на продемократичните демонстранти от Арабската пролет. Докато хората в Близкия изток излязоха на улицата с надеждата за положителна промяна, насилието във Великобритания е почти нихилистко и се изразява в плячкосване, в бърз изблик на онази публичност и сила, за която младежите от бедните централни квартали смятат, че отдавна са били лишени.

В резултат на финансовата криза в света едно цяло поколение от млади хора може да се окаже с възможности, доста по-ниски от въжделенията им, при това до такава степен, че е възможно те напълно да изгубят всяка надежда за бъдещето си. В развития свят кризата означава, че те почти неизменно се сблъскват с по-малко възможности за работа и не толкова добре платени първоначални позиции на всяко ниво – от местата за висшисти до нискоквалифицираната работа. Помощите и подкрепата за образованието също намаляват.

В развиващия се свят икономическите възможности може все още да растат, но очакванията често нарастват още по-бързо. Младите сега са още по-неудовлетворени заради икономическия спад. В застаряващите икономики младите трябва освен това да финансират все по-скъпо струващите социални помощи.
Независимо дали това разочарование подхранва политически протести, екстремизма или просто обикновената престъпност и презрението към закона, продължаващите битки, разрушения и палежи в Лондон – едни от най-сериозните в Западна Европа от десетилетия – сочат, че политиката и протестите може да станат още по-заплашителни в идните години.

„Жалко е да се гледа това, но децата нямат работа, нямат бъдеще, а и икономиите влошиха положението“, каза електроинженерът от Хакни Ейдриън Антъни Бърнс, на 39 години. „Тези деца са от друго, различно от нашето поколение и просто не ги е грижа. Само гледайте, всичко едва започва“. Онези почти спонтанни размирици, които избухнаха в Тотнъм в събота, съвсем не са нещо ново. Заради подобно недоволство пламнаха размириците в бедните предградия по периферията на Париж през 2005 г., бунтовете срещу ниското ниво на социалните услуги в бедните общини в Южна Африка и други улични протести – от Китай до Латинска Америка.

Два фактора обаче може сега да действат като мощен катализатор – възходът на социалните медии, които позволяват бърза организация, дебалансираща властите, и икономическите промени, които задълбочават вече съществуващите трудности. В Северна Африка по-рано тази година капката, заради която преля чашата, бяха бързо растящите цени на храните и гневът към властите, изразен чрез самозапалването на тунизиец, продавач на зеленчуци. В опита си да потушат протестите със сила и контрол върху интернет правителствата само разпалиха огъня.

Подстрекателска кампания в социалните медии

Вече съществуващите социални проблеми във Великобритания бяха задълбочени от първите мерки за икономии, в това число от закриването на „несъществени“ държавни учреждения като младежките клубове, и последвалия гняв към предполагаемия опит да се прикрие полицейска стрелба.

Бурна подстрекателска кампания в социалните медии – извършена предимно чрез използване на смартфони Блекбъри и полукодираната им система за съобщения – както и мащабното отразяване в медиите изглежда възпламениха размириците, така както отразяването по сателитните телевизии и в Туитър на протестите в Египет предизвика подобни събития другаде.

„Действително изглежда така, сякаш социалните медии променят баланса на силите между държавата и индивида“, независимо дали това се изразява в смяна на режима в Кайро или във вандализъм в Тотнъм“, каза Джон Басет, бивш високопоставен служител в британската служба за електронно разузнаване, който сега е старши сътрудник в лондонския Кралски институт на обединените въоръжени сили. „Имаме ново поколение, което е доста „на ти“ със социалните медии, и друго поколение от правоохранители и държавни служители, които не са толкова уверени в този свят“.

В десетилетията на икономическо процъфтяване правителствата отвръщаха на бунтовете или с увеличаване на бюджета за силите за сигурност или чрез наливане на пари в последствие в засегнатите райони. За много страни подобен подход сега е доста по-труден, тъй като им е трудно да успокоят пазарите, настоявайки за икономии. В Гърция, Испания, Италия и другаде най-вече младите хора са начело на протестите, макар без онова насилие и разрушения, които виждаме в Лондон. Някои твърдят, че дори може да се говори за потомствено нарастване на социалния гняв.

Лятото на недоволството

„Зад всички тези събития стои същото онова чувство на недоволство, особено у младите, които имат енергията да излязат и да се бунтуват. Не става въпрос само за Великобритания“, каза Луиз Тагар, анализатор за Европа, работеща за базираната в Лондон консултантска компания АКЕ. „Ако властите не решат въпросите, които стоят зад тези събития, има реална опасност да станем свидетели на още бунтове“.

Хората на власт все още имат някои възможности. Лондонската полиция вече апелира към родителите на младежите да овладеят децата си. Някои експерти казват, че работата чрез вече съществуващи семейни и общностни структури може да се окаже най-добрата надежда, но по същество е нужно да се направи още много.

Самите социални медии може да предложат някои краткосрочни решения. Лондончани използваха Туитър, за да организират спонтанни почиствания след размириците, а друг уебсайт публикува снимки на предполагаеми мародери, за да бъдат разпознати от обществеността. Една ясна поука от Арабската пролет изглежда е изводът, че смазването на недоволството чрез прекомерна сила може просто да не даде резултат. Дори убийствата на стотици хора от сирийските сили за сигурност не са достатъчни, за да смаже прореформаторското въстание там.

„Правителството трябва да ангажира младите чрез социалните медии и представителите на общностите“, каза Питър Бъзи, социален психолог и икономист бихейвиорист с опит в бедните квартали, който сега работи за психотерапевтичната консултантска компания „Сенс ъв селф“. „То трябва да изпрати послание на надежда и ангажираност. Много от днешните проблеми отразяват липсата на истинска социално-икономическа и културна интеграция, което води до лишения и на практика до манталитета на гетото“.

Накратко казано, полицията, бизнесът и политиците може да нямат друг избор, освен да се готвят за по-големи улични бунтове. Събития като Олимпийските игри в Лондон идната година или предстоящите партийни конференции във Великобритания, които са в централни райони на градовете, ще трябва да вземат предвид риска от неочаквани, светкавични размирици.

„За това има и икономически, и политически причини, но не може всъщност да ги наречете политически“, каза Карина О`Райли, анализатор на европейската сигурност в „Ай Ейч Ес Джейнс“. „Тези действия са нихилистични и престъпни. Става въпрос за млади хора, често пъти много млади, които са разгневени, бедни и са открили, че могат да вършат това безнаказано“.

БТА