Версия: Войната между Китай и САЩ започва по море
Правда.ру
Китай продължава стремително да засилва военната си мощ. На 10 август влезе в строя първият китайски самолетоносач „Ши Лан“. И това е само началото на амбициозната китайска програма за укрепване на военноморския флот. Срещу кого може всъщност да бъдат насочени самолетоносачите на Небесната империя?
Военното засилване на Китай по море трябва да се разглежда в общия контекст на растящата китайска мощ. Според чуждестранни експерти, още през 2008 г. Китай е заел второ място в света по обем на военните разходи след САЩ.
Днес китайският военноморски флот също е смятан за втори по мощ след американския. До момента се твърдеше, че той засега не би могъл да надделее в глобален сблъсък с този на Щатите. Както се знае, количествените показатели не гарантират победа. Още повече, че голяма част от бойните кораби на Китай са остарели и имат нужда от подмяна или поне сериозна модернизация.
Китай изобщо нямаше собствени самолетоносачи, докато само ударните ядрени авионосци на САЩ вече са 11 и скоро предстои да бъде спуснат на вода още един. Американско-китайските отношения започнаха да се изострят още в края на 80-те успоредно с упадъка и краха на Съветския съюз.
По време на студената война основен съперник на САЩ в Тихия океан бе СССР, а днес мястото му е заето от Китай. Още тогава обаче китайското комунистическо ръководство мечтаеше Небесната империя да измести „съветските ревизионисти“. Естествено ставаше дума Китай да увеличи своя дял не само в световната икономика, но и в международната политика.
Необходимо бе китайските амбиции да се подкрепят с модерни въоръжени сили, а военноморският флот заема специално място сред тях. Наличието на корабни ударни групи, включващи самолетоносачи и способни да решават задачи за защита на стратегическите интереси далеч от родните брегове, е неотменим признак на всяка свръхдържава.
Аналитиците на Пентагона разработиха още през 2000 г. документ, наречен „Азия-2025“, в който бяха разгледани пет сценария за въоръжен конфликт между САЩ и Китай. Според американски военни експерти, дотогава Небесната империя ще е в състояние да хвърли ръкавицата на Америка, тъй като се очаква нейният военноикономически потенциал да надхвърли мощта на САЩ.
Китайските приготовления не останаха незабелязани в Щатите. През 2000 г. Пентагонът директно заяви в доклад до Конгреса, че КНР засилва военната си мощ и се готви за евентуална война със САЩ за Тайван. Според военни експерти, „ако се наложи САЩ да бранят Тайван, Китай ще задейства всички необходими средства, за да нанесе големи щети на противната страна“. Както са подчертавали американски военни, курсът към форсирана модернизация и засилване на военноморския флот бе поет от Пекин след бомбардировката на посолството му в Белград през 1999 г.
Освен „тайванския въпрос“, Китай има впрочем и други, също тъй остри проблеми. Сред тях са спорът с Япония за островите Сенкаку (на китайски Дяоюй), с Виетнам – заради Параселските острови (на китайски Сиша – б. р.) и накрая, борбата за стратегически важния архипелаг Спратли (на китайски Нанша – б. р.) с няколко държави от Югоизточна Азия наведнъж. Естествено зад гърба на мнозина противници на Китай стоят САЩ.
Нарастващото напрежение край бреговете на Небесната империя личи и от динамиката в сблъсъците между американски и китайски военни моряци. През 1996 г. например американска авионосна група влезе в твърде остра конфронтация с китайския военноморски флот край Тайван. Международни военни експерти признаха, че това едва не е довело до сериозен сблъсък между двете велики сили. Според американски документи, военните моряци на САЩ са попречили тогава на китайски бойни кораби да приближат тайванските брегове, като се наложило да изстрелят предупредително няколко ракети.
Десет години след това – през октомври 2006 г., много шум предизвика един инцидент край японския остров Окинава. Неочаквано за американците, на разстояние за торпедна атака от ударния самолетоносач „Кити Хоук“, изплава на повърхността китайска подводница клас „Сън“, останала извън полезрението на охраняващите кораби. В бойни условия това би означавало, че американският самолетоносач е торпилиран.
Тази ситуация нагледно демонстрира нарасналата боеспособност на китайските военноморски сили. Дотогава се смяташе, че подводниците на Китай са твърде шумни, за да останат незабелязани от модерните американски акустически системи. Наложи се обаче американците да преразгледат своите оценки.
Година по-късно, през ноември 2007 г., в Тайванския проток почти две денонощия бяха изправени едни срещу други ударна авионосна група от американския флот и военни кораби на Китай. По данни от американски източници, Пентагонът за пореден път е бил принуден да възпира китайските военни моряци, запътили се към тайванския бряг. А през юни 2009 г. в Южнокитайско море китайска субмарина, набрала пълна скорост, отнесе радиолокаторна антена на американски ескадрен миноносец, който също не успял навреме да я открие.
През последните две години учудващо редовно стават морски инциденти в района на китайския остров Хайнан, където са базирани атомни подводници. Налага се китайските военни моряци периодично да пъдят прекомерно любопитните си колеги от САЩ.
Колкото до Китай, щом вече има собствени самолетоносачи, това ясно говори за амбициите му в Световния океан. И днес виждаме само началото. Небесната империя се готви да разположи своя военноморска база в Индийския океан – на територия, предоставена от съюзника й Пакистан. Което вече е съвсем истинско предизвикателство към САЩ, обявили Персийския залив за зона на своите стратегически интереси.
Пряка последица от нарасналата мощ на китайските военноморски сили обаче е оръжейната надпревара със съседните страни. Дейността по програмата за самолетоносачи не остана незабелязана в Индия, която също видимо засилва военния си флот. Стига да посочим, че в началото на идната година се очаква да бъде спуснат на вода първият индийски самолетоносач. Виетнам също значително укрепва своя военноморски флот, въвеждайки в експлоатация нови подводници.
Засилването на китайската мощ по море безспорно тревожи и Русия, тъй като Небесната империя на крие амбициите си във връзка с подялбата на арктическите богатства, при все че няма директен излаз към Арктика.
Ще отбележим, че Пекин няма намерение да се задоволи само с един самолетоносач. Въвеждането му в строя е само началото на амбициозна програма за построяване на подобни кораби, чието осъществяване фактически започна още през 1985 г., с покупката на бракувания австралийски „Мелбърн“. Скелетът на първия китайски самолетоносач също бе купен в чужбина – от Украйна. Занапред обаче нови кораби от този клас ще се строят само в доковете на Небесната империя.
В момента там се работи върху още два самолетоносача, които ще бъдат спуснати на вода до 2015 г. Засега обаче те доста ще отстъпват по характеристики на американските кораби, носещи самолети. Стига да посочим, че ще бъдат въоръжени не с атомни, а с паротурбинни двигатели.
През 2015 г. впрочем китайците се канят да започнат строежа на пълноценен ядрен ударен самолетоносач, който да не отстъпва на съответните американски кораби. Според военни експерти от САЩ, Китай ще построи общо поне пет подобни самолетоносача. Това за пореден път подчертава, че става просто невъзможно да се говори с него от позиция на силата. Какво ще могат да изправят насреща САЩ? С оглед на днешните им финансови проблеми въпросът остава открит.
БТА