Крахът на демократичните лидери

в.Гардиън

След бунтовете в Лондон. Снимка: ЕПА/БТА

Финансова криза, хакване на телефони, а сега и размирици. Там, където някога може и да сме усещали гняв, сега можем да усетим само безсилие. Сърцето ти се свива, когато видиш снимките – на жена, скачаща от горяща сграда, на собственици на семеен магазин, гледащи как трудът на живота им се превръща в пепел, при вида на бандита, отварящ раницата, която е все още на гърба на ранения тийнейджър и грабещ от нея това, което има вътре. Сърцето ти се свива при гледката на хората, съсипващи местата, където поне някои от тях живеят.

Има още нещо, което усещаш, гледайки тези снимки, и което ни става все по-познатo, особено през 2011 г., годината, в която новините отказаха да спрат. То се нарича безсилие. Най-обезпокоителните съобщения са за полицаи, отдръпнали се назад, очевидно безсилни да спрат хората, докато те унищожават, и подпалват, и крадат. Доста обезкуражаващо е да виждаме тези, които очакваме да ни пазят, неспособни и в отстъпление. Прочетете коментарите и съобщенията в Туитър с искания, че „това трябва да спре“ или дори грабителите „да бъдат застрелвани на място“, и ще забележите признаците на един безсилен гняв, отчаяното желание на някого да направи нещо.

Проблемът е, че започваме да свикваме с това усещане. Новината, бореща се за място в емисиите, беше за световната финансова криза, придружена от бурни колебания на фондовите борси в Лондон и из цяла Европа. В един момент водещият индекс на Лондонската фондова борса FTSE-100 спадна с 5 процента, след предишните големи сривове в Лондон и Ню Йорк. И отново тези, които са на власт, изглеждат безсилни да се противопоставят.

В понеделник Барак Обама, по всеобщо мнение заемащ най-могъщия пост в света, се опита да намали загубите – настоявайки,че САЩ винаги ще бъдат държава с кредитен рейтинг „ААА“ – но това не помогна. Сривът на Уолстрийт продължи. В Брюксел миналия месец европейските лидери се събраха, за да водят борба с кризата в Еврозоната, хвърляйки в нея всичко, с което разполагат – това донесе точно две седмици на спокойствие на пазарите, преди отново проблемите да се завърнат. Ако имаше някакво успокоение в последните дни, то дойде от действията на неизбраните – и обикновено печално нерешителни – хора от Европейската централна банка ЕЦБ .

Присъдата на пазарите, в Европа и САЩ, изглежда гласи, че избраните правителства не могат да направят това, което трябва да бъде направено. Всъщност това беше възгледът, който доведе до понижаването на кредитния рейтинг на САЩ от страна на агенция Стандард енд Пуърс, която им отне статута на държава с рейтинг ААА. Нужен бе само един поглед върху ситуацията на Капитолия – където републиканците със задоволство държаха американската икономика като заложник, когато отказваха да вдигнат тавана на американския дълг – за да се стигне до извода, че американската система е станала твърде нефункционална, за да бъде надеждна или поне полезна.

Естествено политическата класа във всяка страна се противопоставя на такава изобличаваща оценка. Оттук следват и ритуалните призиви към министрите и лондонския кмет да прекъснат отпуските си, а също и парламентът да се събере на извънредна сесия – два хода, основаващи се на надеждата, че политиците могат да овладеят проблема и да го разрешат. Докато пиша тази статия, никой не знае какво ще донесе нощта на вторник срещу сряда, но има мнозина, които – макар че са съгласни, че Дейвид Камерън и Борис Джонсън трябва да се върнат от отпуската си, ако не друго само заради самата поява – таят съмнения доколко политиците ще променят нещо.

Скептицизмът спрямо способността на демократичните политици – оттам и на самата демократична политика – намери особен отглас у самите вандали. Несъмнено никой освен държавните медии в Иран не ги нарича „протестиращи“, но дори и „размирници“ звучи неправилно, съдържайки намек за политически намерения. За някои, особено в началото на безредиците в Тотнъм, беше ясно, че в тях има и политическо измерение, понеже полицията беше основната мишена на техния гняв. Но много от подражателските действия из Лондон, а и другаде, не са продиктувани от нищо друго освен от опортюнистичното желание да откраднеш и да ти се размине.

Удивително е, че мишените не бяха кметства или, да кажем, централата на Консервативната партия, щурмувана от студентите миналия ноември – а клонове на „Диксънс“ , „Бутс“ и „Карфон уеърхаус“. Ако са отправяли някакво политическо послание, то то е, че политиката няма значение.

И докато отвращението от грабежите обхвана широки обществени слоеве, както и двете водещи партии (мнозина либерали признават, че грозните гледки на вандализъм са ги абонирали за „Дейли мейл“ – крайнодесен, ксенофобски вестник – бел.ред.), усещането за безпомощност сред политиците е също толкова широко разпространено. Един много важен аспект на скандала с проникването в телефони беше разкритието, че тези, които може би си мислим, че упражняват власт – полиция и политици – всъщност са паднали по гръб пред неизбрана медийна корпорация. Самата власт на „Нюз корпорейшън“ контрастираше с малодушното поведение на тези, на които се доверяваме да се грижат за нас.

Дори и да не са много годините, когато е имало подобно задръстване с новини, както през 2011 г., беди имаше и преди това, като 1981 г. беше очевиден прецедент. Но в предишни времена на нестабилност битуваше схващането, че ако политическата власт е в други ръце, или ако институциите от ключово значение като полицията променят поведението си, нещата ще се оправят. Сега единственият лъч на оптимизъм идва са отделни прояви на комунални действия, като например колективното разчистване на опустошените обекти, които вече започна в Лондон. Самите демократични институции изглеждат слаби и съсипани.

Иронията на всичко това е, че извън Великобритания, Европа и САЩ, голямата новинарска история на 2011 г. бе Арабската пролет, когато хората в Сирия, Йемен и извън тях, излязоха по улиците. Изглежда, че точно когато тези страни искат инструментите на демокрацията, ние ги държим ръждясващи и притъпени в нашите ръце.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.