Дъновистите си присвояват района около хижа „Седемте езера“
Комендантка казва на туристи: Това е наше място, ние го стопанисваме
Б. р. Следващите редове са от фоторепортера Люлин Стаменов, дългогодишен журналист във в. “Новинар”, сега на свободна практика. Той е известен и като запален планинар. При поход из Рила в последните дни той се сблъсква с дъновисти, които са обсебили района около 7-те езера, преди наближаващия им празник – Нова година по техния календар на 17 август. Целият район всяка година по това време
е изпълнен с палатки, а горе до езерото “Бъбрека” хиляди дъновисти от България и чужбина играят своя танц паневритмия. След празненствата по случай Нова година след палатковите лагери и нашествието дъновисти остават купчини боклуци. Доброволци ги събират, но не могат 100%, а временните палаткови лагери накърняват природата.
Онзи ден се качихме на Рила – на хижа „Седемте езера“, където се намира второто езеро. Там обикновено се събират дъновистите – от хижата до склона всичко беше с палатки. И ние си потърсихме място там, но изобщо нямаше къде да се разпъне още една палатка.
Изкачихме целия склон и стигнахме до върха – там от край време има една каменна маса, дълга 10-15 метра, тя си е на дъновистите, но сега до нея са изникнали две дървени бараки, в доста суров вид. Това все пак е височина 2200-2300 метра, но те си направили пункт да се черпят и си продават някакви неща.
Отидохме с един приятел да питаме за кафе. И като ни се развикаха – “Какво искате, това да не ви е бар!” Аз още не бях схванал, че това са на дъновистите бараки. После моят приятел си запали цигара. Жената от бараките пристигна още по-ядосана и продължи да крещи – “Това да не е бар тука, какво правите тук, какви сте вие, и цигари пушите, и кафе търсите, как може такова нещо, това е наше място!” Представи се като Няголова, комендант на лагера. Викам – “Какво значи ваше, да не сте го купили?” “Ами, наше е, ние го стопанисваме, имаме и документ.”
Имали разрешение от министърката Нона Караджова, мястото било тяхно, било силно духовно място. Казах й, че знам много добре какво е мястото, но откъде-накъде само те ще го използват? Взе да вика какви били тия фотоапарати, нямали сме право да снимаме, щяла да извика полиция.
С какво право? И защо да не може да снимаме природата и планината? Излиза, че дъновисти направо са го обсебили това място и си го смятат за своя собственост. И никой не може да стъпи там. Или като отиде, трябва да се съобразява с техните закони. Долу имаше опъната лента и разбрахме, че събират по десет лева от палатка. Имаше една табелка, която беше обозначила лагера и там прочетох, че могат само до три дена да седят палатките, а те са се настанали месец преди това, доколкото разбрах.
За питейна вода има един единствен извор, който те също са го приватизирали и там денонощно има опашка от хора с туби. Аз си налях направо от реката, защото и там водата е кристално чиста, но онази от извора била златна, върху камъка, от който излиза, има нарисувана котва.
Около всеки храст са направени кръгове от камъни, трупат камъни, разни фигури правят. Но това е биосферен резерват, трябва да се пази, те правят някакви кръгове, пишат по скалите, което също си е намеса в природата. За биосферен резерват е недопустимо.
Но това не е най-важното, въпросът е, че някои там не търпят инакомислещи и стават скандали. Ползват мястото като свое. Само те да са там и всички с тях да се съобразяват. По принцип нямам лошо мнение за дъновистите. Два пъти съм правил репортажи за тях с колеги, съвсем позитивни. Но сега те се капсулират. Не допускат външен човек. А планината е за всички.
По камъните те изписват разни дъновистки мъдрости. Една от тях гласи: „Отворете си сърцето за доброто“. Препоръчвам им да си следват постулатите.