Ще се разпадне ли Сирия след Асад?

Правда.ру

Сирийската държава може би ще престане да съществува. Облаците над Сирия се сгъстиха и всеки момент ще се развихри истинска буря. Враждебни на Дамаск арабски телевизии от страните около Персийския залив разпространяват вече карта на бъдеща „Сирия след Асад“, на която няма единна сирийска държава. На нейно място са изобразени няколко държавни формирования: кюрдско на север, друзко на юг и сунитско – в центъра.

„Правда“ писа вече за различни варианти Сирия да бъде унищожена (вж. статията „Революциите погребват идеята за Арабски халифат“). Защо обаче точно сега чухме да се говори за тези планове с пълен глас? Вероятно защото в близките месеци ще видим кулминацията на сирийската драма – противниците на Дамаск съзряха в последната декларация на Съвета за сигурност на ООН от 11 август един вид картбланш за охулване на Асад.

Съветът осъди действията на официален Дамаск, започнал да въвежда ред в размирните градове, и настоя „незабавно да бъдат прекратени убийствата на мирни граждани и масовите арести на опозиционери“.

Британският заместник-посланик в ООН Филип Парам изтъкна, че документът е приет след анализ на обстановката в Сирия. Ще припомним, че седмица по-рано Съветът даде на режима на Башар Асад седем дни, за да изпълни изискванията на „международната общност“, след което се канеше да вземе решение за по-нататъшни действия по сирийския въпрос.

Не на последно място причина бяха събраните от правозащитници „факти на масов терор срещу сирийското население от страна на режима на Асад“. Правозащитниците умоляваха „световната общност“ да вземе по-решителни мерки спрямо Асад, който „все тъй унищожава своя народ“. Осведомителните агенции цитират техни твърдения, че на 11 август хора от сирийските силови структури „стреляли безразборно по жителите на квартал Баба Амро (в град Хомс) и убили 11 души“.

И сега Дамаск е застрашен от къде по-сериозни неприятности. Никой не се и съмняваше, че на 11 август Съветът за сигурност ще приеме антисирийска декларация. Защото Башар Асад вярно прецени ситуацията и отказа да направи отстъпки, които биха заплашили с кървав хаос и разпадане страната му. Та нали ако бе преговарял с ислямистите, както настоя „международната общност“, фактически щеше да капитулира пред екстремистите.

Той използва отпуснатите му седем дни, за да въведе ред в Хама – основната крепост на ислямизма в Сирия. Скоро ще приключи и специалната операция срещу терористите в друг център на конфронтацията, Дейр аз Зур.

Последното заседание на Съвета за сигурност накара мнозина сирийци да говорят, че Русия, на чиято защита толкова разчитаха, не е оправдала надеждите им. Естествено, решенията на Съвета за Сирия нямат задължителен характер.

Това впрочем вече няма значение. Най-важното е, че Западът намери соломоново решение, благодарение на което Русия – съюзник на Сирия, не се възползва от правото на вето при обсъждането на сирийския проблем и . . . осъди действията на Асад за борба срещу „опозицията“.

Москва официално демонстрира солидарност с онези, които рязко осъждат действията на Асад. Което развързва ръцете на противниците на Сирия. За Брюксел и Вашингтон основното бе да се спазят формалностите. Останалото е въпрос на техника. Най-важното е, че виждаме Башар Асад вече заклеймен като чудовище, заплашващо „демократичните стремежи на народа“.

Как всъщност Западът успя да склони и огъне до нужното положение тъй верния сякаш съюзник на Сирия? Американците не разкриват всички тайни. Говорителката на Държавния департамент Виктория Нюланд обаче осветли някои нюанси: „Поддържахме тясна координация с Русия по въпроса за Сирия. Когато външният министър на Руската федерация Сергей Лавров беше тук (във Вашингтон – бел. на „Правда“) в средата на юли, обсъдихме много теми“.

Доста е показателно, че Западът продължи враждебните действия срещу Сирия, без да изчаква какво ще отсъди Съветът за сигурност. Това за пореден път показва, че Брюксел и Вашингтон от самото начало са замисляли хайка срещу сирийския „звяр“.

И ето, чуха се вече ловджийски рогове: под предлог, че Асад е продължил да ликвидира бандитски формирования в Хама и след 4 август, Евросъюзът разшири санкциите срещу 30 представители на сирийските власти. Забранено им е по-специално да влизат в ЕС, замразени са и банковите им сметки в европейски държави.

САЩ бранят „демокрацията в Сирия“ с още по-голяма решителност. На 9 август официален Вашингтон заяви, че смята да обяви сирийския президент за нелегитимен, и след два дни изпълни заплахата си. После ефектът бе засилен с нови санкции срещу Сирия, засегнали най-голямата банка в страната – Commercial Bank of Syria, а също и телекомуникационната компания Syriatel. Всички сметки на тези дружества в американски банки ще бъдат замразени, забранено е с тях да сътрудничат физически и юридически лица от САЩ.

Според министерството на финансите във Вашингтон, мерките са „насочени срещу финансовата инфраструктура, подкрепяща противоправните действия на режима на Башар Асад“.

Безспорно може много да се разсъждава кой заслужава да бъде лишен от легитимност – Башар Асад, който брани страната си от въоръжени бандити и ислямисти, или Барак Обама, който изтребва твърде успешно афганистанци и иракчани. Важното е, че натискът рязко се засилва, скоро след като Дамаск започна наистина да прави реформи и да подготвя многопартийни избори в страната.

И ето че за Сирия положението се влошава от ден на ден. Стига да споменем позицията на Турция, чийто премиер Ердоган апелира за по-решителни действия спрямо Дамаск, тъй като ужким „в Сирия държавата насочва оръжие срещу своя народ“.

На страната на Запада застанаха и много арабски държави. Действията на официален Дамаск бяха остро осъдени от Арабската лига, чийто генерален секретар Набил ал Араби настоя сирийските власти „незабавно да спрат всички силови действия и операции на силите за сигурност спрямо граждански лица“. Дни преди това Саудитска Арабия, Кувейт и Бахрейн отзоваха посланиците си от Дамаск. А египетският представител в Арабската лига предупреди Сирия, че ако не се вслуша в осъдителните гласове, ще бъде заплашена от чуждестранна намеса.

Впрочем за Сирия нещата не са толкова безнадеждни. Най-важното е, че Асад успя да издържи психическата атака на своите противници. И по всичко личи, че след гласуването за Либия е бил морално подготвен за „странното поведение“ на бившите си съюзници.

А плановете за подялба на сирийските земи, излъчени от „Ал Арабия“, може да скарат помежду им хищниците, налитащи да разкъсат Сирия. Турция в никой случай не би допуснала появата на независима кюрдска държава. Ердоган има собствени проекти за бъдещето на „Сирия без Асад“, различни от тези на Запада.

БТА