Какво да се прави със Северно Косово

Преди да продължи диалогът между Сърбия и Косово в Брюксел, прищинските медии пишат за възможни решения на кризата в Косово. Изчаквайки да продължи диалогът между Белград и Прищина на 5 септември в Брюксел, когато те отново ще се опитат да се договорят за митническия печат, сърбите от северната част на Косово по предпазливост запазват барикадата в Рударе.

Косовският министър на вътрешните работи Байрам Реджепи очаква силите на НАТО КейФОР да загубят търпение със сърбите и оповестява, че до края на август или в началото на септември в Ярине или Бърняк би могла да бъде установена косовска митница.Политическият анализатор Душан Янич твърди, че във връзка с митническия печат няма неизвестни неща. ЕС ще получи сръбското съгласие и за печата, и за митницата, след което няма много да се интересува от бъдещето на диалога, казва Янич. Той заяви пред „Данас“ , че преговарящите от Белград не искат да признаят, че преди това са приели, а след това са отхвърлили митническия печат, и сега „подготвят обществеността“.

Според информациите, с които разполагам, за севера на Косово е било разговаряно в Брюксел, а настояването на прищинските медии за възможни решения показва, че тамошното обществено мнение, макар и дирижирано, е по-прогресивно от това в Белград, което се занимава със защита на позицията на Борислав Стефанович.

В северната част на Косово се води битка за рудните богатства и енергетиката, което е важно за европейското бъдеще на Сърбия. Белград още не е разбрал това, макар да има срок до 1 ноември да задвижи конкретна инициатива във връзка със северната част на областта, освен подялбата. Най-добра възможност за това дава заседанието на Съвета за сигурност на ООН, подчертава Душан Янич.

Той казва, че за северната част на Косово, според списъка с теми на посредника на ЕС за техническия диалог между Белград и Прищина, би трябвало да се разговаря и в рамките на въпроса за институциите, което би намалило сръбското пространство за маневриране, тъй като статутът на севера би бил решаван в рамките на плана на Марти Ахтисаари или вариации на тази тема.

Янич посочва, че Белград би трябвало да отвори темата на северната част на Косово чрез въпроса за децентрализацията, който Съветът за сигурност на ООН задвижи още през 2002 г. По думите му децентрализацията на Косово е в мандата на ЮНМИК и ОССЕ, а не на Европейската комисия, която е представена от Робърт Купър, което създава възможност по тази тема да се разговаря на отделен форум. Янич предупреждава, че Прищина ще направи всичко, за да не се стигне до това, поради което чрез медиите оказва натиск върху САЩ да свършат вместо нея работата.

По повод написаното от прищинския вестник „Зъри“, че международната общност е предложила на Косово да даде на севера специален статут, Борислав Стефанович, ръководител на екипа на Сърбия за диалога с Прищина, заяви, че Белград не е разговарял за автономията на севера на Косово. Стефанович твърди, че тази тема не е отворена.

Позовавайки се на неназован дипломатически източник, „Коха диторе“ твърди, че ЕС подготвя план, според който сръбските общини на север биха имали общ механизъм – регионален съвет, чрез който сами да взимат решения, както и че биха получили известна степен на финансова самостоятелност. Определен процент от митническите такси на пунктовете със Сърбия би означавал финансова автономия.

Специалният статут на северната част на Косово под властта на Прищина е най-голямата глупост. Сърбите от северната част на Косово чрез становища на парламентите на четири сръбски общини и Съвета на сръбските общини в Косово ще съобщи на Белград кои са нашите „червени линии“ в разговорите за севера, казва за „Данас“ Марко Якшич, заместник-председател на Съвета на сръбските общини и функционер от Демократическата партия на Сърбия.

Якшич твърди, че Белград е намалил разпростирането на сръбската съпротива върху цяло Косово, така, че вкарал сърбите, които живеят южно от река Ибър, в косовските институции. Той предупреждава, че специалният статут, предвиден в преговорите, които води ЕС, с времето ще изчезне.

Зачестилите изявления на високопоставени официални лица за запазването на държавата Сърбия в северната част на Косово създаде чувство на изоставеност сред политическите представители на сърбите южно от река Ибър.

Рада Трайкович, депутат от Единната сръбска листа в косовския парламент и директор на Дома на здравето в Грачаница, смята, че в политиката на Белград съществува тенденция за пренебрегване на някои части на областта, с което сред народа се предизвиква „взаимна враждебност“. Като пример тя посочва липсата на лекарства в сръбските среди южно от река Ибър, която не тревожи никого, макар да е предизвикана от кризата в северната част на Косово.

Държавата трябва да реагира заради пунктовете Ярине и Бърняк, но проблемът е, че никой не се бунтува против митницата в южната, албанска част на Косовска Митровица, където основно претърсват и пътническите коли, и пътниците и се късат сръбските им документи. Полицията край Вучитрън е поставена само за да тормози сърбите. Била съм очевидец на това как късат на деца и пакет „Зрънчо“ само защото е сръбска стока, изтъква Трайкович.

Тя смята, че оптимистичното в тази ситуация е, че албанското население не приема агресивната реторика на косовския премиер Хашим Тачи. Трайкович изтъква, че Тачи е изнервен заради обявеното разследване на търговията с човешки органи, ареста на Фатмир Лимай, както и заради натиска на големите косовски бизнесмени, които търпят щети заради ембаргото върху вноса от централна Сърбия.

След като сърбите южно от река Ибър участваха в косовските избори, влязоха в косовските институции и имат министри в правителството на Косово, проблемите с митниците не само в южната част на Митровица, но и в останалите пунктове трябва да се решават с Прищина, смята Марко Якшич.

Борислав Стефанович и държавният секретар в министерството за Косово Оливер Иванович заявиха за „Данас“, че заради актуалната криза вниманието е насочено на север, а държавата Сърбия иска да остане в цяло Косово. Иванович каза, че на преговорите в Брюксел по време на решаването на въпроса за митниците ще се държи сметка и за сърбите, и за граничните пунктове южно от река Ибър.

БТА