Социалните мрежи подлагат на изпитание властите

Ройтерс

Политици, бизнесмени и правителства трябва бързо да се адаптират към социалните медии, които жестоко ускоряват новинарския поток и позволяват на слухове за размирици и банкови сривове да се разпространяват със скоростта на светлината. В четвъртък британският премиер Дейвид Камерън заплаши временно да блокира платформи като например приложението за чат на Блекбъри (Blackberry messaging), използвано за координиране на грабежите и размириците. Опитът от Арабската пролет обаче показва, че този подход е обречен на провал.

За някои от най-влиятелните страни в света, залогът едва ли може да бъде по-висок. За известно време размириците във Великобритания направиха неуправляеми части от Лондон и други градове и повдигнаха сериозни въпроси колко ще издържи правителствената стратегия за строги икономии. Свалянето на президентите на Тунис и Египет с помощта на подхранвани от медиите революции обезпокои китайските ръководители, които разчитат на усъвършенствана система за „интернет авторитаризъм“, която да контролира онлайн дебата и да избегне подобно развитие на събитията.

Но дори и някои ветерани специалисти в областта на сигурността предупреждават, че подобни опити не само ще се провалят, а и ще застрашат властта на онези, които се опитат да го направят. Те предупреждават, че блокирането на интернет при египетския президент Хосни Мубарак само изкара още хора по улиците.

„Използването на социалните медии при размириците изглежда като промяна в правилата на играта, но всеки опит да се упражнява държавен контрол най-вероятно ще се провали“, смята Джон Басет, бивш високопоставен служител в правителствена разузнавателна агенция, а сега сътрудник в Кралския институт на обединените въоръжени сили в Лондон. „В крайна сметка онези правителства, които се опитват да действат по старите модели за контрол вероятно няма да успеят, ще изгубят легитимност и уважение в очите на населението“, отбелязва Басет. Според него наблюдаването на мрежите за разузнавателна информация е било полезно, тъй като е насърчило отделни лица и общности да съобщават за потенциални нарушители на обществения ред.

Повечето експерти по комуникации отбелязват, че институциите трябва да се научат да използват подобни платформи, за да могат самите те да моделират събитията. И това трябва да стане бързо. Каролин Саприел, специалист консултант в Брюксел, която съветва многонационални компании за кризите, изтъква, че ключът за фирмите е да използват платформи като Туитър, за да навлязат бързо в дадена тема и да не губят контрол. „Днес най-различни кризи започват и се развиват със скоростта на светлината“, отбелязва Сеприъл. „Вече няма съмнение, че пътят да разкажеш своята версия на историята е чрез социалните медии, и то не като реакция, а изпреварващо, стратегически планирано и извършвано от специалисти, които работят нонстоп“, допълва тя.

Компанията „Нюз корпорейшън“ на Рупърт Мърдок разбра и си плати за това миналия месец. Онлайн кампания в Туитър, която имаше за цел да убеди рекламодателите да се оттеглят от скандалния „Нюз ъв дъ уърлд“ набра скорост толкова бързо, че вестникът бе закрит само за няколко дни. Твърденията, че вестникът е проникнал в гласовите пощи на телефони и е плащал за информация от полицията не само накърни и за в бъдеще репутацията на Нюз корп., но и на голяма част от британските институции, смятани за твърде близки с магната Мърдок.

В момент, когато финансовите пазари са по-взривоопасни от когато и да било, това е даденост, която банките може би е добре да имат предвид. Миналата седмица, точно както при срива през 2008 г., банковите акции се колебаеха толкова силно заради слухове, че самите институции често не успяваха навреме да отрекат информацията.

Мъчително разбраха това и някои британски полицейски сили, особено лондонската полиция, може би защото няколко високопоставени служители напуснаха миналия месец след скандала с „Нюз ъв дъ уърлд“. Други полицейски сили, като тези в Манчестър, много по-бързо съобразиха да използват Туитър, за да ангажират местните жители и публикуваха снимки на крадци във Фейсбук, които да бъдат идентифицирани от обществеността.

Докато много британски политици, включително Камерън, който бе на почивка в Тоскана, запазиха красноречиво мълчание за ролята на социалните мрежи в първите дни на размириците, някои от тях бяха похвалени, че ги използват успешно. „Туитър наистина доказа ключовата си роля тук“, заяви Дейвид Лий, анализатор по западноевропейски въпроси в консултантската фирма „Контрол рискс“ (Control Risks). „Ако не друго, това е начин да те видят, че правиш нещо. Има депутати, които градят репутации и кариери чрез сайта“, допълни той.

Депутатката от североизточен Лондон Стела Крийзи отхвърли слуховете за размирици в нейния избирателен район, съобщаваше какво се случва в действителност, координираше усилията на хората и се опитваше да спре самоволните опити за защита. „Ако искате да помогнете на полицията, попитайте я как“, написа тя в открито съобщение до един избирател. „Да тичаш побеснял с бейзболна бухалка не помага“.

В друго съобщение, очевидно изпратено от Камарата на общините, депутатката лейбъристка заяви, че да се обвинява Туитър за безредиците е безумие. Това мнение се споделя от няколко членове на управляващата Консервативна партия на Камерън, която вече се безпокои, че заплахата с цензура може да бъде колосална политическа грешка.

„Платформи като Туитър помогнаха на местни жители и на полицията да проследят проблемните хора и да поддържат контакт със службите“, заяви сътрудник на Консервативната партия и предупреди, че начинът, по който Камерън се справи с безредиците може да определи оставащата част от управлението му. „Това може да бъде неговата Катрина или Фолклендски острови“, отбеляза сътрудникът.

БТА