Защо помощите не спират глада в Африка

ДПА

Снимка: айфууд

Въпреки безчетните милиони долари, които бяха похарчени за хуманитарни помощи през изминалите десет години, непрекъснато нарастващото население на Африканския рог отново изпитва масов недостиг на храна. Населението на Етиопия, например, въпреки годините на суша, глад, болести и война, нарасна от 31 милиона през 1973 г. до над 80 милиона души днес, според Световната банка. „Бедността провокира нарастване на населението“, каза Адам Роджърс от Програмата на ООН за развитие.

Сушата е пряка причина за последната криза, тъй като разрушава стопанствата и повишава главоломно цените на храните. Но хуманитарни работници коментират, че засушаванията на Запад не причиняват тежки хуманитарни катастрофи. Въпреки това в Сомалия и Етиопия сушата винаги обрича на смърт, отчасти защото не се прави достатъчно за увеличаване на хранителните доставки и икономическите перспективи.

„Много хуманитарни организации са там от 40 години и вършат едно и също в продължение на 40 години. Те не могат да твърдят, че са полезни“, казва Линда Полман, автор на книгата „Военни игри, историята на помощите и войната в съвремието“. Полман, която е журналист от Холандия, казва, че помощите стигат само колкото хората да не умрат от глад.

Служители на ООН са съгласни, че продължаващата жестока криза, довела 12 милиона хора на ръба на гладна смърт, не може да се дължи само на климатичните промени. „Трябва да работим повече са свръзване на хуманитарните помощи с възстановяването и развитието. Не само ние в ООН, но всички свързани с хуманитарната помощ“, призна Хафид Шекир от Фонда на ООН за населението. Шекир твърди, че спешната помощ често пъти не е подкрепяна от дългосрочни проекти за решаване на съществените проблеми. В районите, които са най-силно засегнати от настоящия недостиг на храна, много момичета се женят твърде млади и не прилагат семейно планиране, отбеляза той.

Раждат се голям брой деца, които не получават качествено образование и работа. Слабото развитие означава, че стопанствата не произвеждат достатъчно храна. В целия Африкански рог ограниченото мислене има тежки последици, които на свой ред изискват още спешна помощ в един омагьосан кръг. „Но не можете да се каже – да умрат още деца, преди да започнем да се развиваме“, каза Роджърс от Програмата на ООН за разивитие, който е против спирането на животоспасяващите помощи. Неуспешните правителства обаче означават страдание за гражданите.

„Най-лошо е в Сомалия“, каза Лука Алинови, директор на мисията на Организацията на ООН за прехраната и земеделието (ФАО) в страната, в която от 20 години бушува гражданска война. Липсата на централно правителство в Сомалия означава незначителни инвестиции в селското стопанство. И на други места в региона недостигът на храна също можеше да бъде избегнат.

„Местата, които са в най-тежко положение в тези страни, са райони с най-малко иневстиции в селското стопанство“, каза Алинови. Етиопия е относително по-добре, защото инвестира в храни и водоснабдяване, учейки се от злочестото си минало, а жените в селата прилагат в по-голяма степен семейно планиране. „В Кения кризата е причинена основно от човека“, каза Алън Макдоналд от хуманитарната агенция Оксфам. „Най-силно засегнатите райони са онези, които са били хронично пренебрегвани“.

С нарастването на населението страните трябва или да произвеждат, или да внасят повече храни, но Алинови от ФАО предупреждава да не се разчита единствено на чужди помощи или покупки. Глобалните пазари на храни са нестабилни и цените често се повишават. Средствата за помощи често са преразглеждат в западни столици, които се борят с икономически трудности. Помощите от чужбина също вредят на вътрешните пазари.

От омагьосания кръг може да се излезе, ако развиващите се страни и донорите започнат да инвестират в укрепване на държавните институции, а не в изпращането на спешни помощи. Тогава здравеопазването, селското стопанство и образованието ще започнат едновременно да се подобряват, сочат хуманитарни експерти. Шекир от Фонда на ООН за населението дава пример с грижата за младите майки, за да покаже как това ще се случи.

„Ако подобрим достъпа до майчино здравеопазване и репродуктивно здраве, ще подобрим достъпа до семейно планиране“, каза той. Това е по-вероятно да стане, ако момичетата имат качествено образование, бъдат информирани за избора пред тях и отложат женитбата за по-късна възраст. „Има обаче много спънки“, каза той, тъй като въпросът е спорен.

Полман твърди, че някои религиозни групи – независимо дали донори от Запада или получатели – са против сериозно прилагане на програми за семейно планиране. Опасенията на африканските страни от чужда намеса в най-интимните им дела като репродуктивността, също създават политическо напрежение.

Шекир твърди, че има напредък и отбелязва, че в Мароко, въпреки че е мюсюлманска страна, правителството е на път да въведе цялостни програми за майчино здравеопазване. Той се надява това да се превърне в пример, а не да остане изключение.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.