Аз, Бойко. Как създадох Вселената

Из "Аз, Бойко" от сценаристите на Слави

Краси Радков като Бойко Б. Илюстрация от книгата

„В тая книга съм разказал сичко за сички неща. Ей тва кълбо, къде го виждате на снимката, съм го направил с тия две ръце. Тва океани, континенти, планини, реки, сичко. От – до. Направих го кълбото, резнах му лентичката, ама бех сам. Нема кой едно „конграчулейшънс” да ми каже. Та се наложи да направя и хора. Първо направих Цецо, после сички останали… А накрая направих и тая книга, в която съм разказал най-важните моменти от моя живот и от живота на други велики хора. Четете я внимателно и си водете бележки, щото после ше се изпитваме.”

Аз и Вселената

Вселената и човешката глупост са безкрайни.
Алберт Айнщайн
Нито едно от двете не е безкрайно. Безкраен съм само аз.
Бойко Б.

В началото немаше нищо. Бехме само аз и нищото. И все пак аз бех малко по-голем от нищото. Но иначе – пълна скука. Като пръднеш, и ехото се носи с векове, но нема кой да му се възхити. А и след третата пръдня става същото. Пълна скука. Затова си казах: „Оо, Бойко! Създай Вселената. Нещо да цъка там и да се върти.“ Бех малко нагъл към себе си. Можех да кажа: „Милий и великий Бойко Борисов! Бъди така добър, както си и невероятен, и вземи, че създай Вселената. Да има после какво да пише оня тъпак Дъглас Адамс и да има на какво да се дзвери Коперник.“

Речено – сторено. Запретнах ръкави и казах едно: „Бум!“ И ето ти го Големия взрив, ето ти я Вселената. Тук е моментът да опровергая онова първолаче в астрофизиката Карл Сейгън, дето се бараше, че знае всичко за произхода на Космоса. Знае ми дедовия! Дедо не е имал Космос. Дедо е имал една нивичка край Банкя, една малка бахчица, която комунистите са му я взели. Както и да е. Аз още имам прашинки от Големия взрив по сакото си. Само дето вие сега на тия прашинки им викате астероиди. И едно петънце ми остана от Големия взрив – по старата пожарникарска шуба. Всъщност Вселената като такава е горе-долу толкова голема – колкото това петънце.

Пръкнах аз Вселената и веднага се появиха криминални проблеми. Имаше и други големи взривове. Нароиха се първите космически групировки. Страхотни проблеми създаваха Големата мечка, Малката мечка, брат им Мечо Пух, братя Галеви, братя Галилео Галилееви. Секви междузвездни гастрольори. Казах си Ибахти Пипоните Они че ме Нервират! Съкратено ИПОН. Набързо им организирах една космическа каратека и им свих сармите. Междувременно се наложи да създам и сармите, за да може да се изразявам по този иначе толкова симпатичен литературен начин. Най-добре се справих с Големата мечка. Отидох при него и му викам: „Дай една цигара, ше те еба у звездата!“ Той се залиса да бърка в джоба си и оттам аз – едно уширо маваши, ичи гери, деректно карате у гушата, и Големата мечка се пръсна на звезди. Които блещукат и до днес.

По едно време си викам: „Това с Вселената ми дойде малко на баир – лозе!“ Требва да създам некой, на който да делегирам малко права и задължения. И понеже тогава си немах Цецо, Данчето Фандъкова и останалите съсели, се принудих да си направя некой солташак. И кой, кой да е тоя, онче, бонче, счупено пиронче, Господ ще е тоя. Прас – плеснах аз с ръце, – и ето ти го Дедо Боже. С дълга бела брада и шлифер. Шлифера му го дадох, за да се различава от Дедо Коледа. Тоя шлифер между другото още е у нас, щото Господ си го забрави, като се беше напил за една Ханука. Щото ние с него празниците си ги тачиме и си ги поливаме – Ханука, Байрам, Джулай морнинг, Великден и Богоявление.

Всъщност празникът Богоявление възникна, като му казах веднъж на Бог: „Яви се при мене по спешност, бе, бомбе!“ Веднага щом пръкнах Господ, аз му казах: „Ей, чш! Падни за педесе!“ И така се появи първото слово и първото число. Господ се просна за педесе, обаче аз му викам: „Остави, имаш желание. Дай да се захващаме за работа.“ Щото във Вселената има некои недовършени неща – магистрала Тракия, Млечния път, а черните дупки гълтат толкова асфалт, че направо не знам кво ше ги правиме. Стегай чепиците, Господи, опичай си акъла, че ще създаваме света. А бюджета на Столична голяма община не е кой знае къв. Още тогава имах кметски мераци, та се заглеждах по общинските бюджети. Но това е друга история.

И така Господ реши да вложи малко творчество и създаде първо Рая. Нещастник! Намерил ми детската книжка с избрани фокуси от мистър Сенко и фокус-мокус – те ти го Рая. Викам му: „Тва има ли Акт 16, бе? Ток, вода, прокарано ли е?“ За малко щех да забравя да ви кажа, че Господ Рая щеше да ми го създаде на оная ми работа, ако аз преди това не бех създал първата планета. Планета Пайнер. Конструира ми я първият инженер, който създадох – инженер Митко Димитров. Талантливо момче – ей така, от едното чака-рака я направи, планетата.

Но да се върнем на Рая. Гледам мота се там некакъв гол пергиш и гледа тъпо. С една дълга коса, разбираш ли, нещо средно между хипар и Коцето Калки. Питам го: „Къв си ти, бе?“ Вика ми: „Аз съм първият човек – Адам!“ Ох-о-о, имаме си отворко! Викам му – ти ли си първият човек, бе? И му хвърлих първия кьотек. Знаете – уширо маваши, ичи гери и директно карате. Обаче тоя път не в гушата, а в ребрата. В резултат на което – средна телесна повреда и едно ребро го нема.

И Господ, без да ме пита, да го вземе това ребро и да направи първата жена. А му бех казал: „Божка! Тука ако намериш едно ребро из храсталака – искам да ми сготвиш свинско с ребърца!“ А той – понеже не му се готвело, сглобил Ева. И ми се хвали. Вика: „Направих първата жена!“ Лелеее, как ме нервира. Да й беше турил малко силикон у циците! Направил това, направил онова. Викам му: „Ти нали Адам го направи от кал? Аз ако се бех хванал, щех да го направя от газобетон.“ А за първата жена кво ми се фука?! Кво като е направил първата жена?! Аз бех направил нулевата жена. Но понеже по навик запълвам всички дупки, и тая не можа да се размножава. Та я шитнах за манекен у ЦУМ.

Еми, горе-долу това е за създаването на Вселената. Требва да ви кажа, че Айнщайн много сбърка. Като каза, че има паралелни вселени, аз му викам: „Ти кво искаш да кажеш? Че има и паралелни Бойко Борисовци ли, бе Айн ли си, Цвайн ли си, Щайн ли си?“ И му теглих един шут у брадата… Затова днес всички познавате Айнщайн като Стивън Хокинг. Търкул, търкул у инвалидната количка и айде сега обяснявай за Космоса. Дето аз съм го направил.

Откъс от книгата „Аз, Бойко“, написана от сценаристите на „Шоуто на Слави“, подготвена от ИК „Сиела“. Виж още Как Бойко Б. разказва приказки

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.