Триполи се готви за финалната завеса за Кадафи

в. Телеграф

Войната в Либия досега бе пример за фалстарт и пропуснати срокове. Сега обаче, когато бунтовниците влязоха в ключовия град Зауия, изолирайки потенциално режима на Кадафи в Триполи, конфликтът навлезе в решителната си фаза и то навреме. Кампанията с въздушните удари, чиято цел бе да накара Муамар Кадафи да спре да убива собствените си граждани, започна в средата на март с големите надежди, че режимът няма да доживее до началото на лятото.

Френският президент Никола Саркози беше наредил бойните действия да приключат до Деня на Бастилията. Но въздушните атаки не успяха да нанесат съкрушителния удар и французите изпаднаха в паника – хвърлиха оръжия на бунтовниците. 14 юли дойде и отмина, а Бясното куче на Близкия изток все още е в бункера си.

Юли ще остане в историята като спад в кампанията. Америка намали максимално приноса си до поддържаща роля. Дейвид Камерън се оказа заложник на авантюра, предприета след лоши съвети, на авантюра, която противоречи на идеята за съкращаване на средствата за отбрана и за намаляване на военните ангажименти в чужбина. Докато хората на Кадафи протакаха преговорите за уреждане на конфликта, британският външен министър Уилям Хейг мрачно се съгласи, че Кадафи може да остане в Либия, ако бъде свален от власт. Две европейски сили се изправиха пред политически вододел, когато Камерън и Саркози се опитаха да наложат смяна на режима с военни сили в средиземноморския си заден двор.

Но Даунинг стрийт, Елисейският дворец и бунтовниците съюзници от Преходния национален съвет всъщност удвоиха залога. На 1 август започна рамазанът и бяха подновени яростните атаки срещу Кадафи. Натовските бомбардировки и разполагането на военни в контролираната от правителството територия станаха ужасяващо интензивни. Докато стоях на балкона на хотел в Триполи преди седмица, на по-малко от миля от мен избухнаха големи взривове. Нощното небе се изпълни с пламъци – гореше оръжеен склад в университет, а пряко попадение по кораб на пристанището в Триполи постави началото на ракетен обстрел на столицата. Това имаше благоприятен ефект, особено след като нападението опроверга очакванията, че НАТО ще намали атаките заради религиозното значение на рамазана.

На следващата сутрин имаше осезаема промяна в поведението на лоялните на режима сили. Всеотдайността в защитата на Кадафи отстъпи пред сериозни разговори за онова, което може да се случи. Мъж разказа как учил съпругата си да борави с автомат, в случай че бъде заплашена с изнасилване при падането на града. По-млади мъже заявиха, че скоро ще тръгнат към фронта, за да защитават лидера, но обещанията звучаха неубедително. Отслабващата способност на режима да мобилизира привържениците си стана очевидна миналия петък вечерта, след като само 100 души се явиха на митинг, който се очакваше да събере един милион.

Освен това недоволството от Кадафи несъмнено се засили заради недостига на електричество и гориво. Онези, които по пазарите се осмеляваха да изразяват съмнения, не критикуваха НАТО за трудностите, както призовава пропагандната машина на Кадафи. Вместо това либийската средна класа започна да изразява възмущение, че Кадафи отново тласка страната към международна изолация. Либийците все още наистина се страхуват, че ислямските фундаменталисти ще си извоюват господстващи позиции, но безмълвното мнозинство в Триполи вече е готово да приветства напредването на бунтовниците.

И така, кога ще приключи кампанията? Камерън продължава да отказва да посочва дата и настоява, както и Саркози, че НАТО ще продължи военните си действия, докато Кадафи си отиде. Натрупа се и добра инерция от комбинацията от модерната смъртоносна въздушна сила и способността на бунтовниците да завлядават и удържат завзетите територии. Нападението през уикенда на крайбрежния път откъм западните планини показва, че привържениците на Кадафи ще бъдат изолирани в Триполи. Бунтовници напредват и на изток, което заплашва да прекъсне връзката с войските му на фронтовата линия.

Скоро Кадафи няма да има друг избор освен да направи последно усилие да демонстрира властта си в един обсаден град. Не е изключена и кръвопролитна развръзка още преди хитрият диктатор да отбележи на 1 септември 42 години от идването си на власт. Тече усилена подготовка Триполи да бъде превърнат в море от зелени знамена. Огромни кранове издигат платформа за направен в Китай транспарант на Кадафи, който според някои оценки е най-големият, произвеждан някога. Подходяща заключителна сцена ще бъде постерът да бъде разкъсан на парчета, които вятърът да разнесе и това да се види на телевизионните екрани в цял свят.

Въпреки нежеланието си да определя график, НАТО все пак има краен срок, тъй като до края на септември трябва да удължи мандата за продължаване на въздушните удари. Някои скептици, включително Италия, в чиито въздушни бази са базирани бомбардировачите, заплашват да прекратят кампанията. Със сегашното темпо на напредък този аргумент трябва да бъде изместен от подробно планиране на едно стабилно правителство след Кадафи – проект, в който преобладава пожелателно мислене и половинчати мерки. Свалянето на Кадафи ще бъде важно постижение, което ще спаси международната репутация на Камерън и Саркози.

Тези двама малко вероятни воини обаче няма да имат време да се насладят на победата. Защото ако Либия след Кадафи не бъде управлявана добре или стане убежище на различни полеви командири и ислямски фундаменталисти, историята ще бъде суров съдия на военния им авантюризъм.

БТА