Ще пропуснат ли САЩ шанса си в Северна Африка и Близкия изток?

в. Вашингтон пост

На път сме да пропуснем историческа възможност да отстоим интересите на САЩ.

Близкият изток и Северна Африка са в период на политически и икономически преход. Някои от тези преходи идват след драматични революционни промени – в Тунис, Египет и, надявам се, в Либия, Сирия и накрая – в Иран. Някои от тях ще дойдат – ако имаме късмет – без нуждата от революционни промени, напр. в Йордания, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и, да се надяваме, в Бахрейн. В тези държави просветените монарси и напредничавите управници разполагат с възможността да оглавят политическите и икономическите реформи и да отворят своите общества към по-голямо участие в политиката и икономиката съучастие. Това сякаш вече става в Мароко.

Такива периоди на преход са се случвали и преди. След Втората световна война САЩ помогнаха на Япония и Германия да изградят своето бъдеще, основано на политическа демокрация и пазарна икономика, което доведе до безпрецедентен период на мир и икономическо благоденствие в Европа и Азия. В Централна и Източна Европа след Студената война САЩ и ЕС работиха заедно в подкрепа на подобен преход. Тези страни сега са неделима част от Европа, свободни и в мир.

Имаме подобна възможност в Близкия изток и Северна Африка. Ще бъде бурно и понякога опасно. Арабското пробуждане ще породи сезони на надежди и периоди на отчаяние. Но връщане назад няма. Експериментът с авторитаризъм в региона, който нашата държава и много други подкрепяха в името на стабилността, се провали. Той лиши хората от надежди и създаде развъдник на терористи. Това бе урокът от 11 септември 2001 г.

Американците, целият народ, трябва да подкрепят стремежа към по-голяма свобода, демокрация, справедливост и човешко достойнство в региона. Нашата нация бе основана върху вярата, че „всички мъже [и жени] са създадени равни…, дарени от своя Създател с някои неотменими права… на живот, свобода и стремеж към щастие“. Ние вярваме, че свободните, демократичните общества по-добре удовлетворяват нуждите на своите народи, че е по-малко вероятно да заплашват своите съседи, че са неподходящо място за набиране на терористи и в крайна сметка са по-стабилни. Голямото предизвикателство и възможност за нас е да помогнем на хората от Близкия изток и Северна Африка да преминат към свобода, демокрация и благоденствие.

Ние знаем как да помогне за изграждането на инфраструктурата на демокрацията: честни избори, свободни медии и върховенство на закона. Ние знаем кака да помогнем за стабилизирането на икономиката, за създаването на свободни пазари и насърчаване на външната търговия и инвестициите, които могат да осигурят по-добър икономически живот. Но нашата държава не е показала още организираността или ангажираността, необходими за извличане на ползите от тази историческа възможност.

Това не е въпрос на колосални суми американски пари или самостоятелни усилия на САЩ. Нашата страна не може да си позволи това, а и ситуацията не го налага. Глобални организация като Международния валутен фонд, както и регионални банки и богатите на петрол арабски страни могат да оглавят процеса за стабилизиране на постреволюционните икономики. Експерти икономисти могат да помогнат за установяването на рамките за ефективни пазарни отношения. Големи международни компании (много от тях базирани в САЩ) и техните европейски и регионални партньори богат да бъдат източник на преки чуждестранни инвестиции, които да създадат работни места в региона и търсене на стоки и услуги, които също могат да доведат до разкриване на работни места. Международни и неправителствени организации – някои от които с правителствена подкрепа – могат да помогнат за изграждането на демократична инфраструктура.

Този подход засяга и регионалната политика. Близкият изток не би желал правителството на САЩ да има там голяма намеса. Може би политически по-приемлива би била помощта на международни организации, европейски държави или съседни страни. Помощта на частния сектор, благотворителни организации и неправителствени организации ще бъде още по-добре дошла.

Ролята на американското правителство е да помогна за организирането на „изчерпателен подход“ от страна на нашата и други държави, като бъдат обединени и координирани разнообразните усилия. Но на първо място правителството на САЩ трябва да организира себе си. Президентът трябва да назначи упълномощен служител, който да докладва на него пряко (или косвено чрез Държавния секретар) и да работи само по тази задача. Служителят трябва да създаде малък междуведомствен екип, който да координира всички значими правителствени агенции в една насока. Още по-важно е този служител да излиза навън и да насърчава дейностите на различни неправителствени общности, чиито принос вероятно би бил още по-важен за преследваните цели.

Това са усилия, които си струва да бъдат положени. Знаем цената на провалените следреволюционни преходи. Въстанието от 1979 г. срещу шаха на Иран бе в името на свободата и демокрацията. Но скоро то бе присвоено от радикален ислямистки режим, който все още управлява и брутално потиска собствения си народ. Заради неговата подкрепа за терора, стремежа му към ядрено оръжие и диверсиите към съседите този режим е вече три десетилетия една от най-големите заплахи за нашата страна, за Израел и за арабските ни съюзници. Не можем да си позволим други провалени преходи в Близкия изток.

БТА

* Стивън Дж. Хедли е старши консултант във федералния Институт за мир (U.S. Institute of Peace), бил е съветник по националната сигурност в администрацията на Джордж У. Буш.