Ивайло Пашкулски: У нас истински пазар на изкуството няма
Кой се интересува от изобразително изкуство у нас? Само новобогаташи, които купуват стари майстори да си влагат парите? Какво правят съвременните художници? Кой обръща внимание на творчеството им? Това е темата на интервюто с художника Ивайло Пашкулски. Той обича да експериментира с керамика, дърво, камък. Има 11 самостоятелни изложби у нас и в чужбина. Списъкът с негови произведения наскоро се обогати и с лампи, чийто абажури са от плат и хартия. Особено интересни са неговите рисувани пластики, с които се опровергава разпространената представа, че скулптурите са обикновено черно-бели. Художникът припомня, че в древността хората са боядисвали направените от тях фигури на божества.
– Има ли пазар на изкуството у нас?
– Много е силно да се говори за подобно нещо в България. Особено в настоящия момент. В другите страни има, но у нас цари някакъв хаос, в който ние, производителите на арт продукта, се опитваме да оцеляваме по един или друг начин. Къде успяваме, къде не…
– Какво всъщност се случва?
– Ами не мога да отговоря точно на този въпрос. Появяват се галерии, изкарат няколко много силни години. После в един момент изчезват, не се знае какво става с тях. Не звучи нормално. Някои от водещите галерии се задържаха, но пък други доста известни се изпариха като дим – например „Кати“ на бул. „Руски“, до някогашното заведение „Варшава“. Не знам с какви пари се играеше там, но изведънж галерията изчезна и много хора бяха завлечени. За съжаление това не беше единичен случаи, имаше много такива. Но у нас няма галерии в истинския смисъл – да те промотират, да застават зад теб, както е в чужбина. Разбирам, че и на тях не им е лесно да оцеляват при липсата на търсене, но според мен на нашия пазар има някакви клики, които дърпат конците на всичко. А аз съм индивидуалист, не играя отборно с никой.
– Как оцеляваш при това положение?
– И аз не знам. Откакто съм завършил академията съм на свободна практика. Имаше един период с много свободни пари и нещата вървяха. Не искам да коментирам защо бяха свободни парите – говоря за периода, когато се създаваха частните банки и т. н. Тогава доста средства се вложиха в изкуство, макар че и там беше посочено какво точно да се купува. Докато сега има страх от подобни инвестиции. Всеки се бои да влага пари в рискови проекти, да не говорим за изкуството – което в днешния момент може да се сравни не с черешката на тортата, а с нейната костилка – нещо, без което елементарното съществуване е напълно възможно.
– Умеем ли да ценим родните творци?
– Не, за съжаление. Българите продължават да се прехласват по чуждите имена – независимо дали са истински или измислени. Не казвам, че всичко отвън е некачествено, но преклонението пред чуждото продължава да е огромно. А много от нещата, които пристигат при нас, са просто медиен балон – преекспониран и с изкуствено надута цена на автори или марки, които насищат пазара и не оставят място за нас, родените тук. Шумотевицата, която се вдига около лустросаните неща, на практика бавно ни убива. Ние, т. нар. свободни артисти, които нямаме пиар агнеции зад гърба си, просто не можем да се преборим с това. Другото, което ни остава е да изпълняваме поръчки. По време на тази криза по някакво чудо имах поръчки, но все по-дълги стават периодите, когато оставам без работа. И приемам вече всякакви поръчки, разбира се, опитвайки да отстоявам себе си, за да може да оцелявам финансово. Човек малко или много почва да се съобразява с клиента и в това няма нищо лошо. Но е хубаво да отстоява и себе си, защото моята работа е да обуча малко или много клиента да възприема света по друг начин, не този, който му се предлага навсякъде – повърхностен, лустросан…
– Кои хора си купуват картини?
– Не мога да обрисувам средния ползвател на изкуство, ако мога така да се изразя. Имало е хора, които с огромно желание са си купували неща, които на практика не могли да си позволят. И това е бил един искрен акт, на който винаги съм се възхищавал, защото аз самият много трудно бих могъл да направя подобна крачка. Но в същото време съм имал и съвсем други клиенти.
В последно време хората се понаучиха да разбират от „пазаруване на изкуство“. Но съществува и друга вълна – на някои хора, продължават да им подсказват какво да купуват и те стават все повече и повече – пиарът върши работа по някакъв начин. На това може да се противодейства само ако се промени мисленето на хората, които са потенциални ползватели на изкуство, за да си си кажат те: ето това ми трябва. Но подобен процес е много е труден.
Разбира се, в сферата на изкуството има и хубави неща – театърът, киното се развиват много добре в момента. От времето на късния социализъм не съм виждал такъв подем и това ме радва. Но в нашата сфера спадът е много голям. Не става въпрос за мен или за друг колега, а за всички.