Кой ще управлява Либия?

Ройтерс

Триполи въстана и най-неясно сега е не дали режимът на Муамар Кадафи ще оцелее, а дали бунтовниците могат да предотвратят изпадането на Либия в хаос, след като той си отиде. Несъмнено краят на Кадафи наближава. Малки групи бунтовници се бият във вътрешността на столицата, а по-големи бунтовнически части си проправят път към града, така че вождът ветеран е подложен на безпрецедентен натиск – дни преди годишнината от преврата, довел го на власт на 1 септември 1969 г.

Ако приемем, че Кадафи наистина падне, бунтовниците ще трябва бързо да запълнят управленския вакуум. Основната бунтовническа група, базирана в Бенгази, Източна Либия, се състои от дезертирали бивши министри и дългогодишни видни опозиционери, представляващи най-различни политически позиции, включително арабски националисти, ислямисти, секуларисти, социалисти и бизнесмени. Техните военни сили далеч не са единни, те са кърпеж от въоръжени групи, бивши войници и наемни милиции, включително самозвани квартални банди и бивши членове на ислямистка партизанска групировка, унищожена от Кадафи през 90-те години на миналия век.

Предизвикателствата, пред които са изправени, ще са гигантски. Икономиката е в смут, комуникациите са разрушени, държавните услуги не функционират, а тежко въоръжените групировки вероятно ще продължат свободно да съществуват. Засега обаче главното бунтовническо ръководство разполага със скромен управленски опит. Разкъсван от партизанщина, Преходният национален съвет (ПНС) се бореше да донесе сигурност на районите, които контролира. Анализатори, изследващи опозицията, казват, че военното досие на ПНС е толкова безлично, че някои бунтовнически групировки в други части на страната не искат да имат нищо общо със съвета.

Ще се проявят ли тези разногласия, когато бунтовниците поемат контрол? „Те са много загрижени да се избегне втори Ирак и да се осъществи плавен и ясен политически преход, но на практика може да настане голяма бъркотия“, казва Оливър Майлс, бивш британски посланик в Либия.

Необходимост от „бащински фигури“

Нещо, което би било от полза, е бърза победа в Триполи. Това вероятно би подобрило политическата обстановка в бунтовническите редици, повишавайки шанса за гладък преход към епохата „след Кадафи“, смятат анализатори. Саад Джебар – живеещ във Великобритания алжирски юрист, който някога консултираше либийското правителство, казва, че би било полезно също в управлението да бъдат включени старейшини от цяла Либия, както и живеещи в изгнание – „уважавани хора с обществени и професионални позиции, които да играят ролята на бащи на нацията“.

Тяхната задача ще е да избегнат вакуума и да осигурят на либийците сплотяващ елемент. Необходимо е да се избегне вакуум (като този в Ирак след Саддам), така че постигнатото да може да се сподели от всички. „Хората от бунтовническия лагер действаха крайно отговорно. Опасностите на прехода са преувеличени“, казва Джебар.

ПНС употреби месеци в разработване на план за времето след Кадафи, предвиждащ установяване на конституционна власт и избори под надзора на ООН. Преминалият в опозиционния лагер либийски посланик Ареф Али Наяд каза пред репортери в Обединените арабски емирства, че в Дубай е заработил 70-членен Екип за стабилизиране на Либия. Неговата цел, обясни той, е да ръководи следвоенния преход, включително сферите на сигурността, здравеопазването, образованието и инфраструктурата.

„Очакваме след Кадафи силите за вътрешна и външна сигурност да останат на мястото си, те ще сменят единствено принадлежността си,“ каза Наяд. Екипът е подсигурил доставките на гориво след освобождението. Властите след падането на Кадафи ще съблюдават законността и няма да създават революционни съдилища, според Наяд. „Отмъщение няма да има“, подчертава той.

Западни дипломати отбелязаха, че плановете звучат обещаващо, макар че много неща остават несигурни. „ПНС работят здравата по планирането на Денят с главно „Д“, който може да настъпи и днес, макар че аз не съм убеден в това“, казва бившият британски посланик Майлс.

„Бунтовниците твърдят, че имат създаден комитет за управление на енергетиката, водите и полицията след Кадафи. Те са решени да излъчат посланието, че не се опитват да отстранят никого и няма да има борба за надмощие „Бенгази срещу Триполи“. ПНС казват, че ако отхвърлите онези, които са работили за Кадафи, ще отхвърлите цялото население. Това обаче до голяма степен са само думи и на този етап не е съвсем сигурно дали делата ще ги подкрепят“, отбелязва посланикът.

Дезертьорство в службите за сигурност?

Признак за разногласия сред бунтовниците се появи на 28 юли, когато беше убит военният командир на бунтовниците Абдел Фатах Юнис, след като бе задържан за разпит от своите. Опозиционни водачи свързаха убийството на Юнис с предани на Кадафи елементи, но започнаха да се ширят и предположения, че отговорни за смъртта му са негови съперници в лагера на опозицията. Възникнаха съмнения в лоялността му и въпроси доколко той – от некомпетентност или преднамерено – е отговорен за жалките постижения на бунта в източната част на страната, казват дипломати.

Опозиционният активист и журналист Ашур Шамис, който живее във Великобритания, казва, че причина за споровете е липсата на военен напредък на изток. Настъплението към Триполи означава, че тези проблеми сега избледняват. С надигането на Триполи динамиката в бунтовническия лагер ще се промени. ПНС се самообновява. Има голямо тичане напред-назад между Бенгази и Триполи. Има добри контакти“, допълва той.

Независимо дали е готов или не, ПНС вероятно ще е основният играч. Малки, намиращи се в изгнание опозиционни групи като Демократическата партия може да се ползват с подкрепата на западните столици, но е малко вероятно те да изиграят особено важна роля. Партията отстояваше позицията, че Либия известно време трябва да бъде управлявана от ООН, но според дипломати тази идея съдържа два недостатъка: либийците не желаят да ги управляват чужденци, а чужденците не искат да управляват Либия.

Последен отпор

Кадафи все още държи някои козове. Каналите за комуникации на неговите военни може и да са разрушени в страната, но ще бъдат най-запазени в столицата, а се смята че той има и много шпиони в града. Ако приемем, че Кадафи още е в Триполи, то все още има места, където да отиде, като родният му град Сирт на крайбрежието или Себха във вътрешността на страната.

За страничните наблюдатели обаче един от най-красноречивите показатели за рухването на режима е масовото дезертиране на верни на Кадафи хора като бившия му заместник Абдел Салам Джалуд. Анализатори казват, че Джалуд се е опитал да избяга поне три пъти след избухване на бунта. Кадафи обаче съвсем не бе изгубил способността си да държи приближените си в Либия против волята им.

Позовавайки се на източници в Либия и в изгнание, някои анализатори съобщават, че офицери от либийското разузнаване дезертират при бунтовниците. Анализаторите отбелязват, че ако това е вярно, то е добро предзнаменование за настъпването, поне за известно време, на политическа хармония в епохата след Кадафи. Годините на жестокост и нуждата от предотвратяване на евентуално връщане на Кадафи на власт ще обедини хората, казва Джебар. Въпросът е ще могат ли те да останат единни и след като той си отиде?

БТА