Защо безредиците отминаха Шотландия

в. Гардиън

Очаквах хаосът да обхване и Глазгоу, но различните начини на работа на полицията, градоустройство и поведение на бандите може да дадат обяснение защо това не се случи.

Когато на живо, в неспирния поток от новини, се разкриваха мащабите и ужаса на безредиците, както всеки друг от живеещите на този остров бях потресена. А когато насилието и грабежите се разпространиха на север, а новинарите съобщаваха имената на засегнатите градове, все едно биеха камбани – Бирмингам, Манчестър, Ливърпул, Бристъл, Нотингам – си помислих, че е само въпрос на време, преди към тях да бъде добавен още един град: Глазгоу.

Вече си представях кадрите от горящите Истърхауз и Дръмчапъл (крайни квартали на Глазгоу – бел. р.). Но минаха часове. После и дни, без най-големият град в Шотландия, или който и да е друг на север от границата, да бъде споменат. Като жител на Глазгоу разбира се почувствах облекчение, но същевременно и объркване. Защо Глазгоу не пламна?

Алекс Салмънд (премиерът на Шотландия – бел.р.), който никога не пропуска възможност да спечели евтино няколко точки, изглежда смяташе, че това е така, защото обществото в Шотландия е „различно“. Под „различно“ човек може да си помисли, че той е имал предвид „по-добро“. Това е глупав и рискован отговор, разбира се. Но нека извадим политиката от него – всъщност отговорът на това защо в Шотландия, по-специално в Глазгоу, нямаше безредици не трябва да се търси в Холируд или Уестминстър.

Привидно градът със сигурност щеше да пламне лесно. Ширеща се нищета и сериозен проблем с бандите? Налице. Рецесия, пораждаща безработица и лишения? Също. Потресаващо неравенство между бедни и богати? Отново да. И все пак градът си остана спокоен.

Някои коментатори предположиха, че това се дължи на относително успешната инициатива на полицията в Стратклайд (административен район в Шотландия, в който се намира Глазгоу – бел. р.) против бандите, вследствие на която се наблюдава спад от 50 процента на насилието сред тях в някои от най-тежко засегнатите райони в жилищните комплекси, намиращи се в източните и северни части на града.

Би било успокояващо да си помислим, че нещата стоят така, дори само защото това ще даде някаква надежда на жителите на Тотнъм, Хакни, Уинсън Грийн и други места. За съжаление причините, поради които бандите в Глазгоу не полудяха, са по-комплексни и по свой начин също толкова депресиращи.

Полицаите с опит в тази област казват, че естеството на насилието на бандите в Глазгоу е съвършено различно от това в Лондон и Манчестър. Като начало, преди всичко то се случва заради самия бой. Не заради наркотици, контрабанда на оръжие или заради блинг-културата (култура на свръхматериалност и показност, популяризирана от рап музиката – бел.р.) , а точно заради това, което полицаите на север от границата наричат насилие „за развлечение“.

Заради самото удоволствие от боя в стил „Портокал с часовников механизъм“. Огнестрелните оръжия не са често срещани в Глазгоу, но ножовете определено са, което само по себе си променя естеството на насилието.

Бандите в Глазгоу не са организирани на йерархичен принцип, както често пъти са тези в Лондон или Манчестър – на кого му трябва йерархия, когато всичко, което искаш да направиш, е да фраснеш противника си в лицето заради „самата тръпка“? Наркотиците, предпочитани от младите и ощетените в Глазгоу, също са от значение. Без значение, колко си силен физически, хероинът и прекомерната употреба на алкохол няма да те стимулират да станеш от дивана и да отидеш да извършваш грабежи на няколко мили разстояние.

Градоустройството също е важно. Това, което порази мнозина шотландци, когато гледаха безредиците, е фактът, че богаташите в Лондон живеят съвсем близо до голяма мизерия. В шотландските градове огромните жилищни комплекси са разположени предимно в покрайнините, далеч от оживените градски центрове и ясно отделени от богатите райони. Няма никакви търговски улици в комплексите, от които да се краде и придвижването изисква значителни усилия.

След това идва специфичното териториално разделение на бандите в Глазгоу. Често пъти гангстерите не могат да излязат отвъд улицата в жилищния комплекс, в който живеят, от страх да не бъдат пребити, камо ли да се скитат из други райони или да се осмелят да „слязат в града“. Бандите се мразят една друга доста повече, отколкото искат чифт маратонки или телевизор. Да подпалят своя район е немислимо – твърде опасно е от гледна точка на териториите.

Освен това те се мразят помежду си повече, отколкото мразят полицията. Положителното е, че полицейските сили в Шотландия не са обременени със същите расови предразсъдъци, както тези в Лондон и другите английски градове. Хлапетата не биват спирани и претърсвани заради цвета на кожата им.

Преобладаващата част от членовете на банди, разбира се, са бели. От 400 000 проверки, извършени при масираната акция на полицията в Стратклайд миналата година, не са постъпили никакви оплаквания. Какво ли не би дала Лондонската полиция, за да си размени мястото с шотландската предвид този резултат?

Един полицай, с когото говорих, имаше по-прозаично обяснение на това защо безредиците не обхванаха и Шотландия. „Дъждът беше пороен, библейски, валя дни наред“, каза той. „Какво, хлапакът ще напусне комфорта на своя Екс-Бокс и на бутилката си „Бъкфаст” (популярна във Великобритания марка вино, предпочитана от непълнолетните – бел. р.) заради това?“ Е, и това е аргумент.

БТА