Урокът от автомобилите с български номера

в. Ромъния либера

Когато наложи през 2007 г. таксата за първа регистрация на автомобилите, правителството Таричану нямаше представа какви извратени последствия ще има това. Официалната причина за таксата бе да се попречи на населяването на автопарка с таратайки. Всъщност правителството се поддаде на лобито на производителите и вносителите на автомобили, които не искаха да видят намалени продажбите си след премахването на таксата за внос. В допълнение държавата се радваше на инкасираните средства.

Всъщност „таратайките“, внесени от Западна Европа, подмладяваха средната възраст на автопарка в Румъния, а голяма част от парите бе върната след съдебни процеси, спечелени от платците. Единствените печеливши останаха вносителите на нови автомобили в ущърб на купувачите. Въпреки това правителството продължи битката срещу собствените си данъкоплатци с ярост, достойна за по-добра кауза. Всяко отхвърляне на съдебно ниво, на местно или европейско равнище, водеше до нова формулировка от страна на законодателите, а недоволството на данъкоплатците бе посрещано със суверенно пренебрежение.

Но ситуацията си отмъсти. Онова, което в началото изглеждаше като екзотично движение – регистрацията в България, започна да става норма. Най-голямата ирония е, че чрез тази процедура собствениците избягват не само таксата за регистрация, а и данъка за притежание на автомобил, който иначе не биха имали никакво намерение да осветлят. А втората голяма ирония е, че ако таксата бъде премахната, шофьорите нямат никаква мотивация да направят регистрацията в Румъния, дори и безплатно.

Заплахите сега нямат никаква стойност. Предполагаемото ограничаване на три месеца на срока, в който един автомобил може да пребивава в Румъния, крие два проблема: не съществува какъвто и да е регистър, въз основа на който да може да бъде доказано, че автомобилът е излязъл от страната в този интервал от време, и дори да съществуваше – заплахата категорично противоречи на принципите за свободно движение в ЕС. Още повече, че Румъния опитва по този начин да заобиколи отново, а не да спази, друг европейски принцип – този на свободното движение на стоките.

Тази заплаха на румънските власти би могла да послужи най-много за обезкуражаване на наивните данъкоплатци да не регистрират автомобилите си в България. Само дето наивниците намаляха: постоянното укриване на данъци накара данъкоплатците да осъзнаят, че имат повече права, отколкото са смятали, и че принудителната сила на една държава не съществува, освен ако едно критично мнозинство не е готово да й се подчинява. Точно с това критично мнозинство си играе таксата за първа регистрация.

Добрата новина е, че щетите не са много големи. Лошата е, че това е само началото. Държавата злоупотребява с всяка такса, за да прикрие липсата си на компетентност, а основните жертви са честните данъкоплатци, защото онези, които укриват данъци, са много по-трудни за залавяне.

Социалните осигуровки бяха увеличени с повече от три пункта от началото на 2009 г., което направи така, че облагането на труда (отнесено към общите отчисления от заплатите) да достигне до 45,5 процента – седмото най-високо равнище в Европа, и по-високо от това през 2004 г., когато все още бе в сила прогресивното подоходно облагане. Вече в Румъния социални осигуровки плащат само четири милиона души. От тях близо половината работят в бюджетни институции или в държавни компании, а още една четвърт обявяват само минимална заплата. По този начин само един милион души все още плащат данъците в размера, за който претендира държавата.

Данък добавена стойност нарасна до второто най-високо ниво в Европа в средата на 2010 г., в момент, когато бе необходимо едно намаляване на облагането, за да се подпомогне излизането на икономиката от рецесията. В случая на данъка върху печалбата, приспадането на разходите за автомобили и гориво бе ограничено през 2009 г., точно когато компаниите имаха по-голяма нужда от пари, а данъчните инспектори не се посвениха да кажат на проверяваните данъкоплатци, че би трябвало да се движат с градския транспорт, а не с такси. А „минималният“ данък (плащан независимо от регистрирането на печалба – бел. ред.), който през 2009 г. закри десетки хиляди фирми в Румъния, вероятно доведе до откриването на няколко хиляди в Кипър и в други офшорни зони.

И всичките тези мерки имаха почти нулеви последствия. С всичките увеличения на данъци и с цялата агресивност на данъчните, през първата половина на 2011 г. инкасираните данъци са били с няколко процента по-малко отколкото през първата половина на 2008 г., макар че БВП номинално е по-висок отколкото бе тогава.

Сценарият „български регистрации“ заплашва сега да удари публичните финанси на всички нива и почти нищо не е в състояние да спре тази тенденция. Може би само реорганизиране на данъчната система от нулата, с таксите, процедурите и целия персонал.

БТА