След Либия погледите се насочват към бунта в Сирия
Ройтерс
Падането на либийския лидер Муамар Кадафи вероятно ще фокусира вниманието на Запада към Сирия и насърчаването на протестите срещу президента Башар ал Асад. Рухването на управлението на Кадафи след шестмесечна гражданска война, в която бунтовниците се възползваха от санкциите срещу Кадафи – забранена за полети зона и въздушни удари на НАТО – може би са образец за шестмесечния бунт в Сирия и усилията на Асад да го потуши.
„Международната общност сега ще си помисли, че твърдата намеса в битката [в Сирия] ще е изход от ситуацията“, казва опозиционният деец Луай Хусейн. „Либия окрили Запада и той ще има по-голямо оправдание да се намеси. Но ние отхвърляме каквато и да било военна акция в Сирия.“ Хусейн и други дейци на опозицията обаче заявяват, че събитията в Триполи ще възродят надеждите на сирийските демонстранти. „Случилото се в Либия значи много за нас; то означава, че Арабската пролет несъмнено идва . . . и че няма решение за никой проблем без волята на народа“, казва Мишел Кило, изтъкнат представител на опозицията.
Нито една страна не е предложила в Сирия да се действа по същия начин както НАТО в Либия. Но Западът призова Асад да се оттегли и САЩ наложиха нови санкции заради мерките му срещу демонстрантите, вследствие на които според ООН са загинали 2200 цивилни. Сирия е в съюз с Иран и играе ключова роля в Ливан, въпреки че през 2005 г. приключи своето 29-годишно военно присъствие там. Освен това тя има влияние в Ирак и подкрепя въоръжените групировки Хамас, Ислямски джихад и Хизбула.
Непреклонният Асад
В неделя Асад каза, че Сирия няма да се поддаде на външния натиск, който, по думите му, може да се отрази само на „един произведен в САЩ президент и на раболепни хора, които получават заповеди отвън“. „Що се отнася до заплахите за военни действия… такива действия срещу Сирия ще имат по-големи последици [върху тези които ги извършат], по-големи отколкото те могат да понесат“, каза той. Асад реагира на размириците със смесица от реформи и сила. Той даде гражданство на десетки хиляди кюрди, сложи край на извънредното положение в страната и обеща да разреши на други групи, освен неговата партия Баас, да участват в избори.
Анализатори и дейци на опозицията заявяват, че очакват ситуацията в Сирия да се влоши още повече, докато властите засилват репресиите, а протестиращите не се отказват. „След случилото се в Либия смятам, че Асад ще втвърди позицията си относно сигурността“, казва Бумонсеф. „Той смята, че международната конспирация срещу него ще се задълбочи и сега, когато Кадафи е вън от играта, тя ще се насочи към него с пълната си сила… Това е неизбежно.“
Някои активисти на опозицията изразяват опасения, че „краят на играта“ в Либия може да засили призивите сред опозицията за въоръжена борба вместо досегашното предимно мирно протестно движение в Сирия. „Боя се, че някои от опозицията, които бързат да сложат край на режима и които ние винаги сме предупреждавали да не следват либийския пример, сега ще кажат, че той е успешен и ще прибягнат до оръжие“, казва Хусейн, който е бил арестуван по време на бунтовете. „Но ние ще се противопоставяме на такива предложения, независимо откъде идват те.“
Разединената опозиция
Движението срещу режима на Асад е разединено. „Въпреки всички събития опозицията остава в плен на дребни неща като личностни разногласия между лидерите й“, казва Кило. Според Бумонсеф с международна помощ опозицията би могла да положи повече усилия да се обедини. „Опозицията ще бъде по-мотивирана. Няма връщане и реформите няма да спрат нищо. Прекалено късно е.“
Окуражени след призивите на западни лидери към Асад да се оттегли, водещи представители на сирийската опозиция преговарят в Истанбул за съставянето на широкообхватен съвет, който да помогне през преходния период, ако Асад бъде свален. За разлика от предишните опозиционни конференции, белязани от различията между ислямистите и либералите, сега участниците казват, че е постигнато споразумение за 120 номинации за съвета, съставен от хора в Сирия и емигранти. Този съвет ще говори от името на дисидентите в изгнание и на активистите на място, казаха пред Ройтерс опозиционни дейци.
Но някои поливат със студен душ тази идея. „Хората в Сирия не се интересуват от конференция вън от страната, защото общественото мнение и сирийците са убедени, че онова, което става в чужбина, е от второстепенно значение“, казва Кило. „Нямаме нужда от преходен съвет… За нас истинското предизвикателство не е какво да се прави след рухването на режима, а какво да правим всеки ден, за да останем на крака.“
БТА