Пчелите и съдбата на света

Бизнес за милиарди долари е впрегнал животинките, ще ги спасят, за предотвратят загубите

Индустриалното селско стопанство има нужда от пчелите. Финансовите интереси гарантират, че насекомите няма да бъдат оставени да измрат. Снимка: Снимка: Schul-Umwelt-Zentrums Mitte

Индустриалното селско стопанство използва пчелите за опрашване, а не за добив на мед. Рояци в колетни пратки кръстосват целия свят, а пчелите-майки се оплождат изкуствено. Епидемията сред пчелите в САЩ обаче изправи на нокти пчеларите. Дали кошерите не са поредната жертва на глобализацията?

Тазгодишните лоши новини дойдоха от Пенсилвания. От няколко месеца там пчелите измират мистериозно, което има тежки последствия. Още през октомври миналата година на професионалния пчелар Дейвид Хекънбърг изведнъж му изчезнаха 85 процента от трите хиляди рояка пчели. Затова той се обърна към специалисти. Те му казаха, че подобни случаи има в още няколко американски щата. Така през януари в САЩ беше създадена мрежа, която да хвърли светлина върху новата болест, която вече има и име: Colony Collapse Disorder (CCD) – Разпадане на пчелните колонии. Странното заболяване кара на пръв поглед здравите рояци да изчезват безследно в рамките на няколко дни. В кошерите остават само пчелата-майка, хранителните запаси, яйцата и няколко пчели-работнички, страдащи от много инфекции, които след време спират работата на имунната им система.

„На човечеството му остават четири години живот”

Тревогата на американските пчелари срещна разбиране у правителството. Още през есента на миналата година специална комисия предупреди за задаваща се „криза с опрашването”, ако броят на пчелите продължи да намалява. Добивът на много видове плодове и зеленчуци, както и на фуражните сортове за добитъка зависи от опрашването чрез насекомите.

Министерството на селското стопанство на САЩ оценява общата стойност на повишения добив от 95 сорта плодове и зеленчуци на 14,6 милиарда долара. Затова страхът от болестта CCD предизвика дебати в Конгреса, а измирането на пчелите заплаши да се превърне в национална драма. Големите вестници предрекоха, че скоро може да има само хляб и вода. Защото още Алберт Айнщайн предупредил: ”Когато изчезнат пчелите, на човечеството ще му остават само четири години живот. Щом няма пчели, няма да има растения, няма да има животни, няма да има хора.”

В средата на март тази година измирането на пчелите засегна и Германия. Много бързо немските вестници започнаха да пишат за загуби на рояци в размер на 25 процента и повече и предупредиха за “СПИН в кошерите”. Председателят на Немския съюз на пчеларите обяви, че „кошерите са празни” и каза, че „агонията на пчелите и на пчеларите в Германия започна.” Той набеляза и ясен враг – основната причина за измирането на рояците били пестицидите и генните технологии.

Загубите през зимата са нещо естествено

Едно голямо международно изследване обаче изведе на преден план други проблеми. От измиране са застрашени не толкова пчелите, колкото традиционното пчеларство като хоби. Насекомото, символ на старание и плодовитост, няма да изчезне заради огромното си икономическо значение. Затова е вероятно да бъде „оптимизирано” чрез култивация и да се превърне в роб на индустрията с глобално значение, отговарящ за опрашването.

Междувременно в Германия също се появиха добри новини. В края на март беше съобщено, че „немските пчели са добре” и че засега не са заплашени от измиране като американските си роднини. Наблюдението на пчелите в Германия е обхванало повече от 7000 рояка в цялата страна и показва, че средните загуби на рояци след зимата са осем процента (загубите до 10 процента се считат за нормални).

Болестта, която мори пчелите, беше наречена Colony Collapse Disorder – Разпадане на пчелните колонии. Тя кара привидно здравите рояци да изчезват безследно. Снимка: drogistenverband.at

Последната зима беше много мека, затова добрите цифри не са изненадващи. Необичайно топлият април също допринесе за увеличаването на пчелните рояци. Тъй като през миналите години загубите през зимите бяха по-големи, превантивно бяха отгледани резервни пчелни семейства, от които сега няма нужда.

При добри условия пчелите се размножават много бързо, а една пчела-работничка живее средно четири седмици. Пчелата-майка снася всеки ден между хиляда и две хиляди яйца и осигурява наследници всяка минута. През зимата размножаването спира, а насекомите трябва да изкарат в кошера няколко месеца, защото при температури под десет градуса по целзий навън са заплашени от смърт.

Зимният период е особено труден за животните и крие много заплахи. Те може да са естествени – като например тъмният мед. Тъмният горски или боров мед е богат на баластни вещества, но това се оказва проблем за пчелите, които трябва да акат повече. Обикновено те се изхождат навън, но когато е студено, това не е възможно и те акат вътре в кошера. Това е особено опасно, ако някоя пчела е болна, защото бактериите се размножават, а пчелното семейство е застрашено от смърт. Това е само един от многото примери за това, защо загубите през зимата са нещо естествено. Затова не е ясно дали новата болест CCD наистина е нова.

Отдавна познат феномен

Според немските експерти внезапното опустяване на кошерите е отдавна познат феномен. Пчелите служат вярно на своите кошери до самата си смърт, и когато усетят, че краят им наближава, отлитат от кошера. Тази постъпка освобождава пчелното семейство от труповете и от евентуалните бактерии и микроби. Ако болните насекоми не си отидат, ще изгонят другите пчели от кошера.

Хигиена е жизненоважна за кошерите. Ако в тях има някоя болна пчела, тя може да зарази всички. Снимка: waldorfschule-tuebingen.de

Радикалната хигиена е жизненоважна, но затруднява изследователите при проучването на причините за измирането на рояците. Защото много други животни като птици, костенурки или паяци обичат пчелите и през топлите месеци изяждат всеки ден приблизително един милиард, като не оставят трупове, които да бъдат изследвани. Ако някое пчелно семейство се разболее, това означава, че има пробив в хигиената. Всички в кошера са подложени на голям стрес и разнасят навсякъде много бактерии.

Затова американските учени насочиха усилията си към изследване на бактериите, разнасяни от пчелите. Данните обаче са малко, а броят на потенциалните причинители на болести е огромен: вируси, бактерии, гъбички и паразити. Тяхното комбинирано въздействие засега е неизвестно. Към тях трябва да се прибави и причиненият от човека стрес чрез използването на пестициди, аграрни монокултури, променени условия на развъждане, отглеждане и съхранение на пчелните семейства. Пчелите-майки например отдавна се оплождат изкуствено…

Апокалипсисът се отлага

Очакваната катастрофа с опрашването в САЩ, която засега засегна огромните бадемови и плодови плантации в Калифорния, не се състоя. В средата на май вестник Лос Анджелис Таймс и научното списание Сайънс писаха, че калифорнийските фермери предвиждат много по-богата реколта, отколкото през миналата година. Въпреки това субсидиите за пчеларите бяха увеличени двойно, от 50 на 125 долара на пчелно семейство.

Медът в САЩ не се продава

Пчелите се глобализираха отдавна – пчели-майки и пчелни семейства се разпращат по целия свят в пропускащи въздуха пакети. Пътуват например от Австралия за САЩ, за да компенсират бързо и евтино тамошните загуби на пчели. Всяка година през цяла Америка към Калифорния се транспортират 1,2 милиона рояци, за да могат през февруари да опрашат гигантските бадемови и плодови плантации.

Най-често пътуващите пчелари не се интересуват от производството на мед, а изкарват парите си от рояците, които доставят за определен период от време. Обикновено медът също не може да бъде продаден, защото в производството на монокултури се използват много пестициди, а и пчелите се обработват превантивно с антибиотици (срещу болестта по яйцата на пчелите гнилец – Paenibacillus larvae) или с пестициди (например срещу един от най-големите им врагове – акарът Varroa – Varroa destructor).

Паразитът Varroa destructor се срещаше само в Азия, но глобалиризаните пчелари го разпространиха по целия свят. Сега той е един от основните заподозрени за измирането на пчелите. Снимка: Свободен университет Берлин

Пчеларите нямат интерес да осигуряват силни и големи рояци, защото два средноголеми носят по-голяма печалба. Освен това големите рояци произвеждат много мед – 30 кг и повече, което не е желано, защото по-тежките кошерите се транспортират по-трудно. Някои пчелари дори не чакат рояците им да оцелеят през зимата и ги третират като стока за еднократна употреба.

Критика към индустриалното развъждане на пчели

В САЩ обаче вече се чува критика към индустриалното развъждане на пчели. Учените от сп. Сайънс например считат, че дългият път е вреден за тях, както и храненето им със специален глюкозен сироп – всичко това в името на успешното опрашване на бадемовите горички. Така се нарушава естественият ритъм на насекомите, което ги стресира. Пчеларите обаче твърдят, че това е дългогодишна практика и не може да е обяснение за сегашното измиране на пчелите заради CCD.

Фактът, че калифорнийските фермери се разминаха с бедствието обаче не трябва да е повод за успокоение. Защото в САЩ има много кошери, които загиват, като оставят огромен брой яйца, но малко пчели и една-единствена пчела-майка. Необичаен е и големият процент загуби – 25.

Причинителите – неизвестни

Факт е също, че от няколко години в целия свят е регистрирана повишена смъртност на пчелите. През зима 2002/2003 в Германия тя е била 30 процента, подобни са загубите в Китай и в Бразилия. Затова е най-вероятно причинителите да са разпространени в целия свят. Подозренията са насочени основно към Varroa и към друг патоген като бактерия, вирус или гъбичка. Акарът Varroa произхожда от Азия, но глобализиралите се пчелари го пренесоха в Европа и в Америка. Другите заподозрени са факторите от околната среда. Смогът и променените с генна техника организми могат почти сигурно да бъдат изключени от списъка с причините, защото има много райони с болни от CCD пчели без достъп до тях, а в Германия например, където генната техника също не се използва, през 2002 година имаше много умрели пчели.

Най-новите данни в САЩ показват, че от 630 пчелари в 49 щати половината съобщават за малки до средни загуби през последните 16 месеца, които се дължат предимно на зимата. 11 процента продължават да се оплакват от тежки загуби – измрели са около три четвърти от рояците – които не могат да бъдат обяснени с обичайните причинители като Varroa, пестицидите или студа, а по-вероятно с новата болест CCD.

Що се отнася до цитата на Айнщайн, от Института Айнщайн в Израел заявиха, че физикът никога не се е изказвал за пчелите. А и цитатът е биологически безсмислен. Първо, европейците са занесли пчелите в Америка, като дори първоначално били наречени white man’s flies – мухите на белите хора. Второ, вятърът и безброй други насекоми също имат грижата растенията да дават плодове.

Индустриалното селско стопанство обаче се нуждае от пчелите. Икономическите интереси за милиарди долари ще се погрижат за това, пчелите да не измрат. В Европа пчеларството все още най-често е хоби, което използва насекомите предимно за добив ва мед. И въпреки че ЕС забрани вноса, а европейските специалисти гледат на американската индустрия на опрашването скептично, броят на професионалистите расте. Обединенията на пчеларите в Германия и в Холандия, занимаващи се с пчели за опрашване, вече поискаха минимални заплати за своите животни: 41 евро на рояк, който работи на открито, за три седмици; 39 на рояк, който работи в парници за една седмица.

Явно на пчелите им предстоят трудни времена.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.