Банките и отровата на недоверието

Банките са изправени пред големи проблеми, което силно допринася за тревожното настроение на пазарите. Акциите на банките силно поевтиняват, а финансовите институции вече почти не отпускат кредити помежду си. Юрген Щарк е главен икономист на Европейската централна банка (ЕЦБ) и познава силата на думите. Той обаче познава и силата на неизговореното и страха, породен от предположенията.

Поради тази причина Щарк прави изказвания пред „Ханделсблат“ толкова често, колкото е необходимо и толкова неясно, колкото е възможно. „Банките от определени региони на еврозоната предпочитат да депозират излишните си ликвидни средства в ЕЦБ, вместо да ги заемат на други банки. Приемаме сериозно този сигнал“, заяви той.

Тези думи събудиха спомените за септември 2008 година, когато фалира инвестиционната банка Lehman Brothers и така нареченият междубанков пазар, на който финансовите институции заемат пари една от друга, се вцепени от шока. Тогава крахът на цялата финансова система бе избегнат единствено благодарение на финансовите инжекции, направени от държавите.

Сега банките отново са изправени пред големи проблеми – от свръх задлъжнялост страдат вече не само периферните страни от еврозоната, вниманието на пазарите се насочи и към ключови държави като Италия и Франция. Задълженията на тези страни под формата на държавни облигации се държат най-вече от банките и банковите баланси ще пострадат, ако стойността на тези ценни книжа се понижи.

При опасност на дневен ред отново ще се появи въпросът „кой спасява банките?“. Вчерашните спасители – държавите – сега са в значително по-лошо положение спрямо периода на предишната банкова криза. Заради всички тези причини на пазарите цари тревога, банковите акции силно поевтиняват и за четири седмици европейският индекс Stoxx-Europe-600-Banks загуби близо 30% от стойността си. „В момента инвеститорите избягват банките, които има твърде много облигации на Португалия, Ирландия, Италия, Гърция и Испания“, посочва Томас Майер, главен икономист на Deutsche Bank.

Много по-опасен от спада на котировките обаче е предстоящият недостиг на ликвидни средства – най-чувствителната част в банковата система. Банките, които могат най-добре да преценят състоянието на собствения си бранш, не се доверяват една на друга. Като сигнал за тревога се оценява движението на индекса Euribor-Overnight-Index-Swap-Spread, който отчита разликата в лихвите между овърнайт кредитите и тримесечните кредити.

От началото на юли индексът нарасна три пъти до 0,7 и сега е на равнището от пролетта на 2009 година, когато шоковата вълна, заляла борсите след фалита на Lehman Brothers, точно се беше отдръпнала. В пиковия момент на кризата стойността на показателя бе 2,0. „Рефинансирането и ликвидността сега са основна тема“, отбелязва Томас Щьогнер, анализатор на банковия сектор от Macquarie Securities.

Застраховките срещу фалит поскъпнаха до рекордни стойности

Критичността на положението си личи и от застраховките срещу фалит Си Ди Ес (CDS – Credit Default Swaps), чрез които инвеститорите се застраховат срещу банкови фалити. В момента за тези финансови продукти се плащат рекордни суми, като застраховането на портфейл от европейски банкови облигации на стойност 10 милиона евро за пет години струва 237 000 евро годишно. Само три дни след фалита на Lehman Brothers подобна застраховка струваше 144 000 евро.

Андрю Халдън от британската централна банка (Bank of England) открито говори за „фактора на страха“ на пазарите. Доловим знак за скептицизма на инвеститорите към финансовия сектор е фактът, че сега пазарната стойност на технологичната компания Apple от 340 милиарда долара се равнява на общата пазарна стойност на 32-те най-големи европейски банки.

Заключението е, че благодарение на бдителността на държавите и ЕЦБ е малко вероятно някоя от проблемните банки да фалира, но такава възможност вече не може да бъде изключена.

До каква степен банките не се доверяват една на друга показва и фактът, че през нощта те депозират излишните си ликвидни средства в ЕЦБ вместо да ги дават като кредити на други банки срещу лихва. Само в понеделник тази седмица банките са депозирали в ЕЦБ 107,2 милиарда евро, което е значително повишение – в нощта на четвъртък срещу петък в края на миналата седмица според изявление на главния икономист на институцията Юрген Щарк сумата е била 90,5 милиарда евро, а в нощта на сряда срещу четвъртък – 82,2 милиарда евро.

Положението все още не е сравнимо със ситуацията от есента на 2008 година, когато овърнайт депозитите в ЕЦБ достигаха 200 милиарда евро. За сектора обаче сегашното равнище вече е сигнал за опасност. Според анализатора Томас Щьогнер инвеститорите сега внимателно проверяват най-вече „краткосрочното финансиране“ при банките. За тази предпазливост има добра причина – банките финансират голяма част от дейностите си чрез кредити.

Анализаторите от Royal Bank of Scotland са изчислили, че банките финансират средно 40% от бизнеса си чрез краткосрочни кредити от паричния пазар и едва 4% – със собствен капитал. Поради тази причина е толкова опасен недостигът на средства на паричния пазар, които банките могат да заемат една от друга или от различни фондове.

Засилва се страхът от нова банкова криза

Във финансовия център Лондон също се засилва страхът, че проблемът с рефинансирането на европейските банки може да се превърне в „спусъка“ на следващата криза в банковия сектор. „Условията по кредитирането се влошават видимо, във всеки случай положението в банковия сектор е напрегнато, ако не и по-лошо“, предупреждават експерти на Brokers Shore Capital.

Американските фондове, работещи на паричните пазари, неотдавна започнаха да се оттеглят от европейските банки. През юли те са намалили вложенията си в облигации на страни от еврозоната с близо 10% до 340 милиарда долара, сочат изчисленията на банка JP Morgan.

Според информация на в. „Уолстрийт джърнъл“ Federal Reserve Bank of New York, която е част от Управлението за федерален резерв (УФР), също има опасения, свързани с условията за рефинансиране на европейските банки с клонове в САЩ. През последните дни са проведени редица разговори, твърди статията в „Уолстрийт джърнъл“. Според изданието американските власти са искали да знаят дали банките имат надеждни възможности за финансиране. Говорител на Federal Reserve Bank of New York отказа коментар, препращайки към изказванията на президента на институцията Уилям Дъдли. УФР всеки ден наблюдава в еднаква степен европейските и американските банки, посочи Дъдли.

Deutsche Bank също се опитва да разсейва страховете. „Вероятността от криза с ликвидността, подобна на тази от 2008 година, е сравнително ограничена“, посочва в изследване Мат Шпик, анализатор от Deutsche Bank. В крайна сметка централните банки вече са по-добре подготвени да предоставят на банките спешни кредити при нужда. „Наблюдаваме бавно развиваща се, но все пак „токсична“ криза в рефинансирането“, предупреждава експертът.

За банките златната треска приключи

Всъщност след фалита на Lehman Brothers централните банки създадоха редица инструменти и част от тези мерки все още са в сила, тъй като без тях много банки от страните в криза просто не биха могли да оцелеят. Една от най-важните мерки е, че банките редовно могат да заемат от ЕЦБ за по три месеца толкова пари, колкото искат, при това при твърда лихва. След фалита на Lehman Brothers ЕЦБ определи твърда сума, която разпредели сред банките, изпитващи най-голяма нужда.

Всъщност срокът на тези мерки трябваше да изтече през есента, но поне едноседмичните кредити по тази програма ще продължат да се раздават „толкова дълго, колкото е необходимо“. През юли ЕЦБ освен това поиска споразумение с централната банка на САЩ, позволяващо й да раздава едноседмични доларови кредити на банките в еврозоната.

Проблемът е, че отправянето на молба за подобна помощ към централната банка е като стигма – никоя финансова институция не признава доброволно, че не получава кредити от другите банки. Показателно за този проблем е вълнението, което в края на миналата седмица обхвана Швейцария, след като стана известно, че централната банка на страната е отпуснала на финансова институция доларов кредит за над 200 милиона евро. Двете големи швейцарски банки UBS и Credit Suisse официално опровергаха тази информация, твърдейки, че нямат нужда от подобна помощ. Все още не се знае за коя банка става въпрос.

БТА