Още петима ще паднат след Кадафи

Франс прес

Очакваното падане от власт на полковник Муамар Кадафи ще насърчи в някаква степен другите арабски въстания, които се задъхват, но въоръженият характер на тази революция и военната намеса на Запада пораждат тревоги. Дошъл на власт преди 42 години с държавен преврат, либийският лидер е на път да стане третият арабски държавен ръководител, пометен от „арабската пролет“.

Разликата с Тунис и Египет е, че техните президенти – Зин Абидин бен Али и Хосни Мубарак, бяха свалени с мирни народни протести, продължили няколко седмици, докато въоръжените либийски бунтовници, подпомагани от НАТО, водят битка повече от шест месеца.

„Падането на още един арабски лидер ще насърчи другите опозиционни движения в арабския свят и ще потвърди ефекта на доминото“, казва Джейн Кининмънт, анализаторка на арабските проблеми в британския институт Чатъм хаус. „Може би до края на 2011 г. ще бъдат свалени петима арабски лидери“, добавя тя и прогнозира, че президентите на Сирия Башар ал Асад и на Йемен Али Абдула Салех ще последват Кадафи.

Анализаторката обаче отбелязва, че най-силни са тревогите в Алжир заради географската близост с Либия. „Мароко обяви широки реформи, докато алжирският режим успява досега да потушава протестите, но изглежда неспособен да извърши политически реформи“, посочва Кининмънт.

Салам Кауакиби, директор на изследванията за процеса на реформи в арабския свят, също смята, че очакваното поемане на властта в Триполи от бунтовниците „ще възвърне надеждите на арабската революция след премеждията от последните месеци“.

В репресиите срещу протестите в Сирия бяха убити над 2200 души от март и режимът не проявява никакви признаци за отстъпление. Йеменският президент, който е на лечение в Саудитска Арабия, след като бе ранен в атентат, редовно напомня, че скоро ще се върне в Йемен.

Кауакиби обаче изразява съжаление, че „либийските бунтовници извоюваха победата с чужда помощ“. Той подчертава, че другите опозиционни движения – в Сирия и Йемен, се стремят да съхранят мирния характер на протестите и да не прибягват до никаква помощ отвън.

Ибрахим Шаркие, заместник-директор на центъра Брукингс в Доха, също е на мнение, че „първата арабска революция, победила с военни средства и с чуждестранна помощ, няма да бъде пример за подражание“ за другите арабски въстания. „Убеден съм, че мирните протести ще продължат в арабския свят“, казва той и изтъква, че главното предизвикателство, което ще трябва да преодолеят либийските бунтовници, са идеологическите им разногласия.

Кауакиби е съгласен. Той изразява опасения, че ислямски екстремисти се опитват да вземат превес в бунта и че в Либия чуждата намеса ще продължи. „Страните, които извършиха военната интервенция в Либия, позовавайки се на хуманитарни причини, са мислили за пазарите, които ще се отворят и за възстановяването на богатата петролна държава“, подчертава анализаторът, работещ в Париж.

Либия има най-големите петролни запаси в Африка – 44 милиарда барела. Нейният суров петрол е високо ценен заради ниското съдържание на сяра и географската близост до Европа.

Бунтовниците, които искат да подновят замрелия износ на петрол, вероятно няма да забравят съюзниците си на Запад – Франция, Великобритания, САЩ, Италия – и в арабския свят, например Катар. Те ще им отредят участие във възстановяването на Либия и ще им предложат изгодни нови договори за експлоатация на петрола, смятат експертите.

„Опасявам се, че след освобождаването на Либия, освен неизбежната икономическа цена, ще трябва да бъде платена и политическа, тъй като сближаването със Запада е налице“, каза анализаторът, който е правнук на видния арабски реформатор Абдел Рахман Кауакиби*.

БТА

*Абдел Рахман Кауакиби (1849-1902) – сирийски интелектуалец, мислител и писател, застъпник на ислямската идентичност и панарабската кауза.