Да сложиш сребърни колела или корупцията в Индия

 Асошиейтед прес

Анна Хазаре провежда гладна стачка срещу корупцията пред портрет на Ганди. Снимка: личен сайт

Когато съпругът й починал внезапно от сърдечен удар, Рукмани Деви и най-големият й син се обърнали към местните държавни учреждения, за да могат чековете от получаваната от държавата пенсия – единственият й източник на доходи – да бъдат прехвърлени на нейно име. Чиновникът в пенсионната служба познавал съпруга на Деви, пенсиониран инспектор по храните, живеещ в северния град Лакнау. Той я слушал със съчувствие, когато тя разказала за своите скръб и за нуждата от пари, които са около 240 долара месечно. Чиновникът й дал някакви документи и й казал да се върне.

Но когато тя се върнала, всичко се било променило. Казали на нея и на сина й Рави Шарма да чакат. Те седнали на дървена пейка в претъпканата чакалня, където температурата приближавала 100 градуса по Фаренхайт. Когато чиновникът отишъл да обядва, им казал да се върнат на следващия ден. Но и тогава случило същото. И на следващия ден пак. И така седмици наред.

Накрая друг служител предложил на Рави да се срещне с чиновника насаме. Затова тя поканила чиновника на обяд и учтиво го попитала за протакането. „Как искате да се задвижи молбата?“, попитал чиновникът. „Не сте й сложили сребърни колела.“ Цената била 6 000 рупии или около 130 долара. Три дена по-късно всичко било уредено и Деви започнала да си получава чековете. Днес Шарма твърди, че бил объркан от доброто отношение на чиновника в началото, иначе той щял да предложи подкупа доста по-рано.

„Знам, че така стоят нещата с мнозина държавни служители“, казва Шарма, самият той фелдшер по професия, който трябвало да получи повишение още през 2007 г., което така и не станало. Той платил подкуп, за да получи по.високата заплата със задна дата, но все още не е получил повишението, защото чиновниците искат още по-голям подкуп, казва той. „Корупцията сега е част от живота“, казва той. „Печалбата се разпределя от от чиновника до високопоставените служители, затова никой не се оплаква.“

Така стават нещата в Индия.

Хората плащат подкупи, за да извадят актове за раждане на децата си и за да извадят смъртни актове на родителите си. Те подкупват полицаи, данъчни инспектори и директори, раздаващи неохотно места в детските ясли. На по-високо ниво политиците плащат подкупи, за да получат политически съюзи, а индустриалците, за да получат земя или лицензи от държавата. Подкупването на полицай от малък град може да струва само 20 рупии 45 цента . За силните политици парите често се предават в куфарчета и наброяват милиони долари.

Но ако корупцията е станала част от ежедневието на индийското общество, серията от скандали – както и реакцията на обществото – подсказват, че може би на и на хората него им е писнало. Все пак премахването на корупцията в Индия е сложно начинание. Тя е станала силно политизирана, на нея се гледа по различен начин сред различните социални класи и почти всеки е давал – или е получава – дребни подкупи.

Поредицата от случаи на корупция по високите етажи на властта през последната година парализираха правителството на премиера Манмохан Сингх. В страната, в която над 800 милиона души живеят с по-малко от 2 долара на ден, числата са смайващи: до 4 милиарда долара, загубени по време на миналогодишните Игри на Британската общност; скандал с издаване на лиценз за мобилна мрежа, който струва на правителството загубени постъпления в размер на 36 милиарда долара.

После се появи Анна Хазаре, пенсиониран шофьор от армията, станал активист за социални права, който превърна обществения гняв заради корупцията в национален феномен, искайки създаването на автономна антикорупционна агенция. Когато правителството се съгласи да създаде агенцията, но не изпълни всичките му исканията, Хазаре – който сравнява себе си героя-пацифист от борбата за независимост Махатма Ганди и казва, че води нова битка за свобода – предприе гладна стачка.

Сега, на втората седмица гладната стачка, по време на която той пие само вода, обграден от своите последователи в парк в Делхи и постоянно сниман от телевизионните камери, 74-годишният мъж даде обет да не се храни, докато не се приеме неговото виждане за агенцията. Той също така твърди, че е воден от Бог. „Това е нова революция“, заявил той пред своите последователи преди няколко дни, допълвайки: „Бог ме постави тук пред вас.“

Хиляди хора, мнозина развяващи индийския национален флаг и носещи бели шапки като тази на Ганди, на които пише „Аз съм Анна“ се събраха в парка на протеста. Деца, облечени в официани дрехи, с изрисувани на бузите им трите цвята на националния флаг, преминаха хванати ръка за ръка с родителите си покрай групи от буйни, излъчващи заплахи млади мъже.

Макар кампанията на Хазаре да бе посрещната сърдечно от средната класа в градовете на Индия и от нейните необуздани новинарски канали, за корупцията рядко се говори лесно. Трудно е да намериш хора, които – притиснати достатъчно – да не си признаят, че са били част от корупцията по някакъв начин – било то чрез укриване на данъци по-малко от 3 процента от 1,2-милиардното население на Индия са вписани като данъкоплатци или пък с плащане на подкуп, за да се избегне плащането на глоба за нарушение на пътя. „Рушветчийството се превърна в принуда… Нямаме друг избор, освен да си плащаме, за да получим каквото и да било от държавата“, твърди Мадхурима Верма, домакиня.

И ако новинарските канали не спират да твърдят, че кампанията на Хазаре се е превърнала в национален кръстоносен поход с „безпрецедентни тълпи“, действителността е по-неясна. Хазаре определено се радва на голяма подкрепа, но кулминацията на протеста му беше десетки хиляди души по време на серия от почивни празнични дни. Въпреки че това не е малък брой, той е приблизително същият като на скорошния протест срещу изкуственото покачване на цените на храните и далеч не е революционен.

Освен това той не привлече най-бедните и най-низшите касти „далитите“ , които понасят тежестта на корупцията, при която местните държавни служители крадат полагащите им се субсидирани от държавата порциони храна, и им искат подкупи, за да карат рикши за нищожни суми из индийските градове.

Всъщност някои от тях скочиха срещу протестите като оскърбление срещу конституцията и нейния автор, далитския адвокат Б. Р. Амбедкар, който е считан сред далитите за по-голям герой дори и от Ганди. Сред средната класа, казват някои, вилнее лицемерие.

„Не можем да помагаме на мечтите за барикади. Наричат ни комфортната средна класа“, написа наскоро писателят Михир Шарма във вестник „Индиан Експрес“. Както и другите критици на борбата на Хазаре той осмива гладната стачка като политическа манипулация и казва, че предложената агенция би подронила авторитета на избраните политици. „Колко жалко“, написа той, „че моментът, за който изглежда си мислим, че ще даде начало на една нова, политизирана средна класа е настоящият, поставяйки се в услуга на един безполезен, погрешен законопроект и обединявайки се с човек, чиито идеи са назадничави и авторитарни.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.