Турският външен министър: Визия за напредък за Балканите

в. Дневни аваз, Сараево

Балканските страни стигнаха до точката на съдбоносния избор – или ще продължат с манталитета от предишните десетилетия, възникнал от вражди и конфликти, или ще приемат нов политически език, който подчертава общата им съдба и сътрудничество. Регионът на Балканите е на исторически кръстопът, тъй като Процесът на сътрудничество в Югоизточна Европа ПСЮИЕ скоро отбелязва своята 15-та годишнина.

Крайно време е страните от региона да помислят за последните 15 години и отново да разгледат потенциалната роля на този процес в бъдещето на региона. Каква бе общата визия, която подтикна балканските страни да започнат този процес? Какви са постиженията на ПСЮИЕ? Кои фактори правят този процес съставна част от жизнено значение за регионалните въпроси? Какви са предизвикателствата на бъдещото развитие на ПСЮИЕ?

Това са само някои от въпросите, по които ние, като фактори в създаването на мирен и стабилен регионален ред на Балканите, трябва сериозно да помислим.

Въпреки аргументите, които казват, че силите на глобализацията намаляват местните разлики и подтикват към създаване на глобално общество, ние все още живеем в свят на региони, където местните и регионални процеси придобиват значение с времето. Реалността на регионалното и субрегионално сътрудничество се превърна във факт на 21-то столетие, когато страните, на регионално ниво, навлизат в по-близки културни, икономически и политически взаимодействия, ако не и интеграции. Регионът на Балканите, който традиционно се описва като прототип на фрагментацията и дезинтеграцията, сега има шанс да се превърне в единен регионален ред в процес на формиране, където културата на сътрудничество надделява.

Това есе предлага алтернативна визия на бъдещото регионално сътрудничество в рамките на ПСЮИЕ, базирано на методология и принципи на насоката на регионалното сътрудничество, докато страните от Балканите обмислят как да реорганизират институционалното си изграждане в това ново време. Макар да е основан през 1996 г., в края на 20 век, ПСЮИЕ самоуверено израсна в организация, която ще се движи с единните условия на 21 век. ПСЮИЕ е твърдо на път да се наложи като организация, която ще проправи пътя за страните от региона, докато те търсят начин да осмислят новото бъдеще в сегашните условия и да скъсат с манталитета на миналия век, който е белязан от две световни войни и многобройни други конфликти.

ПСЮИЕ дава съвършен път за страните от региона в техните усилия да се издигнат над лошите спомени от 20 век и да избегнат опасността от заробване в омагьосания кръг от напрежение, кризи, конфликти и проблеми, които са характерни за това време. Такова психологическо скъсване с миналото е условие, ако страните от региона искрено искат ПСЮИЕ да израсне в голяма организация, която ще дава облик на бъдещето на региона.

Балканските страни стигнаха до точката на съдбоносен избор – или ще продължат с манталитета на предишните десетилетия, изграден от вражди и конфликти, или ще научат нов политически език, който подчертава общата съдба и сътрудничество. Този нов подход може да възникне само от общото съзнание за очакванията на балканските народи за бъдещето в региона. Още по-важно е, че тази визия за бъдещето означава, че трябва да посветим нашите интелектуални усилия за визията как Балканите и ПСЮИЕ ще изглеждат през 2015 г. или 2050 г., вместо да се впускат в остри дебати за това какво се е случило през петдесетте или деветдесетте години.

Продължението на есето съдържа нормативни основи и принципи за напредъка, докато разглеждаме как да устроим нов период на Балканите. Новият подход трябва да бъде основан на методологични и принципи на посоката. Аз предлагам три методологични и четири принципа на посоката, които заедно могат да помогнат при формирането на подхода към регионално сътрудничество на Балканите.

Първият методологичен принцип подчертава значението на подхода, който е ориентиран по-скоро към визията, отколкото към кризата. Лидерите и народите от региона на Балканите все още си спомнят за кризите, между другите, в Босна и Херцеговина и в Косово. Подходът, ориентиран към кризата, е фиксиран върху детайли от тези кризи от миналото, докато се занимава със съвременни проблеми и като такъв, съзнателно или не, винаги репродуцира негативното наследство от тези горчиви епизоди в различни контексти. Напротив, подходът, който е ориентиран към визията, иска да тръгне напред и се стреми да решава проблемите на днешния ден с нов план и нова визия.

Вторият медотологичен принцип изисква приемане на подход, който е ориентиран напред, а не назад. Обществата и лидерите интерпретират и използват историята по различни начини. Вероятно най-опасният начин е онзи, който концептуализира историята като бреме на миналото и пречка към бъдещето. Истина е, че историята прави света на днешния ден. Все пак, като актьори, които имат решимост и свободна воля, ние не сме объркани от нашето минало, докато градим бъдещето. Имайки това на ум, на Балканите им трябва прозорец към бъдещето, а не да бъдат роби на миналото, когато се изправят пред предизвикателствата на модерното време.

Третият важен методологичен подход се застъпва за подход към регионалните проблеми, който е ориентиран към ценностите, а не идеологиите. Тези принципи могат да послужат като насоки за форума ПСЮИЕ при сблъсък с проблемите в региона.

В този момент трябва да се запитаме каква роля на региона виждаме в глобалните тенденции през 2015 г. и по-нататък. Предложението на Турция е да се подходи към този период като към период на обновление, строителство и сътрудничество.

Обновление в смисъл на нашите общи културни, стопански и политически връзки, сътрудничество в смисъл на развитие на нов дух и действия и изграждане в смисъл на превъзмогване на наследството от предишните десетилетия и отговор на предизвикателствата на десетилетията, които идват. Това са нашите условия за атмосферата на партньорство и конструктивен подход за изграждане на мирен и просперитетен период в региона.

Най-важното предизвикателство, пред което трябва да се изправим, е как да осмислим общата визия, която ще обедини балканските страни около общи цели, докато се подготвяме за предизвикателствата на 21 век. За съжаление 20 век е изцапан с негативни спомени, а опитът на региона от този период е далеч от източник на вдъхновение за нашата задача да се подготвим за мирно и просперитетно бъдеще.

През първата половина на 20 век регионът изживя три войни – Балканските войни, Първата и Втората световна война. През втората половина на 20 век бе дългата Студена война. Тези войни, горещи или студени, поставиха разграничителни линии в региона и създадоха несигурност, нестабилност и предразсъдъци. Тези напрежения до известна степен оцеляха в десетилетията след Студената война и културата на насилие, подхранвана в тези дълги десетилетия, все още измъчва хората в региона.

БТА