Адевърул: Защо България задминава Румъния

в. Адевърул

По-ниските такси и данъци, толерантното законодателство и стабилната икономическа политика са козовете, на които българите залагат във „войната“ от дистанция с румънците. Ходим на почивка на българското крайбрежие, регистрираме си автомобилите там и си местим фирмите в Русе. Как успява България да ни задмине почти във всичко?

Брега на Черно море, летен сезон 2011-а. Българските курорти са посетени от два милиона чуждестранни туристи. Те се настаняват в петзвездни хотели, които предлагат ол-инклузив, с външни и вътрешни басейни, зали за фитнес и спа-центрове. Няколко десетки километра на север, Румъния посреща само един милион чуждестранни туристи годишно. Хотелите по румънското крайбрежие, построени още по времето на комунизма, приемат само 300 000 чуждестранни туристи, които са принудени да прекарат почивката си с маски, заради миризмата от пръснатите планини от водорасли, гниещи на плажа.

Българите ще имат тази година най-добрия туристически сезон през последното десетилетие, с ръст от 14 процента на броя на туристите спрямо миналата година. В икономически план, това положение се изразява много по-просто: българите ще спечелят 2,7 милиарда евро от туризъм тази година, като тази индустрия допринася с 10 процента за брутния вътрешен продукт (БВП). В Румъния, делът на туризма в БВП е само 2 процента. Благодарение на по-малките такси и данъци и на по-ниските разходи за комунални услуги, българските хотелиери могат да предложат много по-конкурентни цени спрямо румънските.

И по глава европейски фондове съседите на юг от Дунав ни изпревариха. В края на миналата година степента на усвояване на структурните фондове в България бе 10,2 процента, докато в Румъния тя е 8,6 процента – най-ниското равнище сред страните от общността. Друго голямо предимство на българите във „войната“, която водят от дистанция с румънците, е плоският данък от 10 процента. По-ниските данъци в съседната държава накараха много собственици на фирми от Румъния да преместят дейността си в България.

Броят на компаниите с изцяло румънски капитал, които са регистрирали централите си в съседната държава, е 272, според Националната агенция за приходи в София. Цифрата не изглежда голяма, но тя е нараснала осем пъти през последната година. Очевидно, румънската държава губи вследствие на тези премествания, защото вече не инкасира таксите и данъците, които въпросните дружества биха платили.

В края на 2009 г. „Крафт фуудс“ реши да затвори шоколадената си фабрика в Пояна при Брашов, премествайки по-голямата част от операциите си в България. Същото направи и производителят на лакове и бои „Поликолор“, който напусна Румъния, за да отиде в България. Сега компанията е най-големият работодател в Русе, а Румъния внася оттам продуктите.

Също така италианският производител на строителни материали „Мапей“, който има дейности и в Румъния, възнамеряваше да открие фабрика за лепила в окръг Брашов. Общата стойност на инвестицията следваше да възлезе на 10 милиона евро. Италианците обаче промениха плановете си, а фабриката в крайна сметка бе отворена в началото на миналата година в Русе. Според публикацията „Doing Business 2010“ на Световната банка и Международната финансова корпорация, България заема 51 място сред „най-приятелските“ страни за бизнес средите – позиция, която успя да запази от миналата година. В замяна Румъния загуби още две места тази година, падайки от 54-о на 56-о място.

България стана атрактивна държава и за покупки. Ниските цени накараха много румънци, които живеят близо до границата, да ходят на пазар в българските супермаркети, макар че трябва да платят винетка и в тази страна. Също така се оказва, че имаме по-голямо доверие на българите и когато става дума за банковата система. Депозитите, направени от чужденци, в банките в съседната държава са нараснали съществено през последните два месеца, а официални лица от кредитните институции казват, че феноменът се дължи на по-големите суми, внасяни от румънски и гръцки граждани.

И по глава регистрации на автомобили положението е същото – от Букурещ към Русе. Според последните оценки 150 000 автомобила (приблизително три процента от автопарка), притежавани от румънски граждани са регистрирани в България. Причините са прости. Разходите за регистрация при българските власти на автомобил с мощност над 2000 куб. см възлизат на близо 1000 евро за юридическо лице (на фирма) и на 1200 евро за физическо лице.

В Румъния разходите започват от 2150 евро и скачат до 6000 евро в зависимост от годината на производство на автомобила. За да спре това явление, румънската полиция предложи на правителството законопроект, който ще забрани на автомобилите, регистрирани в България, да се движат по-дълго от 90 дни годишно на територията на Румъния.

Други релевантни показатели за двете страни:

данък върху дивидентите – 5 процента в България; 16 процента в Румъния

социални осигуровки – 20,5 процента в България; 32,3 процента в Румъния

общ брой туристи – 7 милиона в България; 1 в Румъния

ДДС – 20 процента в България; 24 процента в Румъния

Разходи за регистрация на автомобил – 1200 евро в България; 2150 евро в Румъния

минимален капитал за създаване на фирма – едно евро в България; 50 евро в Румъния

минимална заплата – 123 евро в България; 165 евро в Румъния

бюджетен дефицит за 2011 г. – 2,5 процента в България; 4,4 процента в Румъния

Ако погледнем цените за ток и газ на пазарите в Румъния и България, забелязваме факта, че сметките за електроенергия са по-високи при нас в Румъния. В допълнение, в Румъния се предвижда поскъпване в следващия период до 4 процента, заради увеличаването на субсидиите за енергия от възобновяеми източници, които трябва да бъдат платени от потребителите.

В замяна българите наложиха лимит, до който се отпускат субсидии, след като осъзнаха, че твърде много вятърни турбини ще увеличат много сметките на населението. Обаче, когато става въпрос за газ, везните клонят на страната на Румъния. Това е защото Румъния има собственици източници на газ, които покриват около 80 процента от вътрешното потребление, докато българите внасят от Русия близо 90 процента.

Проблемът с цената не би бил толкова голям, но онова, което е важно, е степента на зависимост. Да си припомним какво се случи през януари 2009 г., когато руснаците спряха за три седмици доставките на газ за европейските страни. Румънците не бяха много засегнати, защото имаха достатъчно газ от собствено производство, за да покрият напълно потреблението на населението. В замяна българите бяха принудени да затворят училища, болници и голяма част от индустрията и да претеглят много точно ресурсите за населението.

И по глава горива българите стоят по-добре от нас. Според Oil Bulletin, най-популярният бензин Евро Супер 95 струва в България 1,71 леи за литър, докато в Румъния стига до 1,24 леи. България и Румъния бяха конкуренти в привличането на своя територия на руския газопровод Южен поток. Според последните изявления на представители на Газпром, българите са победителите, макар че маршрутът през Румъния би бил по-кратък.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.