Китай влиза в Арктика – през Исландия

Правда.ру

Предприемач от Китай се кани да купи огромен терен в Исландия. Нещо изгодно наглед за северната страна: това ще й помогне да се измъкне от предълбоката финансова яма, в която затъна. Западът обаче е разтревожен – там съзряха в евентуалната сделка ръката на китайското ръководство, опитващо се да получи достъп до богатствата на Арктика.

Ето как започна тази история: бизнесмен от Небесната империя – президентът на компания „Бейцзин чжункун инвестмънт“ Хуан Нубо, заемащ 161-о място сред световните богаташи в рейтинга на сп. „Форбс“, реши да купи поредния терен: този път парче земя от 300 квадратни километра, или 0,3 на сто от цялата площ на Исландия. Той заяви, че смята да плати за бъдещата си придобивка 100 милиона долара и да построи там екотуристически курорт.

Собственик на туристически комплекси и курорти в родината си, Хуан Нубо се отби в Рейкявик и преговаря с исландските чиновници. Както съобщи исландското външно министерство, бъдещият курорт с голф игрище и с изложение към един от многобройните гейзери ще е свързан с два национални парка – „Ватнайокул“ и „Йокулсарглюфур“. Не се знае обаче дали сделката ще бъде сключена. В исландското ръководство се откроиха различни мнения по въпроса.

„Трябва да работим с чуждестранни инвеститори, за да тласнем икономиката напред. Съмненията по повод намеренията на г-н Нубо нямат никакви основания“, заяви премиерът Йохана Сигурдардотир. Големи съмнения изпитва обаче вътрешният министър Йогмундур Йонасон. „В момента Китай твърде активно изкупува земя навсякъде по света, затова трябва да вземем предвид съответните международни последици“, каза той. Освен това Йонасон припомни, че исландски закон забранява да се продава земя на чужденци и Хуан Нубо трябва да подаде молба за специално изключение.

В случая исландците никак не са за завиждане. Каквото и да решат, все някой с влияние в този свят ще остане недоволен. От три години северняците тънат в много дълбока дългова яма. До 2008 г. Исландия бе сред най-големите офшорни центрове и всеки би завидял на доходите на местните хора. Изведнъж обаче всичко се промени. Националната валута рухна, чуждестранните инвеститори си тръгнаха, три от най-големите банки в Исландия фалираха – дълговете им неколкократно надхвърлиха исландския БВП. Исландците задлъжняха с 5 милиарда евро само на банковите вложители от Великобритания и Холандия.

Днес всеки от 320-те хиляди жители на Исландия дължи 70 хиляди евро на чужденци. За да избегне международни затруднения, държавата реши да върне парите на вложителите от чужбина, като се погрижи най-напред за британците и холандците. Предвидено бе 400 милиона да се платят от държавния бюджет, а останалата сума да дойде от продажбата на банките. Населението обаче отхвърли с референдум този вариант. Със следните аргументи: пострадалите чужденци знаели, че поемат риск с финансова пирамида, обещала високи лихви. И обикновените исландци не били виновни за фалита на банките.

Няколко милиарда долара бяха получени като заем, но не можаха да уредят въпроса. Като изход от ситуацията правителството реши да влезе в Евросъюза и да въведе еврото. Има обаче две пречки. Първо, Великобритания и Холандия поставят като условие за членство в ЕС Исландия да обезщети вложителите – техни граждани. Второ, самите исландци не желаят да споделят с други държави риболовните си квоти и да се откажат от промишления лов на китове. Все някак обаче се налага да оправят нещата. Тъй че явно няма да са им излишни стоте милиона долара еднократно, а после и арендните плащания от Хуан Нубо.

От друга страна, Исландия има и задължения пред съюзниците си от НАТО. А британците, американците или пък датчаните вкупом с норвежците едва ли ще се зарадват, ако в Европа нахлуят големи китайски капитали. И по-специално в северните ширини, чиито горивни запаси все не могат да си разделят Русия, САЩ, Канада, Норвегия, Дания, а да не забравяме Исландия, Швеция и Финландия. Мнозина на Запад смятат, че зад Хуан Нубо и стремежа му да купи солиден къс от Исландия стоят властите на Китайската народна република. Вариант, който впрочем се очертава да затрудни и преговорите за приемане на Исландия в ЕС.

„За Китай няма никакъв друг път към Арктика и тази сделка може да осигури такъв на Пекин“, пише британският в. „Файненшъл таймс“. „Знае се, че Китай води политика на ресурсен неоколониализъм в цял свят, китайски бизнесмени активно строят туристически комплекси (1182 срещу европейските 754)“, пригласят на своите колеги журналистите от телевизия „Евронюз“.

Опасенията на западни журналисти и експерти всъщност имат известни основания. Китай активно гради контакти с африкански държави, богати на природни ресурси, поддържа и доста тесни отношения с Иран, от който китайците купуват огромно количество петрол. Трудно е да си представим Небесната империя да не търси излаз към Арктика, съдържаща според учените четвърт от световните запаси на горива. При това северните ширини са далеч по-спокойни от Африка, тъй че ресурсите оттам може и по-редовно да се доставят в Китай.

За исландците обаче предложението на Хуан Нубо е твърде изгодно. Те получават нова възможност за пазарлък с Великобритания, Холандия и Евросъюза: не ни ли опростите дълговете, тук ще се настанят китайците. Същевременно на Китай може да бъде поставено ново условие, за да купи земя: поемете поне част от нашите дългове и теренът в Арктика е ваш. Друг няма да има. Всичко това, разбира се, ако бизнесменът Хуан Нубо действа в сговор с китайските власти.

Тъй че залозите в играта никак не са малки – и за Исландия, и за Китай, и за държавите от ЕС и НАТО. Исландците поне откриха начин да сторят тъй, че всички да ги зачитат, нищо че са в тежко положение.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.