Мафията – най-старата корпорация
Продължение. Виж Да правиш бизнес по правилата на мафията
Мафията е най-старата корпорация в историята. Тя се развива успешно заедно с другите компании във времена на просперитет и процъфтява дори повече във времена на икономически упадък. За мафията борсовите „мечки“ и „бикове“ нямат значение.
Кухните за бедни на Ал Капоне изхранват хиляди всеки ден по време на Голямата депресия. Защо Ал е в състояние да раздава толкова много супа? Как така Бъгси Сигъл и Майер Лански успяват да си представят един носещ милиарди курорт, наречен Лас Вегас, на място, на което спазващите законите техни съвременници виждат само сънливо градче в пустинята? Защо в момент на дълбока икономическа несигурност мафията процъфтява и купува недвижими имоти из цялата страна, когато милиони хора се борят да не просрочат ипотеките си?
Истината е, че независимо от заслужената репутация на мафията като използваща насилие организация нейните най-успели членове винаги са били забележително проницателни бизнесмени, които притежават рядък предприемачески нюх, както и набор солидни ценности, създадени в собственото им минало.
Г-н Персико… вие сте един от най-интелигентните хора, които съм срещал през живота си.
Съдия Джон Ф. Кийнън коментира поведението на дон Кармине Персико, който се защитава сам в съдебната зала
Тези хора биха успели във всяка област и в действителност мнозина от тях са натрупали състоянието си в начинания, които са много далеч от организираната престъпност. Прилагали са уменията, придобити на улицата, в законните си предприятия и са спечелили милиони.
Интелигентността и характерът му биха му служили добре в един законен бизнес.
Съдия Джоана Сийбърт коментира присъдата на Алфонс Персико, син и наследник на дон Кармине Персико
Свикнали ежедневно да се борят за надмощие, гангстерите са отлично подготвени да побеждават във всяка сфера и при всякакви обстоятелства. Мафиотите, които успешно са излезли на светло, са го направили, като са запазили агресивната си природа, но са я овладели, така че да не плашат хората до степен те изцяло да се отказват да правят бизнес с тях. Типичната тактика на сплашване се заменя с непоколебима твърдост и харизматична убедителност. С две думи те зарязват оръжията и ножовете и мобилизират останалите си силни качества, гарантиращи оцеляването им.
Мафиотските фамилии се състоят от специален вид човешки материал – сред тях има хора с особено силни агресивни и хищнически наклонности.
Пино Арлачи, „Бизнесът на мафията“
Някои мафиоти, които познавам, преминаха в законния бизнес, но им беше нужно повече време, за да се отърват от мафиотската си кожа. В началото тормозеха и заплашваха конкуренцията си и принуждаваха другите да работят с тях („Защото иначе…“). Трудно е да се освободиш от старите навици. Така или иначе обаче, легитимният успех неизбежно кара и тези хора да се откажат от престъпното поведение. Защо да рискуваш да те тикнат в затвора, след като и вън можеш да печелиш цели състояния? Защо да се държиш като бандит, след като не се налага? Защо да изградиш империя и да я срутиш заради някоя глупава далавера?
Мнозина биха си помислили, че макар и един бивш мафиот да се въздържа от насилие в света на бизнеса, заплахата се подразбира заради миналото на този човек. Поради това не е нужно подобните на него да правят или говорят много, за да стъпят в определен квартал, да спечелят някой договор или да сключат „сладка“ сделка. Наистина, много от бившите мафиоти се възползват доста успешно от репутацията си. Не по-малко обаче полагат сериозни усилия да скрият „препоръките“ си от подземния свят.
В продължение на двайсет години никой от моя квартал – „Флъшинг“ в Куинс – не знаеше, че местният супермаркет, „Кий Фуд“, е собственост на топ мафиот, докато вестниците не разтръбиха историята. В действителност босът на фамилията Гамбино Пацо Конти притежаваше няколко супермаркета и беше член на борда на директорите на веригата „Кий Фуд“.
Конти никога не е казвал: „Пазарувай при мен, защото иначе…“ Вместо това си седеше кротко в офиса и обмисляше кого да назначи за управител, какви продукти да продава на клиентите си и откъде да набавя най-прясното месо на най-ниска цена. Конти осигуряваше работа на стотици, ако не и хиляди хора. Не е зле за мафиот, а?
Без да се замислям, мога да изброя десетина големи, успешни фирми, собственост на бивши или действащи мафиоти или управлявани от такива. Погледнато отвсякъде, тези фирми са законни. Никоя от тях не одобрява мафиотските методи, но всички те дължат успеха си на специфичните умения на шефовете си, полирани и пригодени за почтена употреба. Въоръжени единствено със силен, будещ възхищение характер, гангстерите си осигуряват достъп до най-невероятни места.
Ако се изключи престъпната част от живота им, някои от тях са много симпатични хора.
Рудолф Джулиани, бивш кмет на Ню Йорк
Мафията не прониква във Ватикана със стрелба, но управлява финансите на Католическата църква през 1971 г. Този печеливш период приключва чак през 1978 г. след подозрителната смърт на папа Йоан Павел I, останал на престола само 34 дни.
Президентът Джими Картър, без да знае, назначава Антъни Ското, за когото се твърди, че е бос на фамилията Гамбино, за министър на труда. Човекът, заемащ същия пост при Рейгън, е оправдан по дело, което го свързва с нюйоркската фамилия Дженовезе. Нямам представа дали Рейгън си е давал сметка колко близо до самия него стрелят думите му: „Днес властта на организираната престъпност достига до всички сегменти на обществото.“
Как един гангстер, обикновен уличен бияч, облечен в костюм и с малко одеколон, може да си пробие път до Ватикана, до Белия дом или до борда на голяма верига супермаркети? Ако се отървем от предразсъдъците си, ще видим, че успешните мафиоти доста си приличат с преуспелите бизнесмени или политическите лидери. Мафията използва същата властова структура както всяко правителство или корпорация. За да достигнеш върха и на трите, са нужни едни и същи умения. Много често овакантените постове в правителствата се заемат от преуспели корпоративни служители, а преминаването им на държавна служба става лесно, защото основните качества, нужни за успеха, веднъж разбрани и постигнати, могат да се прилагат във всяка сфера.
Тъй като човешката природа не се променя, онзи, който притежава дипломатически умения и лидерски качества и умее да мотивира хората около себе си, би могъл да успее във всяка организация – правителство, корпорация или мафия. Ако изучавате политология или бизнес администрация или просто желаете да успеете, струва си да отделите повечко внимание на черната овца на това трио – мафията.
Тези престъпни банди имат такава власт, че са се превърнали в правителство в правителството в тази страна.
Комисията „Кифевър“ при изслушванията за организираната престъпност, 1950-1951 г.
Босът на фамилията Коломбо Томас Петрицо напуснал училище на шестнайсет. Всичките му опити за бизнес, докато навърши четирийсет години, се проваляли. Но явно бил натрупал достатъчно улична мъдрост, защото след това снабдявал със стомана най-големите строителни фирми и печелел по над 50 милиона долара годишно. Когато Петрицо бил арестуван по обвинения за рекет, колегите му от стоманения бранш останали като гръмнати.
Един от топ мениджърите в стоманения бранш заявил: „[Петрицо] беше един от най-искрените и почтени хора, които съм срещал в нашия бизнес. Думите и делата му бяха равностойни на злато.“ „Думата му е злато“ е ключова фраза, използвана в средите на мафията, когато гарантираш за някого или характеризираш някого. Който постигне такъв рейтинг – ААА, – неизбежно ще постигне и просперитет.
Думата ми е по-добра от всичко, което мога да предложа.
Салваторе Профаци, бос и син на Джо Профаци, основател на фамилията Коломбо
Петрицо играе голяма роля при построяването на някои от най-големите обекти в Ню Йорк – Световния финансов център, сградата на „Ай Би Ем“ и Батъри Парк. Всъщност всеки строителен бум в Ню Йорк е осъществен от фирми, собственост на мафията или ръководени от нея. Бързият растеж на Манхатън щеше да е сериозно забавен без подизпълнителите на мафията, без нейните машини и механизация и гладко ръководене на профсъюзите.
През осемдесетте години на XX век едно проучване на групата за борба с организираната престъпност в щата Ню Йорк стига до извода, че основните строителни фирми в страната предпочитат да правят бизнес с мафията вместо с легитимните, но непостоянни профсъюзни лидери.
Успехът на мафията зависи от високото качество на услугите и [и] от лоялността на милиони удовлетворени клиенти.
Никълъс Пиледжи, Сатърдей Ивнинг Поуст
На всеки строителен обект в Ню Йорк се извършват милиони дребни корупционни сделки, всяка от които заслужава свое собствено заглавие в пресата. Върху този шепот и разменени пликове обаче изниква поредният небостъргач в Манхатън. Столицата на света, където е седалището на Обединените нации и в която се издига Статуята на Свободата, е построена до голяма степен от трудолюбиви имигранти под дискретното ръководство на Коза Ностра.
Превод Владимир Германов
* Из книгата „Правилата на мафията“, подготвена от ИК „Обсидиан“. Бившият гангстер Луис Феранте, преживял истинско „прераждане” в затвора и превърнал се в популярен писател и лектор, предлага куп смислени и практични съвети за оцеляване във всякаква среда на базата на невероятно богатия си опит и познанства с престъпния свят.