В десетката: Ничий президент

Нагласи на избирателите според МБМД към 1 септември. Снимка: от тв екрана

„Ще отида в неделя и ще реша за половин час.“ Това каза Бойко Борисов пред медиите миналия петък по повод дългоочакваната политическа развръзка – кой ще бъде кандидатът, с който ГЕРБ възнамерява да се яви на президентските избори. Политическите опоненти на управляващата партия се опитаха да й окажат натиск още в началото на лятото като искаха ГЕРБ да обявят кандидата си за президент още тогава. По този начин те възнамеряваха да обвържат своите кандидатури с личността, която се очаква да бъде основният им опонент. След няколко умели медийни финтове, премиерът постави датата 4 септември като официална премиера на президентската си двойка.

Всъщност зад всички политически нападки това лято, прозира грозната истина, че партиите не могат да намерят нови лица, защото социологическите проучвания от доста време насам, показват пълното изтощение на обществото от политическите образи, които гледа през последните 20 години. БСП поставиха Ивайло Калфин на върха на своето политическо копие, което ще хвърлят есента. Въпрек, че той ще представлява столетницата в най-важното политическо събитие в страната, той дори не е член на партията. Другата личност включваща се в предизборната надпревара е бившият еврокомисар Миглена Кунева, която е издигната не от определена партия, а от инициативен комитет. Общото между тези двама кандидата е, че са едни от малцината политици в страната, които успяват да спечелят поне малка част от общественото доверие.

Именно на общественото мнение се уповава през целия си мандат и министър-председателят. За последните две години той показа, че се огъва пред народното недоволство. Преди една година, след протест на тютюнопроизводителите, те получиха извънредни субсидии, които трябваше да бъдат прекратени и страната ни имаше 5 години гратисен период. Миналата есен, за да се намерят извънредни пари в НОИ за по-високи пенсии, се прибягна до заплахи от национализация на парите натрупвани в частните пенсионни фондове. Протестите на производителите на дини преди година също не останаха незабелязани. В края на миналото лято, след многобройни студентски и ректорски протести, премиерът успя да намери допълнителни милиони. Преструктурирането на БАН с цел повишаване на ефикасността й също бе спряно, след протести и молби на учените. И така нататък.

Ето защо не бе изненада за никого и използването на общественото мнение от страна на ГЕРБ при обявяването на кандидат президентското им дуо. Според последното социологическо проучване проведено от агенция МБМД ако изборите бяха днес, Росен Плевнелиев би събрал най-много гласове – 32.7%, спрямо известните към момента претенденти за поста. Независимият кандидат Миглена Кунева събира 15.7%, Ивайло Калфин от БСП – 12.3%. Ако на втори тур се явят Росен Плевнелиев и Ивайло Калфин, за Плевнелиев биха гласували 41.3 на сто, а за Калфин – 14.2 на сто. При вариант Миглена Кунева – Росен Плевнелиев на втори тур, за Кунева биха гласували 22 на сто, а за Плевнелиев – 33.6 на сто.

На фона на тези резултати, номинацията на Росен Плевнелиев за президент не учудва никого. Поставянето на общественото мнение в центъра на президентските избори, всъщност показва, че липсата на лица в редиците на политическите партии е засегнала и ГЕРБ. На заден план остават обаче личните качества, политическият опит, познаването на конституцията, визията за стратегическите интереси на страната и прочие други качества. Ето защо можем да очакваме, че предизборната агитация и сблъсъците между кандидат президентите, ще се води основно чрез ПР ходове и инструменти.

Номинацията на Росен Плевнелиев за президент изправя електората на ГЕРБ пред избора дали да избере най-доброто за него или за партията. Част от тях биха избрали да останат неутрални на предстоящите избори, за да запази Плевнелиев поста, който заемаше до този момент. Именно работата му на него, му спечели одобрението на народа. От друга страна ако гласуват за него, партията ще се поздрави с победа, но и остава неизвестно дали заместникът му ще съумее да се справи с работата на овакантения пост. Все пак министърът на регионалното развитие и благоустройство ръководи най-големите инфраструктурни проекти в страната на стойност стотици милиони евро.

Определената за негова наследника – досегашният зам. министър Лиляна Павлова, има доста противоречив опит и качества. За да не се изправя пред тази дилема гласоподавателят на ГЕРБ, Росен Плевнелиев подаде оставка и опрости избора – или гласуват за него и запазват в политиката човека, чиято работа одобряват най-силно, или не го подкрепят и той напуска. Всъщност най-вероятно, дори и при загуба на изборите, Бойко Борисов не би лишил кабинета си от личността с най-високо одобрение и е напълно възможно в началото на зимата да видим Росен Плевнелиев на друг управленски пост.

Въпреки неоспоримите мениджърски умения на бившия регионален министър, той е един от най-младите политици. Липсата на политически опит, неясната степен, в която той познава конституцията на страната и все още неизразената от него визия за поста на държавен глава, го превръщат в по-скоро поставено лице, от колкото в президент, който трябва да следи дали правителството работи изцяло в интересите на народа си. От друга страна, институцията на президента е надпартийна и кандидатът, който спечели поста ще трябва да напусне редиците на партията си.

В кандидатурата на Росен Плевнелиев обаче прозира и нещо друго. Самият той няма толкова голяма нужда от поста, отколкото партията има нужда да спечели изборите. За мениджъра президентският пост е просто поредната стъпка в кариерното му развитие, но като експерт той е доказал вече себе си и спечелването на предизборната битка за него е въпрос на престиж. За ГЕРБ обаче именно тя е ключовата. След силната обществена подкрепа през 2009 г. партията успя да установи мнозинство в парламента и получи самостоятелен мандат.

Последвалите 2 години на противоречиво управление дадоха редица поводи за атака от страна на опозицията. Президентските избори ще бъдат първата оценка, която ще получи правителството от избирателите си. По-малката подкрепа от тази, получена на парламентарните избори или загуба на президентския вот, ще означават пропукване в статукството на партията и ще дадат повод на опозиционните им опоненти да подновят борбата за свалянето на правителството.

Въпреки високото си одобрение, Росен Плевнелиев тепърва ще трябва да убеди гласоподавателите, че ще има и куража и необходимите познания, за да може да бъде надпартиен и да се противопоставя на управляващата партия, когато приема закони, които не са в интерес на обществото. Липсата на опоненти с високо обществено одобрение предвещава в момента лесна победа за управляващите.

Когато обаче започваш да строиш една предизборна кампания от ПР-а, а не от политическата цел, която искаш да завоюваш, резултатът може да бъде нестабилна постройка, която да се срути в най-неподходящия момент. Ако пък политическата цел, се превърне в самоцел за кандидатите, (каквито могат да бъдат определени някои от другите кандидатури) „мръсната игра“ е сигурна, а това ще предреши и отлива на общественото доверие.

Все пак, правейки анализи и коментари, нека не забравяме, че политиците идват и си отиват, но гласоподавателите винаги остават. А те най-добре от всеки знаят кое е в техен интерес и кое е в нечий друг.

От блога на Христо Христов Икономика и общество

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.