Кой направи паметника на Тато и как му се надсмя Радой Ралин + априлски стихове

Гербът на Правец с къщата на Живков е направен от бащата на Валентин Златев

 

Жители на Правец и почитатели на Живков поднасят венци на неговия 99-годишен юбилей през септември 2010 г. Снимка: Ботевград днес

Българите над 40-50 години ще си спомнят, че бюст-паметник на Живков му беше издигнат приживе и положен на площада в Правец през 1987 г. Имаше тържествено откриване, на което присъства самият Живков и членове на Политбюро на ЦК на БКП, излъчиха и репортаж по телевизията. Бюстът беше далеч по-голям от познатите в парка бюстове на бележити българи, издигнат на висок камък, и беше дело на скулптора проф. Величко Минеков.

Вдигането на паметника на Живков на площада в Правец през 1987 г. става във време на нарастващо народно недоволство от увеличение на цени, дефицит по магазините, и общо раздразнение от режима на Живков, който надхвърля 30 години към онзи момент.

Само година по-късно паметникът е демонтиран тихомълком, след решение на Политбюро, което оценява като грешка издигането му и заедно с това раздава разни скъпи представителни сгради, главно в София, за поликлиники, болници, обществени заведения.

Популизмът не е от вчера.

Днешните политици популисти има какво да научат от комунистите на Живков. Сред дарените сгради например беше сградата на „Булгартабак“ на Попа в София, тогава от най-модерните в страната, която така и не беше предадена по предназначение за стоматология. Не бяха изпълнени решенията и за други сгради.

Но не този паметник, прибран от площада в Правец, се издига отново там. Сегашният паметник е в цял ръст, вдигнат е тържествено през септември 2001 г., с много почести и в присъствието на куп важни гости от София – назначеният само седмица преди това за главен секретар на МВР Бойко Борисов, лидерът на БСП Първанов, кандидат-президент, който печели изборите същата есен, депутати от левицата и др. Разбира се и Жени Живкова, и хора от семейството.

Скулптурата е дело на скулптора Секул Крумов. Историята е забележителна.

Паметникът на Тодор Живков в Правец, автор Секул Крумов. Снимка: Уикипедия

Направена е през 70-те години, когато култът към Живков се развива и поощрява с бурни темпове. Изложен е за пръв път на една обща художествена изложба на ул. „Шипка“ 6 в залите на Съюза на художниците.

Организаторите на изложбата не забелязали, че недалеч от помпозния бронзов портрет в цял ръст на Живков е сложена малка керамична глава на сатирика Радой Ралин. По онова време той е известен критик на режима. Седял е 6 години без работа, уволнен заради своята книжка „Люти чушки“. Сред народа се носят легенди за Ралин, цитират навсякъде негови епиграми.

 

Младият тогава скулптор Георги Чапкънов му е направил портрет. Главата попада на изложбата, защото сатирикът вече бил реабилитиран. Но на портрета Ралин е със закачливо-присмехулен поглед. Никой не обърнал внимание на това от организаторите на изложбата. И се оказало, че главата на Ралин гледа с насмешка от 7-8 метра право в помпозната бронзова фигура на Първия.

Първите посетители на изложбата веднага забелязали тази интрига. Някой вероятно се обадил в чужбина да разкаже тази смешка, защото на следващия ден по радио „Свободна Европа“ бил излъчен язвителен коментар за изложбата, как Ралин се надсмива над Живков.

Още на другия ден главата на Ралин била преместена зад една преграда в съседство. Коментарите по чуждите радиостанции продължили и организаторите преместили скулптурата на Ралин на друг етаж. Махнали и един бронзов бюст на Георги Димитров, първоначално разположен до бронзовия Живков, защото коментарите се разпрострели и върху него – тоест, бившият вожд и учител на народа е почетен с по-скромен портрет, отколкото сегашният генерален секретар.

През 2000 година общинарите от Правец поискали от фондовете на СБХ въпросната скулптура и я разположила тържествено в долния край на пешеходната зона на града.

Паметникът на Тодор Живков в Правец. Снимка: Музей на Живков в Правец

Всичко е съгласувано с ръководството на БСП, както си му е редът. Местните нямат нищо против. Някогашното село Правец е превърнато в град от Живков. По негово време тук са построени цехове, заводи, китни жилищни блокчета, а за благоустрояване са хвърлени многократно повече пари, отколкото в което и да е друго градче от такъв калибър в България.

През 80-те години е характерна всекидневна пропаганда на култа към Живков в тогавашните медии, но той не говори всеки ден пред камера и не присъства толкова често в новините, колкото сега Бойко Борисов. Вестниците, подобно на сега, публикуват постоянна протоколна информация за Живков – срещи, откривания и др.

Гербът на Правец с къщата на Тодор Живков и цитат от него за девиз на града. Гербът е направен по инициатива на бащата на Валентин Златев, Васил Златев, който е бил кмет на Правец от 1968 до 1989 г.

По-дразнещи по онова време са литературните и художествените произведения в негова възхвала. Те се четат и коментират с присмех и удивление в тесен кръг. Ето няколко примера по-долу от стихосбирката „Априлски сърца“ 1980 г., които днес едва ли звучат толкова потресаващо, колкото по време на режима.

АЛЕКСАНДЪР ГЕРОВ

На другаря Тодор Живков

В тебе има нещо от Левски,
В тебе има нещо от Ботев
И мойто сърце ръкоплеска
Във името на живота.

Готвачът на Живков (с бялата престилка) се снима заедно с Живков (в средата) и придружаващи го в ловната резиденция на яз. „Студена“, пред убита от Живков мечка. Вторият отдясно е генерал Кашев, шефът на УБО – охраната на Живков. Снимка: личен архив на Йордан Стоичков

НИНО НИКОЛОВ

Из Приветствие


Човешки прост, достоен и сърдечен,
и строг, и весел, а и младолик,
той идва с нас да бъде тази вечер,
защото ние сме до него всеки миг!

Какво е пълководец без писател?
Какво е вожд народен без поет?
Приятелят какво е без приятел
дори когато всичко е наред?

Но и поет без своя вожд народен
не е ли сам в жестокия ни век?
Писателят не е ли вик безплоден
без пълководец, като нашия човек?

Другарю Живков! Исках да Ви скрия
в дълбокото сърце на моя стих.
Но мина четвърт век. И ще открия,
че все заради култове Ви крих.


Другарю Живков! В петилетки бойни
априлско племе крачеше до Вас,
писателите бяха Ваши войни,
поетите – на Партията глас!

И нека тук, в най-старата държава,
върху най-древния човешки континет,
една България да каже: Вечна слава!
И да си спомни след години: Беше ден!

И нека светлият единен комунизъм
да ни говори с ботевския глас,
че в бъдещето с подвизи се влиза.
И с хора, Тодор Живков, като Вас!

***

ЛЪЧЕЗАР ЕЛЕНКОВ

Вървеше Янко* върху гърбицата

на Витиня заледен, а всъщност

беше Тодор рожденото му име.

–––––-

* Нелегалното име на Тодор Живков

***

ГЕОРГИ ДЖАГАРОВ

Пред празника новогодишен

и верен пак на своя нрав,

аз искам стих да ви напиша.

Бъдете жив! Бъдете здрав!

Да, жив и здпав! С деца и внуци!

С приятели и цял народ!

Размахвайте дори юмруци,

но ни водете към възход!

Защото вие сте обречен

и от живота сте избран

мига, деня, самата вечност

да преустройвате по план.

България да изведете

по нейния изстрадан път

до блясъка на върховете

да гледа изумен светът!

Поетът има своя слава

и задължения в запас

но той сърцето си отдава

за истината! И за вас!

За всички! За делата наши!

За пътя ни необратим!

Честито! И да вдигнем чаши,

до дъно да ги пресушим!

––––
Стиховете са писани специално за сборника „Априлски сърца“, 1980 г.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.