„За“ или „срещу“ Плевнелиев работят от ГЕРБ?
На пръв поглед странен въпрос, който зададох за пръв път във “Фейсбук”, когато прочетох как шефът на предизборния щаб на ГЕРБ накисва Росен Плевнелиев. Прочетете цялата статия от “Дневник”. Този шрифт е от мен:
“През 2007 г. трима съветници от предишния общински съвет в София са поискали 500 000 евро от бившия строителен министър и настоящ кандидат за президент на ГЕРБ Росен Плевнелиев. Това съобщи пред журналисти в Пловдив вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов. Той беше попитан за друг случай, споделен от Плевнелиев преди време, че му е предлаган подкуп от 50 000 евро. За случая напомни днес Георги Божинов от левицата, който в пленарната зала попита кой е човекът предлагал подкупа и дали министър от кабинета го е свързал с Плевнелиев.Цветанов обаче вместо да отговори на въпроса се върна в спомените си от 2007 г. за това как са се запознали с Плевнелиев. Тогава, когато кмет е бил Бойко Борисов, но Цветанов вече не е бил негов заместник в общината, Плевнелиев го потърсил, заради това, че трима общински съветници са поискали половин млн. евро подкуп, за да придвижат сделка за отчуждаване на малък терен на територията на Бизнес парка в столицата. Цветанов отказа да назове кои са тези съветници, но по думите му, негласно се знаело за тях, че са “брокерите” в Общинския съвет.
Посъветвал Плевнелиев да сезира компетентните органи, но той не пожелал да се занимава, тъй като нямал доверие на държавата. Той обяснил, че не иска да влиза в корупционния механизъм и малко по-късно при мнозинството на ГЕРБ сделката е била направена, тъй като всичко било изрядно. Попитан защо институциите не се захванат сега със случая, тъй като няма давност, Цветанов каза: “Няма корупционен елемент, това е предложение за намерение“. По думите му за да се докаже извършване на престъпление са нужни свидетели. Те са трима срещу един, каза още Цветанов.
Така по същество Цветанов не отговори на въпросите за подкупа, който е предлаган на Плевнелиев.
По-рано днес Росен Плевнелиев отказа да коментира случаите с обяснението, че няма да участва в компроматна война.
“Колкото повече лъжат, колкото повече хвърлят компромати – да го правят, да го умножат по пет, по десет, откъдето искат, каквото искат да измислят – добре са дошли, аз не съм там”, каза той.”
Обяснението на Цветанов го има и на видео-запис, качен от Комитата в Youtube.
Днес обаче чета във “Фокус”, че и Йорданка Фандъкова налива масло в огъня (отново този шрифт е от мен):
„Поля Станчева четири години е работила в управлението на Столичната община, и ако е имала конкретни проблеми, има процедури, по които това може да се каже. За мен е малко странно тя да реагира в края на мандата. Това каза пред журналисти кметът на Столична община Йорданка Фандъкова, по повод кандидатурата на РЗС за вицепрезидент на Поля Станчева. Станчева е обвинила общината в задкулисни игри и корупция, предаде репортер на Агенция „Фокус”. „Моят призив е, когато има сигнали, те да се подават конкретно, да се проверяват и да се сезират компетентните органи, а не само да се говори” – каза Фандъкова. По думите й – тя не е получавала сигнали от Поля Станчева до сега. Работили сме с нея по други проекти, тя беше председател на комисия в общинския съвет и сега ми е малко странно, че в края на мандата се сеща, че има нередности – каза Фандъкова.“И сега се чудя: как Цветанов ще обясни това, че кметът на София (впрочем – съвсем правилно и законосъобразно!) казва, че на практика Росен Плевнелиев е сбъркал (или не изпълнил повелята на закона), а самият той, Цветанов, (компетентен орган) отказва да се занимава с това, което му влиза в служебните задължения?
Или всичко това е породено от огорчението на самия Цветанов, че не бе номиниран за президент?
Впрочем, не само аз се чудя. Кирил Кирилов дори си е направил труда да се порови из НК и НПК, за да попита дали има престъпление в случая.
Нейсе, аз много искам Плевнелиев да не падне жертва на своите, а да успее да направи хубави дебати с останалите смислени кандидати за президент.
Дали ще се случи – ще видим само след няколко седмици.
Но по всичко личи, че България е обсебена от мисълта колко са важни предстоящите избори. Медиите непрекъснато обсъждат тази тема. За нея се говори, пише, показва. Народът се чувства така, сякаш е на някое голямо състезание, в което победителят ще получи не само златен медал, но и агне за подарък. Което той, живеейки в София, ще сготви, за да нахрани електората.
Тъжната действителност е, че никой по света не се интересува от резултатите на изборите в България. Това се вижда ежедневно, но прави впечатление особено днес, 11-и септември, когато се отбелязва десетата годишнина от атентатите срещу САЩ.
Вместо да се занимават с избори, нашите медии можеха да опишат съдбата на семействата на загиналите българи във войната с тероризма. Но това не е много приятна тема, затова по нея медиите ще мълчат.
Вместо да обсъждат качествата на кандидатите, поне за един ден медиите можеха да обсъдят качествата на България в XXI век – бива ли я за нещо, ако да – за какво, ако не – как може да се преодолее това.
Вместо да обсъждат важните теми на живота, медиите предпочитат да пишат за силиконови хубавици, намусени футболисти и никому неизвестни лица и задници. За личностите не пишат, защото личностите не са интересни на масовия потребител.