Западните Балкани напират към Европа

Интеграцията на Западните Балкани в Европейския съюз протича при по-различни обстоятелства от тези, при които сегашните страни членки са влизали в съюза. Държавите от региона, тръгнали по този път, трябва да изпълнят и други специфични условия освен критериите от Копенхаген, за да започнат преговори за членство, първата необратима страница в интеграцията на една страна.

За Хърватия например това бе условието за предаване на генерал Анте Готовина на Международния трибунал за военни престъпления в бивша Югославия, за Сърбия уреждането на отношенията с Косово, за Македония решаването на спора за името с Гърция, а за Черна гора приемането на закона за изборите, което бе съпроводено от остър сблъсък на властите и опозицията.

Подходът към решаването на тези условия, както и някои други обстоятелства, определиха и скоростта на интеграцията на държавите от Западните Балкани. Хърватия вече има определена дата за присъединяване (юли 2013 г.), Македония и Черна гора имат статут на кандидати за членство. Сърбия очаква да получи такъв статут в края на годината. Кандидатски статут още не са получили и Албания и Босна и Херцеговина.

От страните, появили се след разпадането на бивша Югославия, днес членка на ЕС е единствено Словения, която влезе в съюза през 2004 г., осем години след обявяване на независимостта си. От останалите страни най-далеч напред е стигнала Хърватия. Според документите на канцеларията за европейска интеграция Хърватия е започнала процеса на присъединяване към ЕС след 2000 г., а първия конкретен документ, Споразумението за стабилизиране и асоцииране (ССА), е подписала през през октомври 2001 г. Четири години по-късно, през февруари 2005 г., ССА влезе в сила, но Хърватия подаде молбата си за членство още през февруари 2003 г.

Статутът на кандидат, който Сърбия очаква в края на годината, Хърватия получи през 2004 г., преди влизането в сила на ССА, и то заедно с дата за започване на преговори, която бе обусловена с предаването на генерал Готовина на трибунала в Хага. Така преговорите, насрочени за март 2005 г., започнаха след изпълнението на условието – през октомври същата година. Ако Хърватия стане членка на ЕС в средата на 2013 г., то периодът от започването на преговорите до пълноправното й членство ще бъде 7 години и 9 месеца.

В скалата на успеха в евроинтеграцията след Хърватия се намират Македония и Черна гора, които имат статут на кандидати. Разликите между тези две страни обаче са големи, защото Македония получи този статут още през декември 2005 г., но оттогава европейският й път е препречен от спора за името на държавата, а Черна гора е кандидат от април 2010 г., но се надява скоро да й бъде определена дата за преговори. Македония направи първата си конкретна стъпка по европейския път през април 2001 г., когато подписа ССА, влязло в сила през април 2004 г. Страната подаде молба за членство в съюза през март 2004 г., а малко повече от година след това получи и кандидатски статут.

Черна гора започна интеграцията си едва през октомври 2007 г., след като се отцепи от Сърбия. Тогава тя подписа ССА, което влезе в сила след по-малко от три години, през май 2010 г. Молбата за членство на тази страна в ЕС бе подадена през декември 2008 г., а точно две години по-късно тя получи статут на кандидат за членство. Условието за получаване на дата за започване на преговори за членство в края на тази година, което публично бе изречено и от самия директор на Генерална дирекция „Разширяване“ на Европейската комисия Стефано Санино, бе приемането на изборния закон.

Черногорската опозиция отказваше да гласува този закон, докато не се реши спорът за приемане на изменения на закона за общото образование, в който е предвидено обучението в училищата освен на черногорски да се води и на сръбски език. В крайна сметка обаче черногорският парламент прие на извънредно заседание на 8 септември нов закон за изборите, след като премиерът Игор Лукшич и лидерите на опозицията се споразумяха за равноправност на сръбския и черногорския език в образователната система и за наименованието на учебния предмет по езика в училищата.

Както и при другите страни от региона, европейският път на Сърбия започна веднага след 2000 г., но първите конкретни резултати бяха постигнати едва през април 2008 г., когато бе подписано ССА. Това споразумение обаче още не е влязло в сила, защото процесът на ратификация не е завършил. Досега, по думите на сръбския вицепремиер за евроинтеграция Божидар Джелич, са го ратифицирали над 20 страни от ЕС. Сръбските политици очакват през декември тази година Сърбия да получи статут на кандидат.

Сърбия се надяваше да получи и дата за започване на преговори, но тази надежда донякъде беше попарена след посещението на германския канцлер Ангерла Меркел в Белград и условията, които тя постави за Косово. Самият президент Борис Тадич в интервю за ТАНЮГ каза, че е възможно Сърбия да не получи кандидатски статут, но със сигурност няма да жертва своите интереси в „южната си област Косово“.

Статут на кандидат за членство в момента нямат и Босна и Албания. Албания има влязло в сила ССА и подадена молба за членство, докато ССА на Босна е подписано през юни 2008 г., но в момента е в процес на ратификация. Факт, който се изплъзва от вниманието на обществеността, е че Сърбия отговори най-бързо на въпросника на Европейската комисия в сравнение с останалите страни от региона.

Докато този процес в Хърватия и Албания продължи 6 месеца, в Македония 7, а в Черна гора 8, Сърбия свърши цялата работа за 45 дни. Времето от подаването на молбата за членство до получаване на статут на кандидат за членство в Хърватия бе година и 6 месеца, в Македония година и 11 месеца, Черна гора 2 години, а ако Сърбия получи статут на кандидат през декември, нейното време ще бъде също две години.

БТА